Анжелина Курдоманова: За търсещия човек, времето никога не стига

Боряна Статкова
юни 2020
Проектът „Работното време на душевността” се реализира с подкрепата на Столична Община, по инициативата „Солидарност в Културата”
със 17 статии в онлайн списание „Амбиция” и „The NewsBG Reporter”

 Богиня, еволюция, промяна, разкош или …  

        – Да…, Хармония означава да търсиш съвършенството – казва Анжелина Курдоманова. 

        Един от основателите е Анжелина Курдоманова през ’96 година на Конкурс по хармония, от 2009 г. насам на името на  “Проф. Парашкев Хаджиев”. По деликатната и сложна специалност „музикална хармония” със 78 награди и едногодишни стипендии от Министерството на културата са отличени нейни ученици, през 2004 г. Деница  Диамандиева, сега тонрежисьор в БНР, на Националния конкурс по хармония, от 2014 г. със този статут. В Националното музикално училище „Любомир Пипков”, София, повече от 40 години Анжелина Курдоманова посвещава на учебния предмет хармония като преподавател, базов преподавател, ръководител на методическо обединение на музикално-теоретичните дисциплини и хонорован преподавател в СУ “Кл.Охридски“. Като водещ курсове от нея научават за барокова хармония на Й.С.Бах, за романтична хармония на Й.Брамс и Е.Григ, за различната хармония  в края на 19 и началото на 20 век на А.Шьонберг, Б.Барток, С.Прокофиев…

Промокод

Намаление на книги.

Използвай промокод AMBICIA10 за отстъпка от онлайн книжарница Ozone.bg

 Завършва класа на проф. Бенцион Елиезер/ тази година се отбелязват 100 години от неговото рождение/ и се дипломира специалност хармония  като магистър по музикознание в Националната музикална академия ”П.Владигеров. Педагогическата й квалификация е на тема музика от ХХ в.: ”Хармонията на Албан Берг в камерния концерт за пиано, цигулка и 13 духови инструмента”. Специализира  разработване и прилагане на дидактически тестове за професионална подготовка, през ’98 г., изучава компютърни умения и компетенции. Следват мултимедийни презентации с теми, специфично професионални, но от основно значение за изпълнението и разбирането на всеки талантлив музикант: „Приносът на практиката „Свирене по цифрован бас“ за развитието на хармоничното мислене”, „Поглед към хармонията в музиката на Ренесанса и Барока”, „Генерал бас“ и приносът на някои трудове от това време за развитието на музикалната теория” и др. Изнася доклади на тема „Хармонични особености в творчеството на В.А.Моцарт”, „Хармония в джаза” и др. Участва в теоретични конференции и Балканска среща на музикалните училища „100 години професионално музикално образование в България“ с доклади на тема „Програмите по музикално-теоретичните дисциплини в музикалните училища”, „Модел на обучение по хармония”, „Додекафонична хармония”, публикува „Кратък размисъл върху процесите свързани с установяване на хармоничното мислене през XVII в.” и др. Участва в жури на множество конкурси по солфеж на името на „Проф. Камен Попдимитров” и хармония на името на  “Проф. Парашкев Хаджиев”. 

       Анжелина Курдоманова е наследила абсолютния си слух, любовта към музиката и посвещаването си на това изкуство от своите родители – баща й Дамян Неделчев е оркестрант- валдхорнист в Царския оркестър, а в последствие и един от най-известните акордьори на пиана, а майка ѝ Евгения Епщайн е търсен, уважаван и ценен педагог по музикално теоретични дисциплини през целия си живот. Анжелина Курдоманова е с лични награди – Грамота от МК за принос в развитието на българската култура, Поздравително писмо за високо професионалната ѝ работа от проф. Жан Ван Мол, Royal Flemish Conservatory, Антверпен, Белгия. Тя е съавтор на тестовата форма на Държавния изпит за придобиване на трета степен на професионална квалификация по теория на професията и участник в екип за изработване на изпитните тестове.

Общност

Стани един от нас.

Първа крачка към общността на Амбиция.
  • Ще разкажете ли интересни случки относно работното време?

    –   Спомням си как на улицата с една колежка от бъдещия екип за изработване на изпитния тест обсъждахме неговото съдържанието и формата му, ние просто го създавахме.

          Спомням си и случаи, когато сме стояли прави в учителската стая по време на междучасие, поради липса на каквото и да било свободно пространство. Даже и в кафенето понякога е нямало място за да работя допълнителната административна работа, с която е свързана моята професия. Явно проблем е материалната база на училището, която се явява недостатъчна за многото талантливи деца, които приютява, както и за техните учители. Да имаш кабинет е лукс, а как се преподава музика на бъдещи професионалисти в класна стая, която не е пригодена за целта, освен че има пиано! Поради спецификата на училището, тъй като учениците имат индивидуални занимания по специалните предмети, класовете са разделени на групи по повечето музикално-теоретични дисциплини, има занимания с оркестрови и камерни формации и т.н., което изисква стаи, учебната програма се „пръска по шевовете“ и за да се вместим се задушаваме от липсата на пространство.

  • Успявате ли да организирате сложното съдържание на дисциплината, която преподавате в отредените  40 мин. за учебен час?
  • Винаги съм планирала и организирала часове си, така че когато се намали времетраенето на учебния час от 45 на 40 мин., или даже на 35 /в деня на класния ръководител/, аз съм се стремяла да обхвана предвидения материал.

     –  Работното време по предмет от професионалната подготовка на учениците, какъвто е хармонията  определено ли е и от какво значение е според Вас?

     – Всички училища се ръководят от Министерство на образованието, като специфичната дейност в училищата по изкуствата се подпомага от Направление “Художествено образование“ на Министерство на културата. Така че всички преподаватели в училището, в което преподавам, имат 8 часов работен ден по закон, който включва провеждането на учебни часове, часове за самоподготовка и административна дейност. В закона за образованието, влязъл в сила преди 3 години, обучението е разделено на два етапа: Първи етап – до Х клас, където се набляга на общообразователните предмети, което дава възможност на завършващите да изберат дали да продължат овразованието си във Втори етап – XI и XII клас в музикалното или в друго училище, където да учат друга професия. Във втората фаза се набляга на професионалното образование, където се изучават всички базисно необходими предмети за усвояване на музикалната професия, за което при полагане на задължителен държавен зрелостен изпит, учениците получават ІІІ степен на професионална квалификация, т.е. могат да работят по специалността.

       Участвах в екип по създаването на изпитния образец на зрелостния тест по теория на професията, както и в изработването на няколко негови изпитни варианта. Тази дейност ми отне много време, натоварвайки ме извънредно с много допълнителни часове отговорна работа. Работата по проекта продължи около три години, но за съжаление това не се оцени подобаващо като допълнителен висококвалифициран труд. Като се прибави и факта, че всичко се работеше на компютър и задължително с помощта на нотна компютърна програма, усвояването на която би могло да се осъществи в организиран от училището специализиран курс, какъвто не е проведен, важи израза: „оправяй се сам както можеш!…”

    –   С препоръка за т.н. работен ден към Кодекса на труда и/ или към колегите ли сте?  

   –    Спомените ми от дейността на моята майка и от ‘60-те години са, че учителите бяха доста разглезени. Ако коректно се оценява дейността на всеки един от нас, която в много случаи е много повече от отредените ни от Кодекса на труда  40 часа седмично,  ще се чувстваме удовлетворени. Тук искам да вметна и за натовареността на хората в нашата професия, като класни ръководители, ръководители на методически обединения и т.н., които полагат много извънреден труд, посветен на развитието на таланта и индивидуалността на изпълнителя и композитор, който не е правилно оценен.

        Препоръката ми е към всички, избрали професията учител, независимо по каква дисциплина, да се готвят за часовете, които провеждат и правилно да разпределят времето си, защото за търсещия човек, времето никога не стига!

Партньори

Обединени за кауза.

Това са партньорите на Амбиция, с които споделяме една обща кауза – да Ви вдъхновяваме, разказвайки историите на българи от цял свят.