Българите по света намират своята реализация в различни сфери- от готвачи, строители, учители до лекари, финансисти, учени и т.н.
В този брой ще ви срещна със Занара, която се занимава с рисуване. Нейни творби присъстват в личните колекции на любителите на изкуството из множество държави по света.
От години Занара живее и твори в студиото си в Източен Лондон.
За хората, които не са запознати с твоето изкуство, как би се представила? Това, което създавам, е отражение на това, в което се съчетават страстта ми към фолклора, легендите и митовете, мистиката, квантовата физика, алхимията и смисъла на живота и смъртта. Опитвам се да припомня знанието, което ние като човечество мисля сме загубили по пътя на „прогреса‘‘, и – Любовта. С една дума аз рисувам живота или поне така, както аз го виждам. Моите герои са абстрактни и аз се опитвам да им дам лице и форма. Аз не рисувам портрети и пейзажи, рисувам символи и емоции, и ситуации, идващи от други светове, нека го кажа така. Иначе стилът си аз лично определям като примитив-наив-декоратив със силно влияние на фолклорни елементи и голяма доза символи. Май обяснението стана малко объркано!
© Zanara
Откога се занимаваш с рисуване и как това, което твориш, се е променило през годините? Винаги съм се занимавала с изкуство. Тоест нямам момент, в който не съм се занимавала. Родена съм в семейство на хора на изкуството – баща ми е художник, майка ми – актриса. Кога съм взела съзнателното решение да го правя професионално, е друг въпрос. Мисля, че около 18-годишна съм била, когато малко или много вече съм знаела, че това е моето нещо. Това, което създавам, се е променяло с годините заедно с мен. Моите разбирания и търсения са били отражение на това, което творя. С годините съм почнала да изчиствам съзнанието и мислите, дори чувствата и това почна да се отразява на световете и образите, които създавам. Колкото повече разбирам коя съм, толкова повече моите образи стават по-честни и по-чисти. Стилово нещата са подобни. Тръгнах от абсолютната емоция, която се изразяваше в изобразително изкуство, това беше моят начин да излея всичко там на платното. После постепенно преминах към дизайн и илюстрация. Открих силата на думите и образите, свързани в прегръдка, и се влюбих. Мисля, че това не е точно мъдрост, а опитност, която с всяко ново изживяване ме кара да откривам еднаквостта на нещата и техния общ корен.
А навлизането на компютърните технологии отразило ли се е на изкуството ти? Да. Даде ми свобода бързо да правя промени и да визуализирам множество идеи за кратко време. Работя с програмите на Adobe и CorelDraw. Обичам технологиите, но до определен момент. Когато става въпрос за графичен дизайн, това е начинът според мен. Когато става въпрос за моите проекти, винаги разчитам на рисунката на ръка, планирането и скицирането по класически начин. Не обичам да създавам „пластмасови‘‘ неща. Колкото и добър да е човек с тази техника, има нещо празно и бездушно, поне според мен. Това е като целувка през стъкло.
© Zanara
© Zanara
© Zanara
© Zanara
Виж повече изображения
© Zanara
© Zanara
© Zanara
Не съм спирала да работя, създавах и никога не съм се отчайвала на отказите и временните неуспехи по пътя.
Виж повече за Занара
Списъкът на изложбите, в които си участвала, е дълъг. Разкажи ни за някои от тях и коя изложба е оставила най- трайни следи в теб? Имам хубави спомени от всички изложби, на които съм била поканена да участвам. За една от последните пазя много хубав спомен – 2014 в Winns Gallery, Лондон. Това е нова галерия в парка и е до къщата музей на Уилям Морис в Източен Лондон. Почувствах се разбрана и оценена. Хорат идваха да ми разкажат какво са намерили в нещатат ми, какво са разбрали. Имаше един ден, в който хора, идващи буквално от няколко континента, ме заговориха и почнахме да говорим по дълбоки теми като смъртта, живота, сънищата, изкуството, вълшебните растения и приказките. Ние бяхме абсолютно непознати, но оформихме групичка и започнахме да споделяме неща много силни и много истински. В един момент дойде и един музикант и стана истински jam session. И всичко тръгна от това, което аз съм създала. Прекрасно. Това е едно преживяване на любов в най-чистия ѝ вид.
В кои държави можем да видим твои творби? На много места в Европа – Англия, България, Франция, Словакия, Австрия и др. Имам неща в Канада и Латинска Америка.
А в България позната ли си на любителите на изкуството? Не мисля. Член съм на Съюза на българските художници, но отдавна не участвам в изложби в България. Сега работим по един нов проект с една прекрасна приятелка и много талантлива НЛП практик, Жасмина Папакиряку (бел.ред.- НЛП, невролингвистично програмиране). Създадохме проект, наречен „Обичай страха си“ (Love your fear). Планираме вече няколко уоркшопа в София и Бургас за февруари 2017.
Разкажи ни за пътя, по който си минала от завършването на училището по изкуства в България до днес. Пътят е дълъг и криволичещ. Завършила съм „Техника и технология на облеклото” в родния си град Русе, имах страст към модния дизайн. И сега имам, но много повече към създаването на дизайн за текстил и аксесоари. После заминах за София и завърших бакълавърска степен „Живопис” в свободната академия Жул Паскин. Междувременно… поскитах малко по света, поживях малко тук и там – Австрия, Швейцария и Испания, и разбрах със сигурност, че България ми е тясна по разбиране, по манталитет и вечният приключенец в мен се събуди. После животът ми се стече така, че заминах за Англия. Тук завърших магистратура „Илюстрация” във Falmouth University. Междувременно имах много участия в изложби, общи и самостоятелни. През цялото време посещавах и продължавам да посещавам допълнителни курсове и квалификации. Не съм спирала да работя, създавах и никога не съм се отчайвала на отказите и временните неуспехи по пътя. Много хора и събития са ми повлияли за това, което съм днес. В момента карам втора магистратура в Кентърбърийския университет. Може би няма да мога да я завърша, за съжаление, тъй като имам страшно много ангажименти със сина ми и работата ми. Но животът ще си покаже.
© Zanara
Имаш ли да изкачваш още стъпала от „стълбата на успеха ти” или си постигнала целите си?
Мисля , че в изкуството стълбичката на успеха е вътре в нас – по собствените пътеки, критерии и представи. Банално, но за всеки един успехът е нещо различно. Аз не чувствам, че съм постигнала това, което искам – нито вътре в мен, нито вън, и работата продължава.
Знам, че има толкова много неща да откривам, да създам и науча, че „успехът” е абсолютен мираж.
Но пък и страхотен стимул за развитие.
Имаш ли твое студио и къде се раждат новите идеи на Zanara? Доскоро имах студио и бях артист в резиденция към колежа по изкуствата в Източен Лондон, където живея. Тъй като създавам малки неща и музата ме посещава по всяко време на денонощието, реших, че нямам нужда от това в момента. Имам малко студио вкъщи, довършвам на компютър, имането на студио съвсем се обезсмисли. Идеите на ZANARA се раждат навсякъде и по всяко време.
Освен с рисуване, ти се занимаваш и с илюстрации на книги. В кои книги можем да прочетем на предната страница: Illustrated by Zanara?
Може да се каже даже, че напоследък се занимавам предимно с илюстрация. Не съм комерсиализирана в това, което правя. Работя с някои автори за корици на техни книги, в момента работя по един проект – „Календар на сънищата” на Dean Edwards, който ще се състои от 12 илюстрации и ще се издаде на френски и английски език. Член съм на Society of children’s book writers and illustrators UK / SCBWI/. Имаме редовни срещи с издателства и съм наясно как системата работи отвътре. Издаването на книги – както и в много други области процесът е доста комерсиален и често отнема чара и самобитността в името на парите. Работя доста подбрано и основно се придържам към формулата да запазя целия креативен процес под мой контрол, това става само когато се самоиздадеш. В тази връзка съм започнала един проект, който цели да създаде трибуна на подобно мислещи автори и с много любов към фолкора и примитивното изкуство.
18-19 век започва да отделя литературата за деца и възрастни. Това което аз създавам,иска да си намери публика „за деца и възрастни”, точно както нашите предци на седянките около огъня, където всички слушат историята и дори добавят нови попълнения към нея. Така създават света, за който мечтаят. Бих искала всеки, независимо от възрастта, да намери нещо за себе си. Моите книги-проекти включват: „Любов и лудост“- по българска притча, „Независимият живот на моите мисли“- изцяло авторска книга и „Вълшебни цветя“- авторски проект, вдъхновен от манускрипта на Уилфрид Войнич (бел. ред.- тайнствена неразчетена книга от неизвестен автор от XVвек). „Любов и лудост“ беше на изложба на престижния фестивал в Болоня през 2012, а също така се ползва като стимул в някои училища в Англия.
Ти ли търсиш нови клиенти или те сами те откриват и идват при теб с предложение за нов проект? Не съм достигнала точката, в която името ми изцяло да работи за мен, така освен че понякога клиентите идват при мен, аз влагам все още много работа, за да създавам нови контакти и да намирам нови възможности. Нека не забравяме ,че Лондон е пълен с талантливи и амбициозни артъри, както аз ги наричам, и този град определено никога не спи. Ако човек иска да е професионалист– трябва да чете непрестанно, да се образова и самообразова и да се усъвършенства, да мисли, но много повече да действа. Аз лично не се стремя към бърз успех, а търся дълбок, истински, осъзнат вътрешен баланс, който съответно ще резонира в материалния свят.
Какво би посъветвала един млад човек на изкуството, който би искал да бъде забелязан и оценен? Един млад творец трябва да има много любов и търпение за това, с което се заема, защото има всякакви моменти по пътя. Единствено любовтта и страстта ще те крепят в тежки моменти, моменти на съмнение. Много активен социален живот и добър агент, късмет и 25 часа работа в денонощие. Поне моят опит е такъв, за някои това може да не важи.
Разкажи ни за поредното събитие, в което ще вземеш участие, където си един от победителите в Latin America Ilustracion. Да, това признание беше много хубава изненада за мен. Аз няма да ходя на това събитие. В момента съм в преговори с една издателска къща от Мексико, но предпочитам да не говоря преди нещо да стане реалност.
Ще завърша с един въпрос за България. Какво за теб е родината ни и вдъхновява ли те тя по някакъв начин, когато твориш?
Отношенията ми с България са комплицирани. По-скоро са базирани на моите желания да видя подобрение в тази страна, в която и аз съм родена. Искам да видя резултати, които да ме радват, но сякаш не се случват. България изкупува много тежка карма, хората ѝ също. Но пък там уроците са силни и животопроменящи. България сама по себе си като държава не е моят извор на вдъхновения, моите спомени и приятелите, останали там – са. Изпитвам гордост и се радвам на всички умни, търсещи и добри хора, които са произлезли оттам.
Понякога си мисля, че ние, българите извън границите на страната сме благословени, защото човек може да открие себе си само тогава, когато излезе от сянката и протекцията на познатото и намери своя път, като деца напуснали бащината стряха в търсене на себе си.
Така че аз не страдам и нямам носталгия. За мен земята е нашата майка. И дали съм в Африка или Англия, или България любовта е една и съща. Нямам нужда да съм в родината, за да усетя това нещо, наречено живот, за да може то да ме вдъхнови. Щом днес съм тук, а не там, значи това е моят път сега.
Научи повече за Занара във Facebook
