Павлина Върбанова е доктор по български език, езиков редактор и коректор, вече и един от авторите на учебници по български език. Сайтът ѝ „Как се пише?“ дава отговори на често срещани правописни грешки.
Тази статия е част от електронната книга „Вдъхновяващи истории на успели българи – безплатно издание”, един проект на онлайн списание „Амбиция“.
Какви са най-честите правописни грешки и защо се правят? Грешките са най-разнообразни и е трудно да се каже кои са най-честите при липсата на статистика. Сред дежурните отговори е: употребата на пълния и краткия член. Аз бих казала, че вероятно също толкова често се допускат грешки при употреба на бройната форма и на формата за множествено число (10 телевизора, но 10 лекари).
Грешки се допускат както поради непознаване на правилата, така и поради небрежност и нежелание да се познават и прилагат.
Но има и две други съществени причини, които са свързани със самите правила. Едната е, че правописът ни не е променян през последните 70 години и част от постановките не са адекватни на съвременния говорим българския език. В него все по-рядко се употребява, да речем, кого, някого, никого, но в книжовния език това е задължително. Другата причина е свързана с прекалената сложност на част от правилата, например за слято, полуслято и разделно писане.
В книгата Ви „Как се пише?“ има насоки за комуникацията във Facebook. Споделете с читателите на „Списание Амбиция“ основните Ви препоръки? Пишете кратко и стегнато. Опитвайте се да синтезирате това, което имате да кажете на другите, защото днес никой няма време да чете дълги словоизлияния. Изреченията ви трябва да имат проста и ясна структура, за да стига съдържанието им бързо до съзнанието на читателите.
Придържайте се към правилата за правопис и пунктуация. Грешките се забелязват от добре образованите и дразнят, отклоняват вниманието от съдържанието; нещо повече – говорят за нивото на вашата образованост.
Преди да публикувате текста си, прочетете го. Вероятно и сами ще забележите грешки, поне тези, които сте допуснали от бързане.
Често срещам споделени статии от различни сайтове без какъвто и да било коментар. Добре е да напишем поне две-три думи, за да разберат нашите приятели защо споделяме точно това, какво биха намерили те в този материал.
© Фабриката за творчествоУебсайтът Ви „Как се пише?“ е много добро помагало в ежедневието. Какви още интернет проекти, свързани с българския език, са нужни? Първо се сещам за онлайн вариант на Официалния правописен речник. Вече сме 2017 г., а той си остава само на хартия.
Изобщо са нужни проекти, разработени и поддържани от професионалисти, а не само от любители. Добър пример е академичният тълковен Речник на българския език, който вече е достъпен в интернет.
В последните десетилетия много чужди думи навлязоха в българския език и аз поне изпитвам остра необходимост от сайт, който непрекъснато се попълва с тях, съответно и със значенията им. А защо в него да не се предвиди и възможност да се търсят български съответствия?
Какво бихте препоръчали на хората, които не са сигурни в своите знания по правопис? Да търсят надеждни справочници. Да не се доверяват стопроцентово на онлайн речниците по български език, защото, с много малки изключения, не е ясно кой стои зад тях и каква база данни ползват.
Добре е да си служат с автоматична коригираща програма, макар че и тя не е панацея, разбира се. Но поне ще сигнализира за доста правописни и технически грешки.
За да не правите правописни грешки, четете книги. Препоръчваме ви книгата „Вдъхновяващи истории на успели българи”, един проект на онлайн списание „Амбиция“.
Научи повече за „Как се пише?“ във Facebook
