Освен на зрителите, предоставяш емоцията на пътешествията и на читателите чрез поредицата на Хариша. Как се роди идеята за този проект?Идеята беше като тлеещо въгленче някъде в мен в продължение на години. Катализаторът да извадя резултата наяве, беше един кошмарен момент в кариерата ми на продуцент. Работехме по мой авторски телевизионен формат Star Machine. Бях допуснала в екипа хора, които паралелно са работели за конкуренцията, създаваха интрига след интрига, изнасяха конфиденциална информация за проекта, който вървеше много трудно, заради група лъжци и крадци. Беше ми отнело време, за да разбера кой стои зад всичко това. Самото осъзнаване, че съм се доверила безрезервно на хора, които съм смятала за професионалисти и партньори, а те са ме предали по най-безочливия начин, ме беше разтърсило много сериозно. С дни анализирах ситуацията и не можех да си отговоря на въпроса „защо“.
Една ранна утрин дойде с красивите слънчеви лъчи и внезапно реших, че трябва да залича тежките мисли за предателството по най-категоричния начин. Извадих първия тефтер, който ми попадна в полезрението и започнах да пиша на ръка. Писах дълго. Беше ми щастливо. Историята просто се лееше леко и красиво. Изпълни ме с хармония, вяра, радост и творчески трепет. На един дъх написах първа и втора част на поредицата „Хариша“. След което прочетох написаното на двама души, на които вярвам – на съпруга ми Валери и брат ми Траян. По реакцията им разбрах, че има смисъл да продължа. А човекът, който ме окуражи най-силно, беше майка ми. Тя беше мой най-добър съветник и коректор в творческите проекти. Този момент изчисти от мен сенките на всички, които се хранеха от интрига, предателство и лицемерие. Отново бях на моя път, пътят на щастливия творец! И оттогава не изпускам посоката☺
Кой твой проект смяташ за най-големия си успех?Всеки мой проект е успешен. Поредицата документални филми „Паралелни светове“ обърна много проблеми от стигма в тема за разговор и търсене на решения. Много „засрамени“ от проблемите си хора се осмелиха да проговорят за грижите и трудностите си и да потърсят помощ, съмишленици, и получиха надежда. „Без багаж“ е светлият прозорец към света за зрители от всички възрасти. Пътешествениците го следят и по разказите ни избират следващата си посока, други искат да учат за непознати култури, етноси или дивата природа. Засягаме теми като културологични различия, екология, религиозна толерантност. Star Machine е първото оригинално българско реалити шоу, разкриващо колко сложна е „машината за звезди”, колко труден е пътят на създаването на една роля, колко много хора стоят „зад прожекторите“, за да блесне една голяма звезда. „Хариша“ е книжна поредица, която кара дори и нечетящите деца да посегнат към разказите за малкия пътешественик, говорещ езика на животните. Често получавам писма от учители и родители, които споделят как „Хариша, царят на маймуните“ е първата книга, която децата прочитат на един дъх.
Когато създавам своите проекти, се водя първо от сърцето си и после от разума. Когато двигател на проектите ми е любовта към тези, за които са адресирани, те са успешни.
Това е моята формула за работа. И тази работа ми носи огромно удоволствие.
Какво се случва около теб в професионален план в момента?Работя по нови документални поредици за Камбоджа, Мексико и Иран. Купищата книги в къщи започнаха да превземат жизненото ни пространство. Явно е време да се преместим на по-широко.
Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция
Как минава един твой ден?Ставам много рано, водя децата на училище, понякога разхождам кучето. Случва се да имам време за въздушна йога или плуване, но не е толкова често колкото ми се иска. След което сядам пред компютъра и започвам да пиша, или да работя по монтажа на новите епизоди. От 12 години непрекъснато работя по нов филм, в последните 11 години – всяка седмица в ефир излиза нов епизод на travel поредицата „Без багаж“, която съм продуцирала, снимала и създала като автор. Нямам почивни дни, защото работата ми ми създава удоволствие и удовлетворение. Дори, когато сме на море с децата, чета, проучвам, мисля за новите си проекти и пиша…
Какви качества, трябва да притежава една жена, за да успява в кариерата?Качествата са толкова много, че едва ли могат да се изчерпат просто така. Разковничето на успеха в кариерата според мен е в попадането на „точно твоето място“. Ако попаднеш там, където работата ще ти доставя удоволствие и си подготвен за този момент, то тогава кариерата ти ще върви нагоре. Но трябва да се готвиш за този момент години наред, да учиш много неща, да експериментираш… Вярвам, че така е с всяка сфера, с всяка успешна кариера.
Правиш ли компромиси в кариерата?Не гледам на заниманията си като на кариера. Имам дългосрочна визия за проектите си, но се фокусирам върху днешния ден, задачите в конкретния момент. Компромиси не правя в работата си, защото развивам собствени проекти и когато поставяш името си под тях, не можеш да си позволиш да си немърлив, неточен или обвързан с компрометирани хора.
Кое качество е най-характерно за теб?Хм, трудно е да отговоря на този въпрос. В определена ситуация най-характерна за мен е упоритостта, в друга – умението да прощавам, в трета – спонтанното вдъхновение… При мен е пъстро☺
Разкажи за себе си нещо, което не знаем, а искаш да споделиш с читателите?Растях като обичливо дете. Обичах, обичах… безрезервно. В последните години получих предизвикателства от съдбата в лицето на хора, които искаха да ме извадят от моята същност на обичане. Беше ми трудно да ги разбера.
Но успях да запазя душевното си равновесие, прощавах им в движение и всеки ден се събуждам с мисълта, че обичам – себе си, семейството си, всеки, когото срещам по пътя си. Да обичам е моята сила. И никой не може да ме победи, защото тази сила е непобедима.
Какво ще пожелаеш на читателите на сп. „Амбиция”?Желая на всички да творят, работят и мечтаят с любов, и да живеят любовта във всеки миг и във всичките ѝ проявления.
Хареса ли ти тази статия?
50 от най-добрите ни интервюта ще намериш в книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи".
Виж повече
