От Иван Белчев
Николай Николов е фотожурналист в София, който реализира множество фотографски проекти със социална насоченост като Minimalistic Sofia и Panelki Land. Последният му проект е „Българската мечта”, в който авторът му търси отговор на въпроса „Какво би направил, ако знаеш, че със сигурност ще успееш?“
Проектът ти се е фокусирал върху посланията на съвремието ни. Какво разчиташ в лицата на хората?
Разчитам искреност, вяра и надежда.
Какви бяха въпросите, които не зададе?
„А защо не го направиш?” е премълчаният допълнителен въпрос, който всеки сам трябва да си зададе, след като отговори на въпроса на „Българската мечта”. А преди да формулирам съвсем ясно въпроса: „Какво би направил, ако знаеш, че със сигурност ще успееш?”, първоначалният вариант беше участниците да довършват фразите: „Аз съм…”, „Аз искам…” и „Аз мога…”, както и да отговарят на въпроса: „Какво ще направиш, ако няма начин да се провалиш?”. В крайна сметка, след размишления и консултация с приятелка психолог, се спрях на сегашния по-изчистен и позитивен вариант.
Какви въпроси ти задават заснетите хора?
Освен че се интересуват как е започнало всичко, напоследък често хората ме питат: „И сега какво? Какво следва?”. Истината е, че аз в качеството си на фотограф и фотожурналист нямам какво повече да направя освен да питам, да подтиквам и да давам публичност. Разбира се, много бих искал около „Българската мечта” да се заформи и офлайн общност от взаимновдъхновяващи се, можещи и правещи хора. Това е посоката, в която мисля в момента. Например чрез организиране на периодични сбирки с формат подобен на TED talk, където всеки да може да представи пред останалите своята визия за начинанието, което иска да подхване или което вече е започнал.
Избери си един кадър и ни разкажи историята му.
Зад всеки кадър стои човек със своята история и извървян житейски път. Трудно ми е да преценя дали да разкажа за Евгений, който, след като завършва политически науки в Германия, се връща тук и става учител в Пирдоп по програмата „Заедно в час”, докосвайки със своите неподправени креативност и идеализъм много деца, някои от които никога неизлизали от рамките на родното си градче; или за Елена, която е студент по медицина, но и истински боец за по-добро утре – и въпреки че тепърва ѝ предстои дипломиране, вече е направила адски много за облагородяване и развиване на средата за своите състуденти в Медицински университет; или за Калин, който, след като защитава докторантура по генетика в Оксфорд, се връща във Велико Търново, за да направи инициативата TarnovoRUNS, която проповядва активен и здравословен начин на живот сред хиляди хора; или да разкажа за всички останали отдадени юристи, уверени предприемачи, самокритични артисти, плахи мечтатели, проникновени психолози, объркани добряци и още, и още – това сме всички ние.
Спираш ли случайни хора от улицата? Как реагират на желанието да ги снимаш?
Към момента не ползвам този подход. Аз самия съм по-скоро затворен и по-скоро аналитичен наблюдател. Предпочитам инициативата да дойде от самия участник, след като се е запознал с концепцията на проекта и е решил да се включи чрез бутона „Участвай” на сайта. Съвсем наскоро моя приятелка ме изненада, като ми каза, че спонтанно ѝ хрумнало да задава въпроса от „Българската мечта” на случайни хора по улицата и да ги приканва да се включат в проекта. От тийнейджъри до възрастни – всички са приели това с голяма доза интерес и любопитство, което много ме радва. Искрено вярвам, че говоренето по темата е критично важно за ежедневното утвърждаване на свободата, вярата и надеждата във всеки един от нас.
Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция
Бих създал предпоставки за превръщането на малките населени места в по-привлекателно място за живеене, което да обърне посоката на процеса на вътрешна миграция. – Николай, 33, фотограф
Бих правила Йога на смеха с всички хора с умствени затруднения в България, а часът по смях ще е задължителен и в работна среда. – Габи, 24, журналист и инструктор по Йога на смеха
Бих осигурил подходяща среда и перспектива за развитието на младите учени в България. – Данаил, 23, книжар
Бих зарадвала възможно повече деца, защото вярвам, че човек е такъв, какъвто детството му го е направило. – Били, 26, мениджър в център за сугестопедия
Бих развил независима медия, която ангажира по-младите поколения и дава трибуна за онези истории, които остават неразказани. – Николай, 26, журналист
Бих инвестирала в специализирани медицински центрове, учредени с цел лечение на деца, за да имат те бъдеще тук в България. – Йорданка, 24, юрист
Най-важното за мен е да се запази автентичността и искреността на визуалния и словесен изказ.
Какво се промени след популяризирането на проекта ти в медиите?
Не бих казал, че нещо съществено се е променило. Безспорно, участията по телевизии придават някакъв авторитет, но аз като човек, работил в медии и участвал в създаването на няколко, много добре знам, че това дали присъстваш в потока от новини, не те прави непременно значим или стойностен. Най-важното за мен е да се запази автентичността и искреността на визуалния и словесен изказ. Разбира се, бих се радвал „Българската мечта” да достигне до максимален брой хора, но не е нещо, което преследвам на всяка цена.
Сподели ни за другите си проекти – Panelki Land и Minimalistic Sofia.
Заедно с Minimalistic Sofia и Panelki Land, „Българската мечта” се оказа третият от цикъла проекти, чрез които в продължение на няколко години изследвам с различни фотографски похвати и вървя по следите на болестите на младото ни демократично общество, основно резултат от годините тоталитарна власт. Режимът си отиде отдавна, но ние още носим бремето му в дълготрайните обществени травми, които, макар и с тенденция на потресаващо бавно отшумяване, все пак са налице – потиснатост, несвобода, нихилизъм, апатия, липса на увереност в собствените възможности, липса на вяра, че всеки, работещ с ум и сърце за каузата си, може да бъде незаобиколим фактор по пътя към промяна. Като фотожурналист не мога да остана безразличен към това явление. Вярвам, че камерата може и трябва да бъде не само занаятчийски инструмент, но и проповедник за промяна.
Откъде да започна, ако имам фотографски умения и желания да направя нещо стойностно.
Не спирай да си задаваш въпроса: „Защо?”, преди да натиснеш спусъка на фотоапарата, и въпроса: „И какво от това?”, след като го натиснеш. Ако нямаш отговор на нито един от двата въпроса, спри и помисли. Умелото боравене с фотоапарат не е кой знае какво качество. Всеки може да се научи да прави правилно експонирани, фокусирани и „красиви” снимки за няколко седмици или месеца. Има много фотографи – любители и занаятчии, които спират точно на този етап, в което няма нищо лошо. По-сложното и ценното за мен лично е човек да развие сетивност, вкус и усет, така че фотографията да се превърне в негово изразно средство и начин за комуникиране и взаимодействие със света. Това, което на мен ми помогна в началото, беше много гледане и анализиране на чужди и свои снимки, четене на художествена литература и слушане на смислена музика.
Хареса ли ти тази статия?
50 от най-добрите ни интервюта ще намериш в книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи".
Виж повече
