Как се създава списание - Иван Белчев, основател на „Амбиция“
списание Амбиция
Как се създава списание Иван Белчев
Брой 11 - август 2016

Купи книга

Как се създава списание

Интервю с Иван Белчев, основател на „Амбиция“

Иван е на 32 години от Русе. Преди 5 години заминава за Мюнхен, Германия, където успешно развива своята дейност като уеб дизайнер. Завършва своето образование като инженер-дизайнер в Русенския университет, а по-късно като графичен дизайнер в Германия. В портфолиото му са клиентите Microsoft, Disney, Philips и Osram. От 2 години работи самостоятелно и реализира лични уеб проекти, един от който е „Списание Амбиция“.



Кое е основното, което те мотивира да участваш в проекта „Списание Амбиция“?

Иван Белчев:
Идеята за „Амбиция” има двугодишна история. Тя започва през лятото на 2014 от моето идейно търсене за уеб проект, свързан с българите в чужбина. Тогава стана ясно, че те наброяват близо 3 милиона души. Толкова са много, а за тях се говори малко. Това трябваше да се промени. Исках да покажа тяхната история, ежедневие и успехи. Чрез интервюта да мотивирам други, които ще четат статиите им на български и английски език. Спрях се на името „Амбиция” и създадох уебсайт, в който написах концепцията. Разпространих я и търсех критика. Благодарение на коментарите от приятели я промених. Събирах екип. През лятото на 2015 имах потвърждение от 4-ма автори, които от октомври щяха да пишат за това ново онлайн списание. С времето се включиха и още автори и сега сме десет. Въпреки че сме пръснати из цяла Европа, общият ни виртуален проект работи успешно.
Българин в Мюнхен в бирена градина © Иван Белчев (личен архив)
Сподели личното си впечатление за всяка една от интервюираните от теб личности.

За 10 броя направих повече от 20 интервюта и ще се спра само на няколко от тях. Те няма да са най-популярните, а ще бъдат тези, чрез които съм успял да стигна най-близо до интервюирания.

Статията за крафт бирата „Айляк” беше така небрежно лека, но в същото време информативна, че бях готов да си хвана полет до Експо Милано, където заедно с човека зад марката „Айляк” Георги Христов да я дегустираме. Той ми даде интервюто един ден преди заминаването си за Италия. През октомври ще започна нова рубрика „Update”, където ще покажа развитието на Георги, както и на много други от нашите участници.

Фотографът Владислав Терзийски досега не беше давал интервюта и това му беше първото. Смятам, че „Амбиция” помогна в популяризирането на творчеството му и е пожънал повече успехи след това.
Ани Трипа намерих случайно, ровейки се във Facebook групата на българите във Финландия. Там беше споделила, че е участвала в конкурс за песен на радио Хелзинки. Писах ѝ веднага и се чухме по телефона. Даде интервю за първи път на българско издание и музиката ѝ излезе от границите на Финландия и стигна до българските читатели. Дали няма повече български музиканти зад граница, за които никой не е чувал в България, отколкото обратното?

Естествено имаше интервюта с хора, за които се пише навсякъде. От такива личности може да се научи много, но в бъдеще за тях няма да се пише в „Амбиция”. Във списание „Амбиция” версия 2 от октомври 2016 ще търсим малко популярни хора със силни истории.
Има толкова много успели българи в различни области в България и по света. Как избираш кого да представиш в интервюто си?

Подборът ми е свързан с препоръките от вече интервюирани от мен хора. Така се създава мрежа от нови и интересни българи, за които все още никой не е писал. Имам и много успели приятели, които бих могъл да включа, и скоро ще започна с тях. В последно време ми пишат във Facebook хора, които искат да разкажат за себе си, и повечето от тях са наистина интересни събеседници.
Стената в двора на къщата на Жулиета във Верона, Италия © Иван Белчев (личен архив)
Къща с кръстопът в средата на голяма поляна © Иван Белчев (личен архив)
Екскурзия в Лондон с емблематични сгради © Иван Белчев (личен архив)
За да се получи интересно интервю се изисква добра подготовка. Опиши процеса какво се случва преди, по време и след интервюто.

Обичам да разговарям предварително по телефона с бъдещите участници. Така в рамките на 5 минути разбирам какво ги вълнува в момента. След това уговаряме срокове и в кой брой на „Амбиция” ще излезе тяхното интервю. Подготвям въпросите и им ги пращам по имейл или Facebook. След като получа отговорите им, те преминават през нашата редакторка и са готови за уебсайта.

Дизайнът и програмирането го правя аз. Започвам с подбора на снимките - те трябва да са с високо качество и често се налага търсене на подходящи кадри и корекции на Photoshop. Продължавам с текстовете и дизайна на статията - всяка статия е с различно разпределение на текстовите блокове. Важна е динамиката в четенето на статията, тоест текстът да не е само отляво или отдясно и снимките да са между абзаците, а искам погледът да се движи и да възприема написаното най-добре. Когато съм напълно удовлетворен, добавям статията към новия брой. След като са готови всички статии и настъпи датата за излизане на броя, всички наведнъж се пускат публично. Това е една от разликите ни с други подобни онлайн издания.
Разпространявам съдържанието чрез Facebook страницата ни, множество Facebook групи и имейл бюлетин. Работата не свършва до тук. Изпращам готовата статия на интервюирания от мен човек и му благодаря. Всички текстове се превеждат на английски език с преводаческа фирма от Русе (родния ми град) и след като са готови, излизат и в английската версия на „Амбиция”.
Какво според теб би се случило, ако една голяма част от успешно реализиралите се в кариерно отношение българи в чужбина се завърне в родината?

Всеки, който е живял в средната класа в чужбина, знае какво е да работиш, да можеш да си позволиш всичко необходимо и да плануваш бъдещето си. След завръщането си в България тези хора ще разберат какво им липсва и ако са достатъчно дейни, ще вземат примерите от чужбина и ще ги интегрират в България. Според мен са нужни 500 000 души да се върнат и да реализират поне една идея. На някои от тях ще трябва да им се занимава и с политика.

© Греам Джарвис
За да успееш в дадена сфера- образование, кариера , бизнес, спорт и т.н., трябва ли цялото ти време и енергия да бъде насочено само към това нещо?

Не съм привърженик на 100% отдадеността. Не смятам, че човек трябва да се насочи само в една посока, защото това убива креативността. Балансът между работа и свободно време също е важен. В последните 2 години не работя повече от 30 часа седмично и бих казал, че съм много по-продуктивен от времето, когато работих по 40-45 часа.
Кои според теб са основните фактори, които трябва да бъдат налице, за да бъде един човек успешен в начинанията си? Какъв според теб е правилния път към успеха?

Предпоставки са възпитанието, което получаваш като дете, средата, в която израстваш като тийнейджър, интересите ти като ученик. Образованието трябва да ни учи да бъдем креативни, да мислим различно - само така могат да се родят нови идеи.
Развитие на човешкия ембрион по седмици © Иван Белчев (Развитие на човешкия ембрион)
Кой е най-големият ти професионален и личен успех? С какво се гордееш най-много?

Създаването на дипломната ми работа „Развитие на човешкия ембрион” беше първият ми голям личен уебсайт. Реализирах го с голяма страст и дори сега след повече от 10 години бих могъл да го сложа в портфолиото си. В следващите години бях съосновател на „списание Ю”, месечно печатно издание, което се разпространяваше безплатно по русенските заведения. То ми носеше голямо удоволствие и неговото продължение 6 години по-късно е списание „Амбиция”.

В личен план съм щастлив с моето семейство. С жена ми сме повече от 14 години заедно и имаме едно палаво момче на 3 години.
Ница, Франция © Иван Белчев (личен архив)
Разходка из немските алпи край Мюнхен © Иван Белчев (личен архив)
Генеративно изкуство © Иван Белчев (Генеративно изкуство)
Амбицията е част от живота на всеки в малка или по-голяма степен. Тя се движи по спирала. Има моменти, в които тя се притаява, за да набере скорост в други. Коя е твоята най-голяма амбиция и реализира ли я? Каква е твоята амбиция на този етап от живота ти?

Това, което преследвам, е да имам повече свободно време. Напредвам с бавни крачки. Генеративното изкуство е моята среда, където мога да се изразя посредством уменията ми по програмиране и абстрактното ми мислене. Доставя ми удоволствие да създавам дигитални картини, които да са изградени от мисли, емоции и код. При всяко генериране на нова картина тя си прилича с останалите, но е уникална, защото в нея е заложена и случайността. Повечето свободно време ще ми даде възможност да творя в тази посока.
Понякога ежедневието следва монотонно своя ход, но има и неочаквани обрати- случайни или не. В кой момент ти се е качвал адреналина?

Последната събота бяхме на разходка до Алпите с приятели. От Мюнхен, където живея, са 40 минути с влак. Качихме се до върха на едно хълмче и се насладихме на гледката. Надолу избрахме бързия път - с шейна по пързалка дълга 1 км. Сядаш в шейна и хващаш една ръчка. Когато я дръпнеш към теб, намаляваш скоростта. Можеш да си направиш спускането доста екстремно, като не обираш скоростта, и да се движиш с над 30 км в час. Но пързалката преминава през горички и полянки и е хубаво да се любуваш на тези красоти по-бавничко, особено ако в теб е седнало едно тригодишно дете.
Как помагаш или би искал да помогнеш в бъдеще за развитието на България и облика ѝ пред света?

Опитвам се да го направя чрез списание „Амбиция” на английски език. Имам множество сайтове на други теми с посетители от цял свят. От там ги пренасочвам към успешните истории на българите. Някои от посетителите четат за България за първи път. Впечатлени са от нейните красоти, благодарение на статиите за фотографите ни, от музиката ни и от младите ни учени. За 10 месеца Success Stories Magazine достигна посещаемост над 200 000 души от почти всички държави по света.



Какво те надъхва да бъдеш щастлив?

Хубавото време, позитивните хора и пътешествията със семейството ми. Щастлив съм, когато съм в България, където са повечето от приятелите ми, и затова гледам да прекарвам поне 2 месеца през годината там.
Вижте повече за Иван Белчев:



Facebook профил
Купи книгата
Избори 2017 в чужбина
Избори 2017 в чужбина