От Юлия Джарвис
Снимки: личен архив
Виж интервюто ѝ по бТВ
Чети на английски
* бакпакър – от англ. backpacker, е пътуващ човек, придвижващ се само с една раница на гръб
Срещам се с Ася, която само преди няколко дни се завърна от 10-седмично пътешествие из Азия.
Докато се аклиматизира и всички спомени са още пресни, тя ще ни разкаже какво е backpacker и впечатленията, които е събрала от Азия, докато е пътувала сама само с една раница на гърба.
Тази статия е част от книгата „Вдъхновяващи истории на успели българи”, един проект на онлайн списание „Амбиция”.
Представи се на читателите на сп. „Амбиция” с няколко изречения.
Напуснах България преди около 15 години. Заминах за Германия, за да уча физика в реномиран университет, след завършването намерих интересна работа и останах тук. Професионално се занимавах последните години с наука и медицинска техника, съветвам и обучавам неврохирурзи как да използват медицински уреди по време на операции. През свободното си време помагам доброволно в бърза помощ, занимавам се с алтернативна медицина, здравословно хранене, йога, медитация или просто пътувам.
Ти как се реши да предприемеш такъв тип пътешествие?
Преди няколко години, когато бях за първи път в Азия на кратка почивка, се влюбих в този континент и реших да отида отново за по-дълго. Сега, когато дойде време да сменям работата, реших да изпълня това желание и да направя една обиколка с раница. Тогава, когато си пожелах да се върна, още не знаех, че ще се върна като бакпакър. И че това ще се превърне в едно от най-невероятните преживявания в живота ми.
Колко държави посети в рамките на 2 месеца?
Повечето държави в Азия са доста обширни, за десет седмици успях да посетя четири държави – Сингапур, Тайланд, Камбоджа и Виетнам. Първоначалният ми план включваше и Лаос, но впоследствие реших да го оставя за следващия път. За сметка на това останах две седмици в будистки манастири в Тайланд и след това във Виетнам, където живях с монаси и монахини.
Имаше ли предварителен план и програма ден по ден какво ще правиш?
Имах груба представа за държавите, които исках да прекося и реда на посещение – понякога малко плануване предварително спестява време, пари и енергия, особено когато става въпрос за визи и престой в дадена страна. Имах самолетен билет с променлива дата за връщане, но предварителен точен план и програма нямах, всичко решавах спонтанно, според това какви отзиви четях или чувах като препоръка от други пътуващи, които срещах по пътя си. На някои места удължавах, на други съкращавах престоя в зависимост от вътрешното чувство и желанието ми.
Какви хора срещна по пътя си?
Бакпакъри от всички континенти, които обикалят света бяха на път между два месеца и две години (англоговорящи – Северна Америка, Канада, Англия, Ирландия, Австралия; Средна и Южна Америка; Скандинавия – Норвегия, Дания, Швеция; Европа – Холандия, Германия; Турция, Русия, Израел; Африка). Така наречените еxpat – преселници, които живеят и работят за кратко или дълго в Азия, повечето останали на някое красиво кътче след дълго пътуване. Локални хора – местни азиатци или такива, които идват от други азиатски държави и също пътуват. Будистки монаси и монахини, които срещнах в манастирите, в които живях.
А срещна ли българи?
Тайничко се надявах и щях много да се радвам, но за съжаление не срещнах българи. Всички, които срещах по пътя си, възкликваха: „О, България – ти си първият български бакпакър, който срещаме – разкажи ни повече за страната си”.
Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция
Да се обикаля света като бакпакър е лесно –трябва ти една раница, малко предварителна подготовка и не чак толкова много пари.
Защо според теб бакпакинг туризмът не е много разпространен сред българите?
И аз това се запитах. Може би, защото няма достатъчно информация в България. В Германия и много други европейски страни този вид пътуване съществува от много години и е част от културата. И всъщност е много лесно да се обикаля света като бакпакър – за целта трябва една раница, малко предварителна подготовка и не чак толкова много парични средства, особено в Азия, където животът е много по-евтин от този в Европа.
Надявам се тези редове да вдъхновят още българи, които да се решат и да опитат този специален вид пътуване.
Предимно млади хора ли предприемат такъв вид туризъм?
Бакпакърството е популярно най-вече сред хора между 20 и 30 години, които имат повече време и пътуват след завършване на училище или университет. Но в никакъв случай няма възрастова граница, срещнах хора на всякаква възраст. Всеки, който има възможност, време и желание, може да го направи. Дори препоръчвам такова пътуване да се предприеме или повтори още веднъж след 30-годишна възраст, тогава е съвсем друго преживяване, светът и животът се възприемат по много по-красив начин.
Каква предварителна подготовка трябва на човек за едно такова пътуване в Азия?
Преди да замина събрах информация за държавите, през които исках да мина – като актуални локални конфликти и колко е сигурно положението в страната, особено за жена, пътуваща сама; какви са изискванията за преминаване на границите – визи и документи; какви тропически болести има и как да се предпазя – предварителни ваксинации, медикаменти, които могат да са от полза в спешен случай, при висока температура или отравяне от храна и вода, или спрей и подходяща мрежа срещу комари – единственият начин за предпазване от малария и тропическа треска.
Списък с всички необходими неща и повече подробности за цялото пътуване могат да се намерят в моя онлайн травел блог, който допълвам. Може да отнеме малко време, докато е напълно завършен, но в момента работя над него. При въпроси може да се свържете с мен по всяко време чрез блога или по имейл.
Кои са най- важните неща, които човек трябва непременно да сложи в раницата си?
За мен най-важните неща бяха удобна раница, удобни обувки, паспортът, необходими документи за визи, медицинска застраховка, кредитни карти, мобилен телефон, който да се използва за локален интернет и връзка със света, медикаменти за спешност, мрежа и спрей срещу комари. Всичко друго можеше да се намери и купи на място.
Кое ти направи най-силно впечатление и ще остане най-запомнящо за теб от пътешествието ти?
Навсякъде беше много хубаво, с много положителени преживявания. Но едно по-специално време за мен беше времето, което прекарах в будистките манастири в планините из Азия, със строги правила и дисциплина, прекарано в мълчание и медитация – ставане в 3 ч. сутринта, хранене само по два пъти на ден, като самото хранене е една голяма церемония, пеене на мантри всяка вечер с още 200 монахини, живот в настоящия момент и едновременно във вечността. Тази част е обширна и ще се опитам да опиша по-подробно в онлайн блога.
Какво ти даде и на какво те научи това пътешествие?
Това пътешествие ми даде толкова много и ме научи на толкова много неща за цял живот, които трудно мога да опиша и пресъздам с думи. Научих много за света и хората. Научих и много за себе си. Разбрах много за живота, храната, възпитанието, културата и религията, флората и фауната на страните, през които минах.
Научих също много за всички други държави от погледа на бакпакърите, които живеят там, имахме дълги дискусии и разкази за местна и световна политика, проблеми и положителни неща.
Видях и усетих универсалните вселенски закони в действие – как възрастта, полът, религията, цветът на кожата или държавата, в която сме родени, нямат същинско значение – всички сме всъщност толкова еднакви, свързани и се стремим към любовта – щастливи сме, когато обичаме и когато ни обичат просто такива, каквито сме. Разбираш всъщност колко е голямо човешкото сърце и колко много можеш да обичаш, и тази универсална обич може да дариш на всеки, които се докосне до живота ти, дори и за миг.
Откриваш изобилието на света, че всъщност няма нищо за делене, има достатъчно за всички – страхът, омразата и конкуренциата са напълно излишни.
Виждаш истинската природа на живота – динамиката, преходността и в същото време вечността, която е днес, сега, в настоящия момент.
Научих се да се оставя на съдбата и вътрешния глас да ме водят без очаквания, а с доверие към хората и света, че всичко ще бъде наред, и да знам, че навсякъде по света съм всъщност у дома.
Когато пътуваш, усещаш живота с пълна сила. Всичко е възможно, само да го желаеш истински, за всичко има безкрайни възможности – дори и за едно такова дълго пътешествие. Всички тези „тривиални” истини, за които чуваме и четем, могат да се усетят и изживеят много интензивно и за кратко време при този вид пътешествие.
А сега накъде? Щом веднъж човек е направил такова пътуване, имаш ли желанието за още подобни пътешествия?
След това пътуване списъкът на страните, които искам да посетя, стана по-дълъг вместо по-къс (смях). Да, едно такова преживяване пристрастява и силно се надявам да имам отново възможността да пътувам из света за по-дълго време. Засега на преден план е близката Европа, тук все още има дестинации, които не съм посещавала. България вече почти успях да пропътувам изцяло, дори и като бакпакър. Да, светът е голям и в същото време толкова малък – може би следващия път Китай, Тибет, Непал, Австралия или нещо съвсем различно..
Това интервю е част от книгата „Вдъхновяващи истории на успели българи”, един проект на онлайн списание „Амбиция”.
Хареса ли ти тази статия?
50 от най-добрите ни интервюта ще намериш в книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи".
Виж повече
