От 2011 част от екипа, а от 2016 артистичен директор на фестивала и съпредседател на фондация „Пианисимо” е д-р Илия Граматиков. Изявите му са най-вече в три насоки – преподава история на музиката в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, от 2017 е гост-лектор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, от 2014 с голям успех е диригент на Дамския хор „Морфова – Прокопова“, през годините работи за БНР и БНТ, както и по различни образователни, изследователски и творчески проекти. През 2015 защитава докторска дисертация след като е завършил НМА със специалностите хорово дирижиране и музикознание и специализира в Университета за музика и изпълнителски изкуства във Виена.

Разговаряме с д-р Илия Граматиков:

 – Дали сте мислил за традициите в музиката – какво означава традиция?

 – Дори и днес, когато се опитваме, като че ли да отричаме традицията, и правим неща, които привидно изглеждат така, сякаш се откъсваме от традицията, всъщност е неизбежно в съвременността да се пише каквато и да е музика, без да се има предвид традицията и въобще как ние ситуираме себе си във времето и спрямо традицията. Защото струва ми се, че иначе бихме се изгубили в тази многотия, която съвременността предлага и предполага.

 – Би ли могло да се каже, че наследявате нещо, от няколко години Вие сте артистичен директор, след като според съвременния бърз ритъм би могло да се определи като традиция 22 годишния международен фестивал ppIANISSIMO ?

 – Безспорно! Няма как иначе! Самият факт от 20 години говори за традиция. Някои считат, че е наследник на друг фестивал за съвременна музика ”Музика нова”, който години наред преди това е предлагал съвременна музика. Но в случая не е толкова пряко наследничество, колкото една линия на търсене на форум и запазване на форум, който предлага достъп до съвременна музика. Единственият такъв фестивал в България е ppIANISSIMO!

 – А по какви причини?

 – Поради какви причини кое –

 – ppIANISSIMO е единствения фестивал и защо преди това „Музика нова” прекрати дейността си?

 – О, това е било много преди моя съзнателен живот! В смисъл такъв, че съм бил много малък, ученик по това време и не съм могъл да знам. Знам различни версии, но по-добре да не ги коментираме, защото се измества фокуса.

 – Как се чувствате като артистичен директор на ppIANISSIMO?

 – При всички положения е огромна отговорност. Защото желанието всяка година да се надскача достигнатото е доста амбициозна задача. Отговорност, разбира се е спрямо високите критерии, които са поставяни досега през годините. Отговорност е да не се правят компромиси с качеството както на изпълнителите, така и на композиторите и въобще всичко, което се предлага като завършен художествен продукт, ако трябва да го преведа на по-съвременен език.

 – Интересното е и значимото, че фестивалът започна с артистичен директор изтъкнат изпълнител предимно на съвременна музика – Стела Майсторова, а сега вече музиковед е този, който ръководи. Имате ли някаква насока, която Вие си мислете да дадете на този фестивал?

 – Да, безспорно Стела Димитрова – Майсторова създател на фестивала е не просто ярък изпълнител, но и човек, който направи изключително много и прави за съвременната музика след като тя е и педагог на редица съвременни изпълнители, които се занимават със съвременна музика. По-скоро от значение, според мен, е важно отношението към съвременната музика когато се гледа не от позицията на професионален опит. Да, човек е теоретик, много често в подбора на изпълнителите или много често когато се коментира с тях по отношение подбора на материала, който ще е представен като композиции на концертите. Понякога професионалното изкривяване надделява и се търси повече връзки между нещата. По-скоро в случая е важно присъствието на изпълнителя на сцената и до каква степен той именно от своята позиция със своята аура на сцената е способен да е съобщим на публиката. Най- вече се търси съобщимостта, а между другото погледа на изпълнителя, е благодатен в случая.

 – Бяхте поканил тази година двама изпълнители, които изнесоха концерти съвсем в началото на фестивала –

 – Триша Доун Уилямс и Константинос Дестунис от Гърция –

 – Които представиха нещо много интересно между жива компютърна музика и вид акустична. Бихте ли казал нещо повече за тези компютърни гривни на ръцете й и този педал, който тя обясни на среща със студентите в музикалната академия „проф.П Владигеров” и стила, който изпълняват? 

 – Всъщност първият концерт на тазгодишния фестивал предлагаше музика за т.н. „разширено пиано”, т.е. до каква степен новите технологии и новите устройства са привлечени в арсенала от изразни средства.

 – Какво означава „разширено пиано”?

 – Разширява се от допълнителни устройства, които модифицират и надграждат акустичния звук на пианото и в случая Патриша Доун Уилямс – изпълнителка – пиано от Малта, използваше такива електронни гривни, които са свързани с компютър. В същото време „гривните” имат сензори на тях, които улавят движенията на ръцете, напрежението на мускулатурата и въобще всички електромагнитни импулси, които тя с тялото произвежда в процеса на свирене, изпълнение на сцената

 – И всичко това звучи, както и различните по нейна преценка трансформации на акустичния звук, който тя произвежда на рояла по време на концерт.

 – Точно! Дори тези импулси задвижват определени процеси в софтуера, в компютъра, в електрониката. По този начин тя в реално време осъществява и електронната партия, докато тя свири акустично на пианото или рояла. Целият нейн концерт и пърформънс всъщност търсеше връзката и въобще преминаването от акустичния звук на пианото към съвместния звук с електрониката и употребата на технологии до вече инсталации с видеоизкуство привлечено в пърфомънса , театрални елементи в самия акт на изпълнение. Така, че въобще съвременните средства могат да надградят, да обогатят, акустичната звучност на един акустичен инструмент, съществуващ от векове, какъвто е пианото. И разбира се, съвременните композитори много често са изкушени от възможностите на съвременните технологии, за да бъдат използвани в композицията. Нейният звуков спектакъл беше интересен защото показва съвременните тенденции в търсенията на композиторите – по какъв начин могат да направят хомогенен синтез между бездушната машина каквато е компютъра и акустичната машина на пианото. Как могат да бъдат съчетани, как ролята на изпълнителя, одушевения изпълнител, този който може да направи от най-немузикалния шум звук да направи музикалния звук, който е част от композицията – в случая гривни, които служеха за осъществяване на този процес. 

 – Импровизация ли се нарича?

 – Различни неща – има и импровизация и написани неща, които се изискват от нея за очаквания резултат. Т.е. до голяма степен зависи от изпълнителя и неговата склонност към импровизация, но много от нещата са изисквани, записани в партитурата като насоки от самия композитор.

 – Вид стил ли е в, който е написана партитурата или ?

 – Не! В опита, който имам, в опита си да слагаме етикети и стилови понятия, толкова повече рискуваме да бъдем неточни, да заблудим и объркаме.. А по-скоро като че ли всяка съвременна творба изисква подхождане към нея отърсвайки се от всички тези понятия и предразсъдъци. Не бих искал да слагам етикети и мисля, че самите композитори не биха сложили стилови етикети. 

 – И как би се определило това в бъдеще, че го има?

 – Ще видим бъдещето, какво ще ни предложи като тълкуване. По-скоро не като стил, а като насока за цялата тази електроакустична музика, която разчита на лайв електроника, т.е. електроника на живо, в реално време. А дали е някакъв стил или естетика –

 – Естетика има, защото това е цял възглед и за звук и кога да звучи в драматургията, има естетика и то тя би трябвало да определи кое е красивото и предназначението и какво изразява цялата творба. 

 – Константинос участваше с –

 – Всъщност Константинос Дестунис предложи едни по-класически съвременно замислени композиции от различни съвременни гръцки автори. Творби разчитащи на класически композиционни техники, класически форми, без употребата на електроника. Всичко беше с акустична употреба на инструмента, в много от произведенията можеше да се проследи именно връзката с традицията, с композиторската традиция преди това т.е. за разлика от рецитала на Триша Доун Уилямс беше с технологии и експериментално и на всичко ново, чухме творби, които са връзката с традицията и музикалното наследство, която е възможно да е жива в едно съвременно светоусещане.

 – Т.е. ние можем да проследим за съвременните или проследявате ли Вие за себе си или когато правите програмата на фестивала имате ли мисъл, какво е традицията в съвременното музикално изкуство и има ли я ?

 – Всяко издание на ppIANISSIMO изследва това, има ли и какво се случва днес и по какъв начин продължава или съживява днес и връзките с традициите. Какво от вчера и днес би могло да се превърне в традиция. Естествено!

 – Това е една от целите на ppIANISSIMO ли е, освен изявата и прозвучаването на самото произведение?

 – Целта е да се проследи и да се направи една моментна снимка на състоянието на музиката днес и какво е и до каква степен продължават традиционните изпитани техники и практики или творби да бъдат все още живи на сцената. 

 – Но Вие виждате и една традиция, която някъде и по някакъв начин се прокрадва или има една нишка или възглед в съвременната музика?

 – Да, безспорно! Има насоки, има тенденции, но е много трудно да се определи, обобщи или да се каже с няколко думи, защото вече са толкова много композитори по всички страни. Няма отделни водещи имена, които да бъдат митологизирани или издигнати в култ. –

 – Като един Шостакович, Прокофиев или даже Щокхаузен, който все още не е толкова известен колкото други имена от ХХ век

 – Отдавам го на времето, в което живеем и на цялото това задръстване с информация, което ни предлагат другите медии и може би с цялата индустрия, която се прави около изкуството и културата. Т.е. по-важното е дали нещо може да се продаде, отколкото до колкото стойностно е то, за съжаление. Всички тези маркетингови модели, цялото това разпарчетосване на музикалния свят, че всеки и навсякъде може да твори от една страна дава свободата всеки да изразява себе си. И от друга страна цялата тази многотия някак си, като че ли задушава и не дава възможност да изплуват истински стойностните и истинските големите фигури, които са не по-малко гениални от един Шостакович или от един Бритън или от когото преди него в историята. Просто има много шум в нашата среда. Твърде много шум.

 – Не е много насърчително в днешно време като се занимавате с музикознание, освен с преподаване, в днешно време да е музиковед, а и изследванията са в някаква степен непопулярни и какъв е вашия модус вивенди, какъв е вашия подтик?

 – Точно това ми се иска да се промени и именно посвещавайки голяма част от времето си и енергия на преподаване, преподаването е не само предлагане на образование. То е образуване на личности, т.е. ако възпитаваме бъдеща публика и ако възпитаваме у младите хора респект и интерес към това, с което се занимаваме, не само музика, а знанието за музика, ми се струва ,че правим нещо в посока именно да се промени това изпадане в забвение, което сякаш грози не само самото изкуството, но и цялата наука и теория на изкуството

 – Какво е значението за слушателя от това знание за музиката?

 – Както всяка една епоха изкуството и в частност музиката е мястото където човек се учи да бъде човек, да отглежда своята човешкост, където всъщност може да проблематизира своята човешкост.