Тя е от „златните момичета” на България.
Една от най-ярките български звезди в художествената гимнастика. Носителка на сребърен олимпийски медал в многобоя на игрите в Сеул 1988 година. Европейска шампионка от първенството в Хелзинки 1988 година. Завоюва сребърен медал в многобоя и златен на топка на световното във Варна 1987 година, когато играе с фрактура на стъпалото. Под нейно ръководство националният ансамбъл на България достига до 5-о място на Олимпийските игри в Пекин 2008. Работи като треньор на френския национален отбор седем години и половина.
Как се запали по спорта?
Бях много малка, когато баща ми заведе мен и сестра ми Камелия в залата по художествена гимнастика при Жулиета Шишманова. Тогава все още не знаех точно какво е художествена гимнастика, не бях запалена по спорта, но едно от любимите ми занимания беше да танцувам със сестра ми вкъщи. Особено когато родителите ни бяха на работа. Останали сами в къщи, обличахме роклите на мама, пускахме радиото и танцувахме.
Любовта към художествената гимнастика запали в мен моята първа треньорка Борислава Кючукова. По-късно тя запали у мен и състезателния мотив (ако мога така да се изразя). А вече в по-осъзната възраст двигателната сила беше сестра ми.
Какво е спортът за теб?
Колкото и тривиално да звучи, спортът за мен е всичко. Начин на живот!
Спомняш ли си първото състезание?
Не! Не си спомням първото състезание, но си спомням първото състезание, на което сестра ми спечели първите си медали, а аз съответно нито един. Беше много вълнуващо и бях много щастлива до момента, в който ѝ поисках един от медалите (винаги сме били възпитавани всичко да е поравно и да се разделя на две между мен и сестра ми). И когато ѝ поисках единия от двата ѝ медала, и тя ми каза: „Не”, аз се разстроих много. Това ме амбицира, исках и аз да имам медал. Камелия беше изключително талантлива и винаги ме е теглила напред в моето развитие като състезател, и вече в по-осъзната възраст тя ми помагаше изключително много.
Какви емоции и чувства ти носи победата от първото Европейко първенство за теб във Флоренция, Италия?
Това беше толкова отдавна 🙂 Спомням си, че борбата за място в отбора за участие на европейското беше жестока. Отново между мен и Камето. Оставаха четири дни до състезанието, а Нешка още не беше решила коя от двете ни ще участва. Сега разбирам колко е било трудно на Нешка да направи избор… и тя избра мен. Това беше моята първа победа. Емоциите бяха огромни. Спомням си, че Камето ме прегърна. И двете плачехме. А победата във Флоренция беше най-лесната от всички.
Какво си спомняш от завоюването на олимпийската титла през 1988 година в Сеул?
Завоюването на сребърен медал на Олимпийските игри в Сеул, за съжаление, тогава не се отчете за голямо отличие. Всички очакваха олимпийска титла, а това не се случи.
И въпреки всичко аз съм единствената българка с такова отличие в индивидуалната надпревара до момента.
Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция
На Световното първенство във Варна играеш с фрактура на дясното стъпало и въпреки това се преборваш за злато на лента и сребро в многобоя. Какво ти даде сили да преодолееш това препятствие?
Аз просто много исках да играя. Също така знаех много добре, че ако изляза от отбора, после връщане няма. Борих се ежедневно за запазване на позициите ми като титуляр. А и да имам шанс да играя пред родна публика… , това ми беше достатъчно.
Какво означават за теб тези награди?
Наградите… , те са признание. Трудно ми е да отговоря.
Вярваше ли тогава, че ще успееш да се качиш сред големите шампиони?
Имала съм моите идоли. Искала съм да бъда като тях. Разбира се, че съм вярвала. Ако не вярваш, няма как да стане.
Най-запомнящият се момент от състезателната ти кариера?
Най-запомнящият се момент от моята състезателна кариера е последното ми голямо състезание. Това беше Световно първенство Сараево 1989 година.
Последните ми изпълнения на килима… , с пълно съзнание, че е за последно и никога повече няма да имам същите емоции и преживявания. Плаках през цялото време, не чувах музиката…, просто се слях с нея…, а после напуснах килима и прегърнах разплаканата ми сестра. След това прегърнах Нешка, бях толкова благодарна за всичко!
Какво е да си победител?
Да си победител, означава да се бориш. Да паднеш и пак да станеш. Да загубиш и да намериш сили отново да започнеш и да не се отказваш лесно пред трудностите.
Какви качества са необходими, за да постигнеш световни успехи в спорта?
Упоритост.
Воля.
Лудост.
Просто характер…
Най-дългият период, за който си се отделяла от залата?
Няколко месеца, когато родих второто си дете.
Предизвикателство ли беше за теб да станеш треньор на Националният отбор по художествена гимнастика?
И да, и не!
Но това беше един от най-хубавите периоди от моя живот. Момичетата, емоциите, любовта им, с която ме дариха и продължават да ми дават.
Заемала си тази длъжност в България и в чужбина. Какви качества са необходими за да станеш добър треньор?
Работих като треньор на френския национален отбор седем години и половина.От скромния ми опит досега мога да кажа, че в нашия спорт един треньор трябва да притежава изключително много качества: креативност, познания, които непрекъснато да обновява, да е педагог, да е перфекционист, да има очи да вижда нещата. Освен тях, много е важно един треньор да има и силен екип, и пълна подкрепа от страна на ръководните органи, защото, както са казали мъдрите хора: „Една птичка пролет не прави!”.
А има ли разлика между работата в България и чужбина?
Да. Има огромна разлика. Просто хората са различни. Но най-сладко е да работиш в България. Особено в нашия спорт.
Какво е най-важното в работата на треньора?
За мен треньорът трябва непрекъснато да работи върху себе си. Във всяко едно отношение. Трябва да не се задоволява с постигнатото, да се усъвършенства, да изисква повече, преди всичко от себе си и после от състезателите си.
На какво те научи животът в чужбина?
Животът в чужбина ме научи най-вече на толерантност, а и много ме промени. А може би с възрастта се променяме, независимо къде живеем.
Гледайки назад, има ли нещо, което би направила различно, ако имаше шанса да повториш всичко отначало?
🙂 … Не знам. Може би не.
А и никой не може да избяга от съдбата си! Искам да повторя всичко още веднъж, но без да насилвам нещата, без да се тревожа. Може би да прекарам повече време с децата си.
Блестиш, където и да отидеш, или просто всичко е въпрос на упоритост?
Това ми хареса, ако е истина, разбира се!
А бих искала да грея:) Искам хората да се зареждат взаимно с позитивна енергия. Искам да раздавам топлина и любов на всички, които имат нужда.
Откъде черпиш вдъхновение да продължиш винаги напред?
От децата, от природата, от музиката… , от изкуството, от любовта.
Какво те зарежда?
Това, от което черпя вдъхновение.
Липсва ли ти нещо?
Децата ми.
Кога ти е било най-трудно?
Най-трудно ми е било да приема нещата такива, каквито са, дори когато не ми се иска. Но и с тези трудности се справям.
Има ли нещо, от което те е страх?
Страхувам се от това, че ме е страх! А аз не искам да се страхувам.
Сбъднаха ли се детските ти мечти?
Да! Имам сбъднати мечти.
Ти си жена с очарователна усмивка. Какво може да те накара да се усмихнеш?
Всичко, което ме радва, а мен ме радват малките неща.
Какви са бъдещите ти професионални планове?
Имам планове, които не искам да споделям за момента. Няколко проекта, по които работя.
Какъв е твоят съвет към момичетата, които искат да се занимават с този спорт?
Скъпи момичета, правете това, което обичате и искате с цялото си сърце! Художествената гимнастика има нужда от вас. Посветете ѝ се и успехите ще дойдат!
Хареса ли ти тази статия?
50 от най-добрите ни интервюта ще намериш в книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи".
Виж повече
