От Иван Белчев
Снимки: личен архив
Той е само на 26 години, а вече удостоен с приза Книга на годината за първата си издадена книга от Националния клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата”. Димитър Запрянов е от Димитровград, където завършва СОУ „Любен Каравелов” със специалност „Информационни технологии”, след това учи висше в Стопанската академия в град Свищов, където избира бакалавър „Икономика на индустрията” и магистър „Бизнес планиране”. Насочеността му към финансите и новите технологии не му пречи да се увлича и от фентъзи литература. Мечтател по душа, той съвсем не е предполагал, че ще издаде собствена книга и ще спечели престижна награда. Всичко започва случайно и след близо пет години писане на зародилата се история, за себе си той може да каже, че е вече писател.
Димитър Запрянов споделя с читателите на сп. „Амбиция”:
Чувството, когато за пръв път я хванах в ръце, беше неописуемо. Толкова време се бях опитвал да го постигна и най-накрая успях. Всеки, не само писател, а абсолютно всеки човек, който се занимава с нещо дълго време и най-накрая постигне желания резултат, ще ме разбере какво имам предвид.
За мен „Кръстопът“ е една сбъдната мечта.
Романът ти „Кръстопът” събира голям брой читатели и много положителни мнения. Кои са основните компоненти на една книга, за да бъде тя успешна? Това е труден въпрос. Всяка книга е успешна, стига да си намери аудиторията. Доколкото ми е известно, не съществува книга, която да бъде на 100 % възхвалявана. Хората сме различни и следователно вкусовете ни също са различни. На някой ще му хареса това, на друг онова. Няма някаква тайна да направи книгата ти сполучлива (поне аз не я знам).
Напиши историята, която искаш да разкажеш, и остави читателите да преценят сами за себе си дали ще им хареса или не.
Какво те мотивира да започнеш да пишеш? И аз не съм сигурен всъщност. Просто се случи изведнъж. Историята се зароди в главата ми и един летен следобед през 2011 година реших да седна и да се опитам да я разкажа.
Самото разказване обаче не се оказа толкова лесно, колкото си мислех, и ми отне доста време. Не обичам да оставям недовършени неща, затова си казах, че на всяка цена един ден ще я завърша.
Впоследствие започнаха да ми идват много други идеи, които се надявам също да разкажа.
Харесва ми поне за малко да избягам от действителността в един свят, който аз сам изграждам, и веднъж след като започнах, не смятам да спирам, докато не разкажа всяка история, която ми е дошла на ум.
Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция
Повече от две години се опитвах да намеря издателство, но това се оказа по-трудно, отколкото написване на книгата.
Сам финансираш книгата си. Какви стъпки направи до нейната реализация?Доста отчайващо беше в началото. След като я приключих, повече от две години се опитвах да намеря издателство, което да повярва в историята, но това се оказа много по-трудно, отколкото самото написване на книгата. Както казах по-горе, обаче не обичам да оставям нещата незавършени и затова си реших, че ако не я издам, поне искам да имам една бройка за себе си. Отидох в печатницата и им разказах за идеята си, как си представям корицата и всичко останало. Тъй като машините им печатаха по четири бройки наведнъж, реших вместо една да взема четири.
След няколко дни вече държах първите книги в ръцете си. Запазих една за себе си, а останалите три раздадох на приятели, които, след като прочетоха историята, започнаха да ме мотивират да я пусна на пазара.
Няколко седмици по-късно се върнах в печатницата, отново обсъдихме какво искам. Регистрирахме книгата с ISBN номер и на 29 юни 2016 година официално представих „Кръстопът“ пред българските читатели.
Избери един абзац от „Кръстопът”, който би ме накарало да си купя книгата.Искам, като за последно само да ви напомня, да не губите вяра нито в себе си, нито в човешкия вид, защото във всеки един момент той може да ви изненада. Със сигурност успя да изненада мен, един ангел от Рая, който си мислеше, че заради всичко, което е направил, не заслужава нищо друго освен смърт. Очаквах с нетърпение момента, когато ще дойде и моят ден да последвам братята си, обгърнат в огъня на душите. Първоначално единственото, за което мислех, беше осъществяването на мисията, която доброволно приех от Михаил, надявайки се тя да ме доведе по-бързо до края, за който копнеех.
Благодарение на хората, които срещнах на Земята, се научих да живея, да се усмихвам и да се смея истински. Тези хора ми показаха, че трябва да ценя живота и да се наслаждавам на всеки един момент от него, защото не се знае кога може да настъпи краят. Въпреки че по природа съм ангел, за краткото време, откакто съм сред тях, те ме научиха как да бъда човек.
Би ли подпомогнал други български автори чрез съвети?Съветите, които мога да дам, са тези:
На първо място пишете за себе си. Разкажете историята така, както на вас ви харесва.
Не започвайте да пишете заради парите. Ако се надявате да напишете книга и тя да стане следващият бестселър, за чиито права Холивуд ще се избива, доста бързо ще останете разочаровани.
Не се страхувайте да получите отговора НЕ. Когато започнете да предлагате книгата си на различни издателства, вероятността техният отговор да не е какъвто на вас ви се иска, е доста голяма. Това обаче не трябва да ви разколебава. Продължавайте да опитвате, докато не се получи.
Не вземайте твърде присърце критиките, не им позволявайте да се загнездят в ума ви и да ви накарат да се съмнявате в себе си. Критики задължително ще има, това е неизбежно.Приемайте ги с отворени обятия и се учете от тях. Възможно е да сте допуснали някаква грешка, поучете се от нея. Не позволявайте критиките да спират развитието ви като писател. Ако някой ви каже, че книгата ви не струва, а вие нямате грам талант – си спомнете, че вие сте писали тази книга на първо място за себе си, а след това за всички останали.
Хареса ли ти тази статия?
50 от най-добрите ни интервюта ще намериш в книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи".
Виж повече
