От Диян Русев
Снимки: личен архив
Каква е гледната точка на наш сънародник, който успешно се е преборил с различията на скандинавците. Той работи и живее в Дания. Той е реалист, който здраво е стъпил на земята. В търсене на най-доброто за себе си и за хората, които обича, той се е приспособил към различната народопсихология. Той е изтърпял лишенията на трудното начало и вече е създал за себе си една нова реалност, в която се събужда всеки ден. Представям ви Атанас Ангелов, родом от Димитровград, който живее в Орхус, Дания.
Здравей! Разкажи ни как реши да заминеш, да напуснеш България и кога се случи това?
България реших да напусна през 2009 година. Решението ми беше много спонтанно. Случайно се озовах в Дания. Причините бяха няколко, но ще пропусна да ги спомена. Преди да се реша да замина за Дания, за около година бях живял в Испания. След като се върнах от Испания, започнах бизнес, който впоследствие се оказа неуспешен. Системата в България ме смачка и не успях да се реализирам . Накрая реших, че България трябва да остане на заден план, и така се реших да замина за Дания.
Кои са основните трудности, с които се сблъсква човек, когато заживее зад граница?
Първата и най-голяма трудност за мен се оказа езиковата бариера. Аз пристигнах в Дания и не говорех нито датски, нито английски. Това се оказа голяма трудност за мен, но малко по малко започнах да уча английски. И успях сам да науча английски език, за да мога да се справям добре в ежедневието си на работа. Естествено, другата пречка се оказа културният шок. Тук в Дания хората са много различни, като цяло. Това бяха основните трудности, с които се сблъсках. След това другите трудности са как да намериш квартира, как да си намериш работа. Обществото тук е изключително затворено. Винаги се гледа на чужденеца с едно недоверие и дори добре скрито пренебрежение. Трябва да умееш да се нагодиш към тукашния начин на живот. Да си един социален хамелеон, да речем , за да можеш да оцелееш. С времето трудностите избледняват и успях да се нагодя, да се науча да живея сред тези хора и да ги приема с техните безброй странности.
Когато намериш работа и място за живеене, когато получиш първата си заплата и някак се успокояваш. Разбираш, че не всичко е толкова трудно, колкото изглежда, но определено не е лесно. Животът се подрежда по-добре, отколкото в България. Или поне на мен така ми се струва.
С какво се занимаваш в момента?
В момента работя в кухня. Готвач съм във веригата хотели „Радисън Блу”. Има невероятни условия за работа, както и за израстване в кариерата. Има и неща, които на мен лично не ми допадат. Един голям минус е, че си е експлоатация на чужденци, но на фона на толкова положителни неща, това не се забелязва и остава на заден план.
Би ли се върнал да работиш и да живееш в България някой ден?
На този етап от живота ми не бих се върнал в родината. Тук се чувствам много добре. Животът ми е спокоен, щастлив съм, не мисля, че близките 5 години бих се върнал в България. Опитвам се да ходя до България поне веднъж в годината. Да се видя със семейството си и приятелите си. Предимно лятото посещавам България. Много обичам да ходя на море с цялата фамилия. Много мои близки също работят и живеят в чужбина и летният сезон е повод всички да се съберем и да се насладим на компанията си.
Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция
Ако трябва да сравня България с чужбина, тук животът е по-спокоен, но пък липсват другите удобства като семейство, приятели, климат.
Какво би посъветвал някой, който напуска България с днешна дата?
В чужбина не е толкова лесно, колкото изглежда. Всички ние имаме една утопична представа, че като напуснем България и животът ни ще се промени рязко. Това е само в мислите ни. Тук също трябва хъс, здрава работа и приемане на една чужда реалност за собствена, за своя. Според мен българите, които още не са напуснали България, по-добре да останат там.
Ако трябва да сравня България с чужбина, тук животът е по-спокоен, но пък липсват другите удобства като семейство, приятели, климат. Пак е много относително. Може би и аз извадих късмет с Дания, че тук е много спокойно като цяло. Основното е, че заплатата ти е достатъчна да изкараш месеца и да не се чудиш как ще си покриеш основни разходи.
Трудно ли свикна с начина на живот тук на Скандинавието, където се славят със странностите си?
О, да. Определено ми беше трудно. И до днес попадам в ситуации, в които не знам как да реагирам, понеже не разбирам какво става. Хората тук живеят в друго измерение. Не мога да кажа, че съм свикнал, дори мога да кажа, че съм се напаснал към тяхната култура и към начина на живот тук. Тук всичко е… наопаки, като че ли (смее се). Като цяло, за датчаните бих казал това, което на мен ми прави впечатление – те са изключително студени хора, негостоприемни и лицемерни. Това е, което аз съм забелязал, но не съм единствен. Много мои приятели споделят мнението ми.
Изброй три неща, които ти липсват най-много от България?
Основното е семейството ми. Липсва ми и климатът в България. Тези 4 ярко откроени сезона, където можеш да усетиш слънцето и снега, да усетиш истинската есен или пролет. Това е неземна красота. Не на последно място ми липсва и храната. Тук в Дания храната е качествена, но ние сме израстнали с друг тип кухня. Това бих определил като трите основни липси, които срещам.
Какво ти допада в датската система? Мислиш ли, че можем да се поучим от датчаните в някоя сфера?
Да, смятам, че можем много да научим от датчаните. Тук системата е много социална. Ориентирана е да работи за хората, а не против тях, както много често се случва в България. Здравеопазването е безплатно, както и образованието. Смятам, че това са основни сфери, които движат цялата държава напред и са в полза на цялото общество. Много можем да се поучим от датчаните. Може би има хиляди примери, с които да покажем, че те са много развита нация. Бих казал, че системата им е светлинни години по-добре развита в сравнение с тази в България. Нещо, което не ми допада, са високите данъци, но пък без тях тази социална система и безплатна здравна система няма да ги има.
Нещо българско, с което се гордееш?
Гордея се с това, че нося българска кръв и че съм роден в България.
Хареса ли ти тази статия?
50 от най-добрите ни интервюта ще намериш в книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи".
Виж повече
