Малоумното дете
Български пожарникар в Германия
кремове за бебета и деца
харесвам страницата

Музеят за парфюми в Африка с аромат на българска роза

Интервю с Даниела Куманов

От Юлия Джарвис

Снимки: личен архив


Сподели във Facebook

Даниела Куманов е на 48 год., от град Пловдив. От близо 28 години живее със съпруга си в ЮАР. „Бяхме на по 21 години, когато дойдохме за първи път тук. Oт България заминахме за Щвейцария, в едно малко селце, но колкото и странно да звучи, не ни допадна живота там и тръгнахме за ЮАР. Хванахме вълната, когато през 90-те години много българи емигрираха за ЮАР.”

Как и кога се зароди идеята да отворите музей за парфюми?

Ние винаги сме имали интерес към парфюмите, правили сме парфюми за известни дизайнери, за американски канали като NBC Universal, Studio Universal, E! Pop of culture, Style, Telemundo и Universal Channel. 

Идеята за музея за парфюми в ЮАР беше на моя съпруг. Отворихме врати през 2012 година.

Аз се занимавам с музея и уъркшоповете, съпругът ми Димо е по маркетинговата част. Дъщеря ни Кристина също проявява интерес към парфюмите и често ни помага.

 

Лесно ли беше да превърнете тази ваша мечта в реалност?

За нас няма невъзможни неща. С много труд и упоритост успяхме да реализираме и утвърдим бизнеса ни.

 

Откъде се снабдихте с парфюми за музея?

От антиквари, търговци. Все пак тук е имало силно присъствие на холандци и германци и са оставили неща след себе си. Сред колекцията си имаме римски шишета от парфюми на 2000 години.

 

Семейство Куманови

А присъства ли „Българската роза” сред вашите експонати?

Да, разбира се. Българското масло представлява 80 % от световната парфюмерийна продажба на розово олио в света. Имаме стари дървени флакончета с розово масло и интересното е, че ги намерихме тук в Африка, а не в България.

 

Освен музейната част, вие предлагате и уъркшоп, лекции за парфюмерията и ваша собствена козметика. Популярни ли са тези услуги сред посетителите на музея?

Крайният вариант на един парфюм е като една загадка и с нашите уъркшопи и лекции се опитваме да покажем целия процес при направата на парфюмите. Имаме лаборатория, където клиентите могат да помиришат различни масла и дори сами да ги комбинират и създадат свой парфюм. Показваме как бутилираме и затваряме парфюмите.

Уъркшопите ни са с различна продължителност в зависимост от интересите на клиентите. Имаме групи от 5-10-20 човека, но и големи групи от по 500 човека, част от тиймбилдинг програми.

 

Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция

Стари парфюми

Български музей в чужбина

Видове паррфюми

На българите се гледа с уважение. Когато на местните кажем, че сме от България, за тях това означава Европа и сме тачени.

Българи в Южна Африка

 Каква полулярност има музея ви?

Ние сме единственият музей за парфюми на целия континент Африка.

На 32-ро място сме в туристическите каталози на ЮАР и на 4-то място за места за посещение в Кейптаун. Всичките ни отзиви от посетители са позитивни. Туристите, които идват в нашия музей са от цял свят – Америка, Австралия, Иран, Саудитска Арабия, даже и от Хаваите.

 

Как живее едно българско семейство в тази далечна страна?

Българите в ЮАР живеят много добре. Всички имат добра работа, големи къщи и сравнително висок стандарт на живот. Децата на повечето българи тук учат в престижни университети и са на хубави позиции като лекари, адвокати и др.

На българите се гледа с уважение. Когато на местните кажем, че сме от България, за тях това означава Европа и сме тачени.

Тук няма социални помощи и се очаква да работиш здраво.

В ЮАР има много българи, а в Йоханесбург имаме и собствена българска църква.

 

Вие сте съумели да превърнете идеята си в бизнес и в осъществен проект. Каква е вашата формула за успех?

Много работа и упоритост. Думите „НЕ” и „НЕ МОЖЕ” не ги приемаме. Това, че бизнесът ни е семеен и сме двамата със съпруга ми, много ни помага и съумяваме да си разпределяме задълженията.

Хареса ли ти тази статия?

50 от най-добрите ни интервюта ще намериш в книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи".

Виж повече

Лого на списание