Тя е харизматична, вдъхновяваща, талантлива и успешна. Тя е феерия от позитивизъм и заразява със своя ентусиазъм. Достатъчен е един поглед, за да видиш онова особено пламъче – жадно за знания и приключения, което искри в очите ѝ. А широка усмивка винаги краси лицето ѝ. Създава вълнуващи събития, в които ти се приисква да си участник. Тя е актриса, сценарист и продуцент на документални филми и телевизионни програми. Продуцира и снима туристическото предаване „Без багаж“. Автор на детската приключенска поредица „Хариша“. Тя е Биляна Траянова.
Разкажи ни малко повече за себе си?Буен нрав, болезнено чувство за справедливост, спонтанна необходимост да закрилям и помагам, най-добрият възможен приятел, верен партньор, кипеж от идеи, любов към всички и всичко☺
Защо избра НАТФИЗ, с какво те докосна професията на актьора?Родителите ми са актьори. Да израснеш в театъра сред декорите, костюмите, перуките, танцуващи и пеещи актьори да се грижат за теб в свободното си време, е голяма благословия! Да си дете, израсло в театъра е голям късмет!
Целият фантастичен свят се разкрива пред теб и ти не познаваш границите, ограниченията. Някак подсъзнателно разбираш, че всичко е възможно, някак си, някъде… Имала съм няколко щури идеи като дете – да стана пътешественик, който обикаля диви, непознати светове, да стана детектив и водолаз, но всичко това е било като аксесоар към влечението ми към актьорската професия. НАТФИЗ беше нещо толкова ясно по пътя ми, че не съм се колебала нито за миг. Бях спечелила с пълна шестица националната олимпиада по литература и оценката ми се броеше за кандидатстване и прием в Софийския университет. Родителите ми залагаха големи надежди на това, че след златния медал в Английската гимназия ще избера да уча право, но аз дори не отидох на изпита по история. Толкова скучни бяха темите и самият факт, че трябва да зубря неща, които изобщо не ме интересуват, ме отдалечи от тази идея… НАТФИЗ беше, като да заложа на червено на рулетката с пълното убеждение, че съм наистина талантлива и няма какво да ме спре. Дори си наех квартира на „Графа” още преди изпитите.
Има ли роля, която много искаш да изиграеш?Искам да играя в нещо толкова слънчево като музикалния филм „Мама Миа“☺ Класът на проф. Снежина Танковска и проф. Енчо Халачев, в който бях приета в НАТФИЗ, беше сформиран от актьори, които пеят и танцуват. Работехме с един от най-добрите педагози по пеене Румен Цонев. Репетирахме сцени от мюзикъла „Котките“ още в първи курс. Бяхме много пеещи, много танцуващи и много смеещи се млади актьори. Още имам мечтата да съм част от филми мюзикъли, филми като „Аватар“, независимо като актьор, продуцент или режисьор… Обичам дръзките проекти.
Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция
Всяко пътуване е като един университет за мен.
Как започна професионалният ти път?Била съм на 2 години, когато родителите ми са ме включили в първата ми пиеса заедно с любимата ми кукла бебе. Последваха години с безброй изяви на сцена с рецитали, детски пиеси, конкурси и манифестации.
Снимала си много филми за болни теми на нашето общество. Какво те накара да засегнеш тази тематика?Чувството на угнетеност, когато се изправиш пред тема табу, за която потърпевшите не искат да говорят, а проблемът се задълбочава все повече и повече, е сякаш основният двигател на тези ми проекти. Не се чувствам комфортно сред хора, които се опитват да крият, замаскират и потулват неща, които касаят не само тях… Такива проблеми са зависимостите, те завихрят в стихиен упадък не само зависимия, но и близките му, колегите… Аз избрах да говоря за тези проблеми, да накарам хората да споделят, да търсят смело решения, лечение и подкрепа. Само така може да се излезе от омагьосания кръг.
Също си автор и водещ на популярното туристическо предаване „Без багаж“, какво ти дава пътуването и опознаването на чужди традиции?Всяко пътуване е като един университет за мен. Моите пътувания са различни, защото аз търся знание, търся мъдрост и споделям красивото, доброто. Търся и давам обич на хората, които срещам по пътя си. „Колекционирам“ приятели – ангели. След всяко пътуване се връщам с купища нови теми, идеи и проекти.
А всъщност това да работиш, като пътешестваш, не е ли наркотик?Бих го нарекла ендорфин. Защото не вреди, а дава енергия и щастие… Носи знание и мъдрост, изпълва те с вдъхновение.
Къде те откриваме в момента?В офиса, пред компютъра, три дни след много интересно пътуване из Камбоджа. До мен са купчината книги, които си купих оттам и сега предстои да ги прочета, за да подготвя разказа за кхмерите и цивилизацията им в поредица от няколко епизода на „Без багаж“.
Разкажи ни за най-странната и запомняща се история по време на пътешествие?Изгубихме се някъде по пътя в Бирма (Мианмар), след като самолетът ни не излетя и трябваше да наемем кола до езерото Инле. 250-те км ни отнеха цели 13 часа, толкова лош беше пътят. Оказа се, че по него не пътува почти никой, защото ставали въоръжени грабежи. Докато пътувахме, спирахме на невероятни места. В едно безкрайно, сочно зелено оризище работеха мъж и жена с тримата си сина. Мъжете бяха до колене във водата на оризището. Жената приготвяше обяда на една от тесните пътеки между коритата. Когато се приближихме, ни повика с ръка. Предложи ни да ни нагости със скромния обяд, приготвен за семейството ѝ – очукан чайник с мляко и купичка със сварени царевични зърна. Това беше всичко, с което разполагаха, а тя го предложи на нас. Бяхме стъписани от щедростта и човещината ѝ. Отказахме любезно, защото не можехме да си представим да лишим тези бедни, отрудени хора от двата залъка за обяд, а жената прошепна на гида ни: „Никога не пускаме пътник ненахранен…“.
Къде по света си се чувствала най-добре?Прекрасно е навсякъде, стига да виждаш доброто у хората. Включиш ли на тази честота, винаги е прекрасно.
Кое е мястото, на което би се върнала стократно?Обичам Бали. Там всеки път откривам нещо ново за себе си. И това не са само нови впечатления, а много нови духовни уроци, които откриват невероятни пространства за мен…
Толкова много пътувания, мислила ли си да живееш извън България?Често си правя такива анализи, почти на всяко място, на което отивам… Замислям се как бих се чувствала, какво бих правила, ако живеех там. Бих ли се радвала на живота, бих ли се страхувала, бих ли творила или просто бих оцелявала… Съпоставката на действителности намества мислите ми превъзходно!
