Животът на един българин-авантюрист в чужбина
списание Амбиция
Животът на един българин-авантюрист в чужбина Боян Боянов
Автор:
Веселина Борисова

Брой 9 - юни 2016

Купи книга

Животът на един българин-авантюрист в чужбина

Интервю с Боян Боянов

Боян не следва строго издълбаните стълби на кариеризма, но пък стъпва с лекота на най-невероятни места по света. И стига там по един елегантен начин без страх и съмнение. За азиатския свят, доброволческите каузи в чужда страна, живота в комунални общества и смелостта, която се изисква, за да поемеш по Камино де Сантяго, оставям да ни разкаже увлекателно и без излишна суета героят на следващото ни интервю.



Веселина Борисова за Амбиция:
Здравей, Боби! След почти година от последната ни среща в София вече си посетил Южна Корея, Япония и сега те намирам в Кипър. Какво ще ни разкажеш за своя опит в Азия?


Боян Боянов:
Когато човек се приземи на другия край на света, осъзнава колко различни сме ние хората в действителност. Трудно е човек от нашия континент да разбере как толкова много са напреднали след тотална разруха. Южна Корея е срината няколко пъти от Япония и от Северна Корея, а сега е на 12-то място по икономика. Многомилионното население, смея да кажа, си живее определено по доста луксозен начин. При тях цената на тока е изключително ниска. Цялата държава свети денонощно. Това, което най-вече ми направи впечатление, са нещата, на които се смеят. Те имат съвсем различни занимания, игри и веселие. Използват се различни чувства. Там хората имат друго усещане за живота, за отношението си към приятели и роднини.
Южна Корея забележителности © Боян Боянов
Няма как да го сравнявам или дори обяснявам. Южна Корея и Япония, въпреки че са съседни държави, се различават коренно. Корейците не отстъпват в технологично отношение, но никога няма да стигнат съзнанието и съвършенството на Япония. В Япония всичко е перфектно. Там няма нищо счупено или овехтяло и износено. Всичко е красиво и в хармония - къщите, улиците, магистралите. Целта, с която отидох, се изпари след третия месец напълно. Осъзнах, че съм европеец, че вкусът на хляба е моят уют, комфортът ми е храната и разбирането от приятели и роднини. Там, въпреки изключително дружелюбните хора, аз се чувствах прекалено сам в мислите си. От друга страна азиатците ни харесват много и го показват често и открито. Можеш спокойно да минеш за манекен или дори ангел в техните очи. Гледат и ни се радват сякаш сме най-красивите човешки същества. Обичат носовете ни, миглите ни и отворените ни очи. И са луди на тема козметични операции за имитиране на европейските ни черти. В заключение: Източна Азия e свят на традицията, който е дружелюбен, но изключително различен, за да се чувства европеец на мястото си там. Така и след 9-месечна обиколка реших да се завърна и честно казано нямам никакъв интерес сега да виждам другите части на Азия. Все пак препоръчвам човек да отиде и да види Киото в Япония поне за 15 дни, защото този град носи почти цялата култура на Япония.
храм в япония © Боян Боянов
живот в комуна © Боян Боянов
отглеждане на животни © Боян Боянов
Да се върнем по-назад във времето. Завършил си университет в Англия. Каква беше твоята специалност и какви възможности за реализация предлага?

Завършил съм двугодишен курс за масажи и холистична терапия. Обучен съм да работя най-вече в спа центрове. С годините реших, че ми е малко скучно да работя само това и започнах да се усъвършенствам и в други области като Пилатес, Йога и други подобни занимания във фитнес залата. Сега работя и двете и се чувствам най-добре. Не съм работил единствено на туристически кораби. Не знам може и това да пробвам. Останалите вариации, които съм изпробвал, са били винаги успешни и приятни.



Едно от първите ти по-сериозни пътешествия е до Израел. Защо избра да бъдеш доброволец там?

Изборът за доброволчески труд в Израел бе взет от моя чичо. Той беше силно заинтересован от комуналния начин на живот. Той първи посети един кибуц, по-точно Барам, и ме вдъхнови и аз да се присъединя към тази програма. През 2004-та беше трудно да се вземе виза за Англия, а аз исках точно там да отида и реших, че мога да го направя на етапи през Израел. Успях.
След половин година имах виза, която беше удължена, и живях с нея в Англия две години. По-късно границите бяха отворени, а аз, толкова вдъхновен от комуналния начин на живот, продължавам и сега да си намирам различни комунални общества и да поработвам в тях. Великолепно е. Само човек, който никога не е бил в хубави отношения с колегите си, не би ме разбрал. Това е като да работиш нещо, което те кара да се чувстваш полезен, защото в повечето случаи тези места са или биоферми, или екотуризъм. В същото време, въпреки че може да е супер натоварено, е забавно, защото всички живеят заедно, а чувството за подкрепа е толкова силно, че бързо лекува рани или обиди. Не е като на работа да мразиш някого. Тук няма място за такова нещо. Живеем като семейство и недостатъците или си ги приемаме, или работим заедно върху тях с търпение.

© Kalyan Kumar CC BY-SA 2.0
Живял си в различни духовни центрове в Испания. Как попадна там и с какво се занимаваше?

Бях в Мадрид и търсех център за кундалини йога. Успях да открия, но осъзнах, че имат много малък център и практиката не е популярна. Открих обаче, че будизмът е пуснал няколко корена, като единият е център за поклонници, помощници и доброволци в Малага. Пристигнах за мой най-голям късмет тъкмо по време на едно от големите годишни събирания. Имаше повече от 2000 поклонници. Беше фантастично преживяване и реших да се опитам да поостана.
Пак с голяма доза късмет имаше свободно място и така заживях в будистки център, който беше и една от главните дейни организационни точки за страната и чужбина. По цял ден бях в пълен контакт с монасите европейци. Понякога почиствах стаите за гости. Друг път оправях прането или помагах с малки задачи в къщата и градината. Най-обичах да подреждам книги. Те правеха големи пакети с книги, отпечатани от тяхната компания, които пращаха на други центрове, и аз често сглобявах пратките. Имаха богата колекция от будистки книги, картички и послания. По-късно реших да продължа пътуване си и отидох в друга духовна комуна, близо до Гранада. По това време това търсех. Тази беше по малко от всичко. Учителят там беше способен да цитира постоянно красиви мъдрости от най-различни известни писатели и учители. След това получих предложение за работа и се завърнах на Канарските острови.
©
Вървял си отчасти и по Камино – пътят на Сантяго. Какво те подтикна към такова смело „пътуване към себе си”?

Какво ме подтикна, е трудно да обясня. То е същото това силно вътрешно бушуващо чувство, което не ми дава мира дори в сънищата ми, докато не направя крачката към следващото си пътуване. Вярвам, че много от нас са го усещали, само че са се страхували да му се доверяват и да се гмурнат в едно непознато пътуване. От личен опит споделям, че е рисковано, но засега всичко съм преживявал гладко. А и какво е животът, ако човек не рискува, за да вкуси тръпката от непридвидимото? Не може да се живее по план...истински. Трябва да се дава пространство на случайността. Тогава човек осъзнава колко по-велик организатор се крие в нас и търпеливо ни наблюдава кога ще го използваме. И честно казано, винаги съм бил по-приятно изненадван от плановете с нефиксирано развитие, където съм следвал краката, а не главата си! Така беше и със Сантяго. Един път, в който случайността те води и те среща с всички, с които имаш нужда да поговориш, да се посмееш или поплачеш. Места, които да видиш, култура, която да докоснеш. Въпреки интензивността си, винаги бих препоръчвал пътя на Сантяго за начинаещи гмуркачи в случайността.
Масаж на открито © Боян Боянов
Практикуваш йога. Във фейсбук профила си се определяш като спиритуалист. Заниманията ти с алтернативни практики ли ти помагат да си винаги усмихнат и положително зареден?

Да, тези практики имат стабилно влияние върху живота на практикуващия. Не става въпрос само за физическа реакция на ендонкринната система (химическия баланс в тялото ни, който отговаря и за чувствата ни), която е стимулирана под влияние на йога упражненията. Отнася се и към възприемането на житейските ситуации и техния по-дълбок смисъл, независимо дали ги определяме като добри или лоши. Човек започва да вижда как наистина всичко е свързано. Така се променя светогледът коренно. Това е в основата на повечето духовни практики.



Позициите, на които си работил (като аниматор, инструктор по йога, доброволец, масажист) са били свързани с постоянна комуникация с хора. Казват, че това понякога изтощава. Смяташ ли, че нагласата на човек е в основата на всичко?

Да, когато работех като аниматор в един от хотелите, осъзнах, че въпреки ежедневната ми комуникация с над 200-300 човека се чувствах супер зареден и щастлив. Мисля, че човек се изтощава, когато се опитва да държи роля и поддържа определено лице, нещо като герой за другите. Когато си себе си, с лекота се раздаваш и не усещаш толкова силна умора (тук не казвам да се държим като аниматори, но просто искам да отбележа, че усмивката на аниматора, макар да е платена маска, може да превърне човек в щастлива и весела личност). Възрастните често забравяме радостта и шегите. Тези емоции имат нужда да бъдат стимулирани по-често.
Кое е най-щурото решение, което си вземал в живота си? Съжаляваш ли?

Най-щурото предполагам беше да си купя билет и да пътувам из цяла Южна Корея, а после и в Япония с 2000 € джобни пари и еднопосочен билет. И после да се върна след 9 месеца с 200 € спестени пари. Трябваха ми само билет и регистрация в World Wide Opportunities on Organic Farms.



Можеш ли да определиш себе си като изследовател и авантюрист?

Да, определено съм изследовател. Опитвам се да разгадая случайностите в живота ни, има ли съдба и как трябва да вървим по нея. Моят опит показва, че ние сме свободни да избираме каквото си поискаме, но въпреки генералния избор има много други възможности, за които нямаме сила. Авантюрист... също се вписвам в тази графа. Това не е била моята първоначална цел, но почти винаги попадам на някак си доста смело и малко или много опасно преживяване.
Статуя на слон © Боян Боянов
За какво мечтае Боян и колко лесно се постига една човешка мечта?

Боян мечтае за домашен уют и да не му се налага да пътува толкова често. Да си има старите приятели и семейство около себе си. С опита съм разбрал, че човек мечтае за това, което няма в момента. А ние никога не може да имаме всичко и затова започнах да съм благодарен на това, което имам. А именно на ежедневната помощ от духовните същества, които ми помагат неотлъчно по пътищата. Мечтая да бъда по-полезен на човечеството и планетата Земя. И да успеем ние хората да разберем защо сме тук и как най-ползотворно да изживеем живота си, така че да сме полезни на себе си, на другите и най-вече на природата и животните. Това е най-красивото, което ни заобикаля тук на земята. Няма нищо по-сложно и по-красиво устроено от всичко живо около нас. Включително и от нас самите...
Вижте повече за Боян Боянов:



Боян Боянов във Facebook
Купи книгата
Избори 2017 в чужбина
Избори 2017 в чужбина