– Дейността Ви като редактор във вестници с различен стил и теми „Свободен народ”, „Подкрепа”, „Експрес” „Нощен труд”, „Класа” и през настоящето на свободна практика със статии, завършвате две книги посветени на изпълнители на класическа музика, с различни изисквания ли е според терминологията на кодекса на труда – ненормиран работен ден?

 – Ненормиран работен ден е само понятие. За норми и за работно време може да се говори във фабрики, в мини, в рудници. Естествено е миньорите да се трудят определени часове, защото трудът им е тежък и опасен за здравето. Работно време би трябвало да имат и учителите, защото не е все едно да говориш 3 часа или 5.

 За журналиста работно време няма. Той преследва новината. В „Нощен труд“ съм имала работен ден от 20 часа – сутринта отивам, проверявам си екипа, набелязвам теми, разпределям ги. Цяла нощ будувам, а моят нощен репортер изпълнява заръчаните теми. Композирам броя и на другата сутрин – в 8.00 – посрещам заместник главния редактор, както и главния, и докладвам какво сме свършили. Това ми доставяше огромно удоволствие, защото си обичам професията. Сама съм била нощен репортер и съм се нагледала на кръв, на катастрофи, на трупове. Влизала съм в морга. В другите вестници и списания, в които съм работила, също ми е било приятно. Макар че тръпката от нощния труд не може да се сравни с нищо друго. Тя е сладка. Досега сме си приятели с колегите от Нощен Труд, който, за жалост, вече не съществува. 

За журналиста нормиран работен ден няма. Който иска да си го нормира, да си стои у дома.