По това време са устремени към музиката с вдъхновение от изтъкнатите и високо талантливи професионални музиканти нови таланти от „Джазът на младите“ – второ издание (1953 – 1956 г.) Морис Аладжем, Недко Трошанов, Димитър Симеонов, Константин Драгнев, Людмил Георгиев, Емануил Манолов – Бадема, Любомир Оджаков и др. Изнасят големи концерти в БИАД. Публиката се влюбва в Лиана Антонова и Ахинора Куманова. За няколко участия младите инструменталисти канят и любимките на публиката, днес ги наричаме звездни солисти Лени Вълкова и Леа Иванова, които подкрепят техния талант. Вокалистка е в оркестъра „Джаз темпо“ на Димитър Ганев, прераснал в Биг бенд на Българското национално радио. Лени Вълкова пее с оркестри под диригентството на големи имена на българската музика – Борис Ненков, Емил Георгиев, Стефан Кованов, Сашо Михайлов, Людмил Георгиев, Любомир Каролеев, Вили Казасян и мн. др.

 Музиката вълнува, основна част от живота на Лени Вълкова е любовта и влечението, изява с музика от детството й. Първата й професионална изява на сцената е през 1942 г., на 17 години, с небивал успех. При смяната на властта солира и на приеми пред Георги Димитров, пред маршал Толбухин, преди забраната на този жанр. Изнесла е концерт пред космонавтката Валентина Терешкова.

 В началото на 90-те Лени Вълкова заминава за Лондон, където продължава своята певческа кариера. Член е на Count Basie Society. Участието й в джемсешъни е за удоволствие на музиканти и публика.

 След опожаряването на Кукуш семейството й от род на македонски българи е сред първите заселници в столичния район „Илинден“. Родителите й и най- вече майка й обичат музиката, слушат и пеят градски песни. През всички класове в училище Лени Вълкова с ентусиазъм участва в музикални програми. В главните роли е в детски оперети. В местното читалище „Гоце Делчев – 1927“ прави първите си стъпки на голямата сцена. Докато учи музика при Дора Мамберг и балет при Николай Фол започва професионалното формиране на певческото й дарование. Прочутият Мильо Басан е категоричен – трябва да следва музика. За изпита в Консерваторията я подготвят голямата Евгения Марс и нейният син известният Павел Елмазов. Високо професионалната основа от изпълнение на класическа музика е положена в Музикалната академия от проф. Иван Попов, в чийто клас е приета. 

 Разговаряхме с Лени Вълкова – тя сред цветя от почитатели в ресторанта и кафене на сина й. А журналисти от вестници пристигаха за следващите интервюта. 

 – Какво бихте казала на тези хора, които сега може би се интересуват от джаз – от какво значение е джаза – има ли връзка с времето, в което живее човек или е въпрос на душевност, на едно изживяване?

• Джазът е важен по всяко време. Така, че обичайте джаз и правете джаз!

 – Споменът Ви за концерта преди да излезете на сцената с изпълнението на „17 свещи” – имахте влечение към музиката или някой Ви подготви за това излизане или концерт пред публиката?

 – За да вляза в Консерваторията ме подготви Евгения Марс и Павел Елмазов. 

 – Едни от най- големите ни личности

 – Попаднах в класа на Иван Попов – бас от операта.

 – Те Ви учеха на т.н. оперно пеене. 

 – Да, на оперно пеене. И пеех с „Овчаров”, джазирани от Асен Овчаров арии от операта Палячи. Чухте ли снощи?

 – Забележителен, изключителен професионализъм и израз на чувството за джаз!

 – Пяла съм джазирани арии от операта Фигаро и др. арии, специално аранжирани за мен от Овчаров. Голям професионалист!

 – Когато решихте да излезете на сцената или това беше бар, къде пяхте „17-те свещи”?

 – Пях „17 свещи” в зала „България”. В зала „България” пеех повечето наши концерти.

 – Преди Музикалната академия ли?

 – По същото време. 

•  – В зала „България”, където се изпълнява предимно класическа музика, как стана така, че Вие сте пяла с участието на оркестранти от Филхармонията?
•  – Оркестранти от Филхармонията участваха в нашите концерти, които давахме с Овчаров. Тогава Сашо Сладура участваше в нашите концерти. Многоталантливия пианист Ото Либих също, свиреше Гершуин, Рапсодия в синьо. Беше прекрасно! А оркестрантите от Филхармонията идваха след концертите в зала „България” в бар „София”, за да слушат нашия концерт на Овчаров и моето изпълнение на джазирани арии от Овчаров. 

 Страхотно много публика имаше и даже, когато не можеха да си купят билети се тълпяха пред бар „София” и зала „България” множество младежи, жадни за тази музика!

 – А Вие пеехте и в зала „България” и в бар „София”, а баровете не са ли били закрити по едно време?

 – А! Бяха закрити по едно време, но всяко време отминава!

 – Кой ходеше по това време, не е ли било буржоазно влияние, да се ходи на бар?

 – През коя година да е било? През 48-ма много неща се случиха. Джазът замря и моите колеги от „Очаров” се пръснаха. Някои станаха преподаватели, други професори като Бенцион Елиезер. Но общо взето понасяше се. Бенцион Елиезер свиреше в нашия оркестър. Свиреше и Сашо Сладура!.

 – А радиото как е предавало такава музика.

 – Радиото…Йосиф Цанков беше композитор на някои от моите песни. Овчаров беше и диригент на оркестъра и заедно с Йосиф /Цанков/ организираха, така да се каже, нашето участие в радиото. И за съжаление, няма ги тези записи.

 – Останали са само плочи

 – И плочите изчезнаха по едно време.

 – А за „Балкантон” записвала ли сте?

 – Не, не! За „Симонавия” и „Орфей” –да!

 – Казаха, че сте пяла пред Маршал Толбухин. Как беше – те бяха в добро настроение или Вие създавате настроението?

 – Маршал Толбухин и генерал Бирюзов по едно време решиха да дойдат в България. Тяхното пристигане не беше отразено веднага, а на другия ден.Те дадоха своя вечер и своя прием в Руския клуб. Тогава Овчаров беше поканен заедно с неговия оркестър. И аз на масата! Бяха наредени столовете- от едната страна са музикантите от оркестъра на Овчеров, от отсрещната страна Маршал Тобухин, Генерал Бирюзов и аз по средата. И когато с моя младежки акъл казах на Атето, на Стефан „Аз искам да си дойда при вас, да седна при Вас, при оркестъра!”, той ме смъмри и каза „Там ще седиш! Поканили сме ги хората, тука за големци! Там ще седиш!” И аз какво да правя, послушах ги.

 – Те имаха ли нещо за ядене или само изпълнявахте музика?

 – Всичко беше в пълен ред и порядък!

 – Вечерите в бара до колко продължаваха – до 2 или 3 часа?

 – Аз пеех само на програма и се прибирах по-рано. След това имаше танци без програма и хората се забавляваха.

 – Има разлика между джаз и естрадна музика, а Вие сте пеела и естрадна музика или само джаз?

 – Само джаз. Естрадна музика когато имаше джаз не вървеше.

 – Знаехте ли английски език? Някой носеше плочи или как ставаше да слушате тази музика?

 – Овчаров беше неуморим! Диригент, музикант, композитор и всякакъв друг музикант! Неуморим! Той правеше моите аранжименти и моите песни така чудесни. Тогава бяха нашумели американските филми с мелодии „Мими от Тринидат”, „Бимбо”. За „Мими от Тринидат” бях облечена с рокличка на точки, с фльонги и панделки.

 Бях 17 годишна. За „Бибмо” бяхме дегизирани с тъмно кафяви лица! 

• Имало е и грим! 

 – Живко Бисеров танцуваше в бар „Астория”, балетист от Народния театър, танцуваше с Лола Добрич и Мити Добрич, които са дъщери на доайена на цирковото изкуство у нас от „ Роял и Лазар Добрич”.

 – Имаше ли сценични дрехи?

 – Шиехме си ги ние самите. Моите вуйчо и вуйна бяха моделиери в „Аска” тогава представителен магазин за богати жени. И те измисляха и шиеха моите костюми.

 – Едно още по-хубаво виждане за бара, за участието Ви е имало такива дрехи.

 – За зала „България”, пак нямаше гардероб за артисти. Но всеки правеше каквото прецени.

 – Интересувахте ли се кой ходи на тези барове или Вие си определяхте репертоара?

 – Овачорв определяше репертора и моя репертор. Той се грижеше за моите песни и за моите аранжименти. Той се грижеше за всички останали неща, свързани с моето пеене.

 – А когато пътувахте в чужбина през 60-те години?

 – С дъщеря си пътувах. Тя дори в „Корвин”, в Будапеща има един магазин, си хареса едно колело. „Майко, очичките ми останаха в това колело!”. Колело „Ракета”. Тя беше малка, на 5-6- години. Водех я с мен. А аз й казвам „Очичките ти останаха в това колело, обаче на мен очите ми останах в два килима и в машината за шиене „Сингер”. В Български ресторант пяхме. Също съм пяла в български ресторант в Международния дом на журналистите във Варна, под диригенството на Кукудов. По 4-5 месеца пеех там, с успех.

 – Промени ли се отношението Ви към музиката или обичате музиката и това ще поднесете на хората?

 – Аз пеех от сърце! Пеех от душа, с моите възможности и публиката й харесваше. Тя ми отвръщаше със същото внимание, с което се отнасях към тях.

 – Защо заминахте за Лондон?

 – Дъщеря ми се ожени там. Омъжи се за англичанин. Много добър за да ме приеме. И така ме покани тя и той за да бъда с тях.

 – Запознахте ли се с музиканти?

 – Да, в Count Basie society!

 – В един клуб се събират и са любители на джаза – разказва дъщерята на Лени Вълкова – Мария – музиканти, които свирят един с друг за удоволствие – джем сешъни, правят импровизации, с публика. Не е специално направено за публика, а музикантите се събират за да си направят удоволствие.

 – В България участвате ли в джем сешъни?

 – Тук не съм усетила все още дали има такова нещо, защото идвам за 7-8 дни в България…Имаше нещо като джем сешъни- много пъти съм пяла с Людмил Георгиев, с Вили Казасян, с Вучков… и така с оркестри, които са с авторитет.

 – Репертоарът е нещо, което трябва да изрази Вашето отношение към музиката. Дали сте се съобразявала с времето, когато сте пяла – имам предвид, не че е през нощта, а и сложните 40-те, 50-те и 60- те години? 

 – Младите ги влечеше тази музика джаз. Учих при Павел Елмазов и неговата майка Евгания Марс, която беше поетеса и близка на Иван Вазов. Иван Вазов я обожаваше.

 – Какво мислите за любовта?

 – Важна е и важно е да я има!

 – Или предпочитате да пеете за нея?

 – Във всички случаи педпочитам да пея, независимо за какво! Предпочитам да пея. Много съжалявам, че Овчаров и неговия оркестър не съществува.

 – Не винаги може да има веднага последователи. Джазът има ли някакво развитие или принципите са тези, на които гради и какво бихте казала на съвременните певци?

• На съвременните певци бих казала това, което на мен ми каза Аспарух Лешников. Той успоредно с поднасянето на няколко рози ми каза „Лени, ти пееш превъзходно! Толкова добре пееш, не бива до се главозамайваш. Остани естествена, каквато си”

 – Професионализмът в джаза го изисква.

 – И аз, какво да кажа, останах естествена.

 – Имате много артистични качества, плюс гласа, музикалността и разбирането на самата песен и поднасянето й. Държахте ли на певческите упражнения, които са предназначени за оперното пеене?

 – Моят професор Иван Попов ми казваше: „Лени, аз те уча на оперно пеене, и искам от теб да станеш оперна звезда. Обаче усещам, че ти пееш нещо друго. А аз в къщи, понеже моята майка и моят баща пееха, а моята майка знаеше всички шлагери и всички градски песни. И аз пусках радиото с пълна сила и пеех, колкото ми глас държи! И цялата махала ме слушаше. Живеехме на Найчо Цанов 153. Сега къщата е където е булеварда Тодор Александров. Слушаха това, което пеех. Аз пеех това, което майка ми пееше. Стари градски песни и шлагери на Аспарух Лешников. С Аспарух Лешников се запознах в бар „София”, когато той ми каза тези напътствени думи.