От Юлия Джарвис
Във втората част от интервюто ще е интересно да ни разкажеш как живее една българка в Япония?Освен мен, тук има и още много други българки, някои даже и с поотраснали внуци. Далечният Изток наистина е далечен и общо взето българите тук не сме много, особено в сравнение с Европа или САЩ. Трудно успяваме да се съберем поради разстоянията и свободното време. Ежедневието ми минава в 100 % японска среда. След толкова години тук много рядко се замислям за културните разлики, просто по силата на навика. Обратното е по-често. Например, когато си отида в България, започвам да усещам колко много съм се променила самата аз. Домакинската работа е еднаква по цял свят. Но сега, когато децата пораснаха, разполагам с все повече време да се занимавам с ръкоделната работа.
Колко българи живеят в Йокохама и има ли българска общност?Естествено, има българска общност. Събираме се за празници, било български, било японски. Най-често сбирките са в посолството, като се събират предимно живеещите в Токио, Йокохама или тези, които са по-наблизо. Има и много българи на о-в Кюшу.
Майка си на две пораснали момичета. Присъстваше ли България и българският език във вашия дом, когато децата бяха малки?За съжаление, не. Японската йероглифна среда е много силна, а аз бях сама и просто нямаше как да се чува българска реч. Наблягах на японския и на английския, просто защото той е втори език тук. От друга страна, реално погледнато, децата ми нямат необходимост да ползват български. Естествено, имат ухо за български и разбират всичко, но знаят само няколко заучени фрази и отделни думи, които употребяват на място. Относно спазването на традиции обаче, са добре запознати с ритуалите и ги спазват заедно с мен, дори понякога ме подсещат, че наближава някой важен празник. Когато имат време и двете хващат бродерията или плетката, което, естествено, много ме радва.
Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция
В Йокохама през пролетта, колкото и невероятно да звучи, се чува и чуруликане на славей.
Какво се вижда и чува от прозореца на твоя дом?Хубав въпрос. От кухнята и столовата при хубаво време се вижда Фуджисан, една детска площадка и няколко къщи. От спалните и хола се вижда един зелен хълм. Независимо от гъстотата на строежите (Йокохама е с население над 7 милиона), има и много зелени площи. Също има и много птички, а през пролетта, колкото и невероятно да звучи, се чува и чуруликане на славей.
Кое е любимого ти място в Япония?Конкретно любимо място нямам. Най-добре се чувствам сред природата и често ходим на палатка на къмпинг. Повече обичам планината, отколкото океана. Достатъчно ми е около мен да е зелено и тихо.
А в България?Скалите и пещерите на гара Лъкатник, също и Родопите.
Би ли искала да добавиш нещо за финал?Така се развиха нещата в Родината, че много, и млади, българи напуснаха страната. За добро или за зло, времето ще покаже. Предполагам някои ще се завърнат, други като мен ще предпочетат другата страна. Светът е хем голям, хем стана някак си малък. Пожелавам на всички българи по света успех в живота и доколкото могат да запазят и предадат на следващото поколение българските традиции.
Хареса ли ти тази статия?
50 от най-добрите ни интервюта ще намериш в книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи".
Виж повече
