Теодора Георгиева: Когато си обича професията, човек не си жали труда

Боряна Статкова
юни 2020
Проектът „Работното време на душевността” се реализира с подкрепата на Столична Община, по инициативата „Солидарност в Културата”
със 17 статии в онлайн списание „Амбиция” и „The NewsBG Reporter”

 Претворила и омаяла от сцената с главните роли в „Царицата на чардаша“, „Графиня Марица“, „Бал в Савоя“ и много други. Гостувала в Израел, Чехия, бившия СССР. Дългогодишна оперна и оперетна артистка! Единствената ученичка на голямата Мими Балканска! Наследила артистизма на сцената от своята майка, майка на журналистката Ярослава Прохазкова. Вдовица на известния инженер Ярослав Прохазка.

– Дали е било различно „работното Ви време” като солист, като изискване към Вас в Музикалния театър и от Вас към себе си и преди това по време на ученето?

 – Работното ми време винаги е било ненормирано. В един театър се работи, когато има работа. А аз бях много натоварена с роли. Далеч по-лесно ми беше в Музикалната академия, където учех при великия и човечен Христо Бръмбаров, дал път на български оперни звезди по света! Отидох в Русенската опера, където също се наложи да работя много. Никога не съм поставяла въпроса колко са работните ми часове. Когато си обича професията, човек не си жали труда.

Промокод

Намаление на книги.

Използвайте промокод AMBICIA2020 за отстъпка от онлайн книжарница Ozone.bg

Промокод

Тениска с надпис по избор.

Използвайте промокод AMBICIA за отстъпка на Тениски, Канчета и Чанти

 – Коя е най-интересната случка относно работното Ви време?

 – Интересните ми случки са много. Аз съм единствената ученичка на Мими Балканска. Като си свърша репетициите в театъра, отивах на кафе при нея – на улица „11 август” № 1а, в столицата. Тя много ме обичаше и ми помагаше да си изградя ролята. С нея научих Силва от „Царицата на чардаша“, както и Цилика в същата оперета. Не сме броили часовете, в които си говорихме и репетирахме заедно. Времето минаваше неусетно. Самата Мими цял живот е работила – изиграла е над 400 роли в оперети, мюзикъла и фарсове.

Общност

Стани един от нас.

Първа крачка към общността на Амбиция.

 – Ще споделите ли препоръка към колегите си относно работното време?

 – Да, ще споделя. Казвам на колегите да не си жалят времето, щом става дума за театъра. Да учат, да работят. Не може да излязат неподготвени на сцената, да не си знаят текста, да импровизират глупаво. Мими Балканска не би допуснала това. Работното време важи за шивачките, за текстилните работници, за строителите. Но не и за артистите. Мисля, че актьорът си остава за цял живот актьор, дори когато е вече в пенсия. Защото може да го поканят да се снима във филм. Роля по принцип не се отказва – и да си болен, пак я приемаш, защото утре може да не ти поверят нова роля. Това е нормално. Мъка ни е, когато не играем… Ние, артистите, сме жадни да играем! 

Партньори

Обединени за кауза.

Това са партньорите на Амбиция, с които споделяме една обща кауза – да Ви вдъхновяваме, разказвайки историите на българи от цял свят.