Привилегията да бъдеш българин
Начало Меню
Сподели с Facebook

Привилегията да бъдеш българин

Интервю с Северина Тенева

От Диян Русев

Снимки: личен архив


Сподели във Facebook


В суров вид диамантът прилича на обикновен камък. Трябва да се шлифова много добре, за да покаже неземната си красота. Така е и с нас – хората. Ако преодоляваш необичайни трудности и ти се налага да се променяш душевно и емоционално, за да оцелееш, ти си българин. Честито!

С днешна дата е привилегия да бъдеш българин.

Ние винаги сме по-трудолюбиви, по-умни, по-находчиви, по-приспособими към промяната, но не и в България. Там винаги сме недооценени, пренебрегвани, използвани и отритнати от родното, от нашата си система. Тя винаги е работила срещу нас и никога за нас. В този времеви промеждутък трябва да се преборим за родината си, за да я има. Просто, за да я има. Всеки един от нас търси правилния път и вярната стратегия да съхрани, да укрепи българското. Ще ви представя Северина Тенева от Орхус, която също е попаднала сред онези много българи, които градят живот в чужбина. Тя също се вълнува за България толкова, колкото и тези, които живеят там. Тя също се стреми да остави нещо добро след себе си. Повече за нейната гледна точка за живота зад граница ще разберете от материала, който подготвих за вас. Приятно четене, драги читатели!

 

Кога реши, че ще заживееш в чужбина, и от какво бе продиктувано това решение?Специално за Дания, случайността ме доведе тук. Преди време съм живяла и в САЩ. Не исках да живея в чужбина, понеже обичам България. Времето прекарано в САЩ, ме провокира да се завърна в родината и да се опитам да променя нещо, да живея и да се развивам в България. По време на кризата през 2008 година работата рязко намаля. Тогава работих за най-голямата PR агенция в България – M3 Communications Group, заедно с Максим Бехар. Една моя приятелка ме покани да презентирам образованието в Дания. Презентирайки, научих много за Дания и така реших да замина. Всъщност това е истината – приеха ме да уча „Маркетинг” в местния университет и заживях в Дания. И вече седма година съм зад граница.

Между това да остана в България и да се оплаквам, че трудът не е платен добре, реших да избера алтернативен вариант и да направя нещо за себе си. И реших да инвестирам в ново образование.

Как би искала да се промени България за в бъдеще, за нас и за тези, които идват след нас?Аз мисля, че България, това сме ние. Където и да сме, общо взето, с начина, по който се държим, с начина, по който мислим, с идеите, които имаме, с вярата, с усилията , които полагаме, ние представяме България, където и да сме. Няма никакво значение дали работиш за бъдещето на България тук или в България. Да, мнoго ще е хубаво всички да сме си в България, но за съжаление нямаме икономическия фактор, за да останем там. Заради това за мен е важно да знам, че усилията, които правим, са градивни. Светът вече е доста глобален. България обезлюдява, мъчно ми е, защото България за мен има повече емоционална стойност, отколкото като институция. Бих искала да е по-добра държавна институция. И ще се постарая с усилията, които правя, България да става по-добра държава за всички нас. Трудно е, когато това се случва дистанционно, но това е реалността. Нашите родители са там, приятели все още имам, сестра ми живее в България. Надявам се, че ще имаме повод с това, което сме допринесли тук, да имаме повече самочувствие и самосъзнание като българи.

 

Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция

Всеки според мен иска да живее там, където е роден.

Facebook група

Имаш ли желание да се развиваш на родна почва в някакъв етап от кариерата си?Всеки според мен иска да живее там, където е роден. Проблемът е, че когато човек излезе в чужбина, му се променя оценката за много неща. Аз също твърдя за себе си, че много съм се променила. Основното е, че се научих да се приспособявам, независимо от всичко. Дания не е мой роден дом, но в един момент стана дом. Тук завърших, тук намерих работа и любов включително – и в един момент осъзнах,че това е моят живот. Трудно е, когато трябва да се прибереш, ние сме позабравили доста неща, не сме близо до проблемите там и до семействата си и това нещо ни отдалечава. И се получава, че нито тук ни е истински роден дом, нито там. Някъде по средата сме.

Какъв е твоят съвет към тези, които поемат по пътя зад граница?Човек трябва да знае, че навсякъде има плюсове и минуси. И не трябва да имаш големи очаквания. Това, че нещата се случват лесно, е мит. Лесно няма никъде. Трябва да знаеш защо го правиш и кое е важното. Да не забравяш защо си напуснал родината си на първо място. Трябва да избереш дали ще говориш чужд език, дали ще имаш семейство с чужденец може би или с българин в чужбина и ще си гледаш децата, трябва да си решиш. Или да останеш в България, за да си близо до семейството и близките, но с по-малко възможности.

Кое те прави щастлива зад граница?Например здравеопазването ме прави щастлива. Знам, че данъците ми отиват за тази безплатна здравна система, а не само за семейства в неравностойно положение. Не знам доколко е ефективно винаги, но това е отделен въпрос. Като цяло има кой да се погрижи за мен. Имам малко опит вече, понеже ми се наложи да ме оперират и мина чудесно. Общо взето, мога да кажа само хубави неща за здравната датска система.

Образованието също ме прави щастлива. Тук то е безплатно. И е добре да се учи от последните образователни източници, хубаво е в програмата да са включени стажове и практическо обучение. Учебниците винаги са нови, базата се модернизира постоянно според нуждите на учащите. Това ти предоставя една актуална информация и можеш да се обучиш добре в твоята сфера.

Работа в Дания

Кое най-много те изненадва в Дания?Много неща ме изненадват. Хората като цяло са доста различни от нас. Ние сме топли и сърдечни хора. Не мога да кажа, че датчаните не са сърдечни, но по някакъв техен начин те са сърдечни. И все пак изключително дълго време трябва на човек, колкото и да е социален, да го приемат. Да се интегрира. Факт е, че интеграция няма. А има толкова интеграционни програми. Това ме изненадва главно. Една толкова добре развита държава, с претенции, че е много глобална, и фактът, че почти всеки говори английски език, не може да интегрира чужденците си. Чисто икономически пък Дания много разчита на чужденците си. На този фактор, който е главна движеща сила в икономиката на развитите държави. Има много чужденци и бежанци, а няма реална интеграция. Всички са разделени по групи. Това е много показателно, че нещата не са много искрени.

Твоето пожелание към всички българи.На всички пожелавам да са здрави. Това е най-важното.

И да продължават да са все така силни и усърдни, защото, където и да отидем, се оказва, че сме най-работливите, с най-голям ентусиазъм за работа. На датчаните например много им липсва този ентусиазъм и хъс.

И да си запазим позитивното отношение. Ние си мислим, че сме негативно настроени, докато не видим останалите „позитивисти”.

Любима мисъл или цитат от книга?„Животът не е в това да получаваш и имаш, а в това да даваш и бъдеш!’’

Опиши България с една дума.Несподелена любов. Две са.

Научи повече за Северина Тенева в Linkedin и във Facebook



Реклама на книга Купи книгата
Лого на списание