Елиана Митова: Работете, не се жалете. Не си мерете до минутата работните часове

Боряна Статкова
юни 2020
Проектът „Работното време на душевността” се реализира с подкрепата на Столична Община, по инициативата „Солидарност в Културата”
със 17 статии в онлайн списание „Амбиция” и „The NewsBG Reporter”

Елиана Митова е журналист, преводач, автор на книги. Биограф е на звезди – на неотразимата Мими Балканска и великолепната Анелия Шуманова, на „Оперната прима Катя Спиридонова“, в „Срещи с балетни дейци“, „Моите срещи с Елисавета Йовович“, „Басът Антон Дяков“, „Павел Елмазов, комикът на оперната сцена“, „Евгения Марс. Извън сянката на Вазов” и др. Превела е разкази на Габриел Гарсия Маркес, както и нашумялата книга „Възпитай ме добре“ на Монсе Доменеч. Посветила е стотици публикации по въпросите на културата, литературата, социалната политика, дипломацията и историята в столични вестници и списания. Интервюира писатели от ранга на Марио Варгас Льоса, Ана Мария Матуте, Лаура Ескивел, Онелио Хорхе Кардосо, Николай Хайтов, световни звезди като Хосе Карерас, Анна Томова-Синтова, Райна Кабаиванска, актьори, художници, политици. Организатор на културни събития.

Промокод

Намаление на книги.

Използвайте промокод AMBICIA2020 за отстъпка от онлайн книжарница Ozone.bg

Промокод

Тениска с надпис по избор.

Използвайте промокод AMBICIA за отстъпка на Тениски, Канчета и Чанти

 – Дейността Ви като редактор във вестници с различен стил и теми „Свободен народ”, „Подкрепа”, „Експрес” „Нощен труд”, „Класа” и през настоящето на свободна практика със статии, завършвате две книги посветени на изпълнители на класическа музика, с различни изисквания ли е според терминологията на кодекса на труда – ненормиран работен ден?

 – Ненормиран работен ден е само понятие. За норми и за работно време може да се говори във фабрики, в мини, в рудници. Естествено е миньорите да се трудят определени часове, защото трудът им е тежък и опасен за здравето. Работно време би трябвало да имат и учителите, защото не е все едно да говориш 3 часа или 5.

 За журналиста работно време няма. Той преследва новината. В „Нощен труд“ съм имала работен ден от 20 часа – сутринта отивам, проверявам си екипа, набелязвам теми, разпределям ги. Цяла нощ будувам, а моят нощен репортер изпълнява заръчаните теми. Композирам броя и на другата сутрин – в 8.00 – посрещам заместник главния редактор, както и главния, и докладвам какво сме свършили. Това ми доставяше огромно удоволствие, защото си обичам професията. Сама съм била нощен репортер и съм се нагледала на кръв, на катастрофи, на трупове. Влизала съм в морга. В другите вестници и списания, в които съм работила, също ми е било приятно. Макар че тръпката от нощния труд не може да се сравни с нищо друго. Тя е сладка. Досега сме си приятели с колегите от Нощен Труд, който, за жалост, вече не съществува. 

За журналиста нормиран работен ден няма. Който иска да си го нормира, да си стои у дома. 

Общност

Стани един от нас.

Първа крачка към общността на Амбиция.

 – Коя е най-интересната случка до сега относно работното време?

 – Интересни случки с работното време имам много. Веднъж се наложи да будувам около 30 часа, защото преследвахме в планината големия латиноамерикански актьор Освалдо Риос. Вечерях с него в замъка „Хранков“ и той ми даде ексклузивно интервю. Главният редактор на „Нощен ТРУД“ ме награди с немалка парична награда. Не само аз съм била награждавана. Всички, които давахме нощни дежурства, вършехме някакви подвизи. Един колега дори влезе в моргата и снима мъртвия Андрей Луканов гол. Тази снимка излезе във вестника. Мнозина осъдиха това, но истината е, че и до днес се говори за тази снимка. 

 – Дали сте с препоръка за т.н. работен ден към Кодекса на труда и/ или към колегите от книжните и електронни медии?

 – Мога да дам препоръка на колегите – работете, не се жалете. Не си мерете до минутата работните часове. Защото е хубаво да хванеш новината и пръв да я съобщиш. Това е сладката тръпка. Днес всичко е много по-лесно, защото има интернет, когато аз започнах – през 1976- та – нямаше къде една справка да направим. Нямаше компютри – всичко се пишеше на пишеща машина. Давахме нощни дежурства в печатницата. Научила съм се на много труд. Беше забранено да се преписва, сега всички правят копи пейст и мислят, че са много хитри. Не си мерете работните часове, за да изпитате удоволствие от професията. Освен това трябва да учите езици. Иначе сте загубени. 

Партньори

Обединени за кауза.

Това са партньорите на Амбиция, с които споделяме една обща кауза – да Ви вдъхновяваме, разказвайки историите на българи от цял свят.