Искам да оставя следа в хората чрез своята музика!

Интервю с Албена Бисерова

Тя е умна, красива, амбициозна, усмихната, чаровна, заредена с положителност, млада и талантлива дама. Едва на 12-годишна възраст напуска България и заминава с цялото си семейство за Испания. Преминава през много трудности в живота си, за да достигне до етапа, на който се намира в момента. След загубата на баща си през 2013 година, животът ѝ се преобръща, променя мисленето си и започва да се отнася с повече внимание към близките си. Всеки нов ден тя преоткрива себе си, решителна и амбициозна.

Здравей, Албена! Искам да ти благодаря, че се съгласи да дадеш интервю за читателите на списание „Амбиция”. Разкажи ни малко повече за себе си? Коя си всъщност и как се случи така, че родителите ти решиха да тръгнете цялото семейство за Испания? Здравей! Благодаря ти аз повече! Много ме вълнува, че списание „Амбиция” ми дава тази възможност, изключително ме радва, че съществувате: идеята ви е вдъхновяваща! Представям се: аз съм Албена Бисерова, родих се на Международния ден на театъра преди 26 години в град Русе и откакто се помня, музиката ми влияе и е част от мен до ден днешен. Учих висше „Туризъм” в университета на Мурсия, а сега уча „Управление на маркетинга и комуникациите”. Обожавам чуждестранните езици, палачинките и моето куче Ейми. Понякога правя театър, а в последно време практикувам бразилското Джиджицу.

Също съм една от хилядите българи, които дирят късмета извън родината си. Получи се така, че след няколко опита на баща ми в търсене на по-добри условия за семейството, през 2002 година той попадна в Испания и месеци по-късно се присъединихме с майка ми и с едва петгодишния ми брат към това огромно приключение в югоизточния град Мурсия. Тогава беше по-рисковано да се пътува, както самите читатели, били в подобна ситуация, знаят, а в нашия случай ние продадохме къщата си в България, за да можем да си позволим нов живот в чужбина. Така преди да тръгнем, живяхме временно у баба ми в Средна кула (квартал на Русе), където завърших 6-и клас, и откъдето пазя свидни спомени и много добри приятели. Помня, че когато ми поднесоха новината за смяна на държавата, аз даже не знаех да кажа нещо за Испания, иначе запозната бях с музиката им, понеже беше на мода къде ли не. Кой не знае танца на „Макарена“!?

Преди да се преместя в
Испания, не знаех за
нея нищо, освен музиката ѝ

Напускаш България едва на 12-годишна възраст. Смяташ ли, че това се е отразило по някакъв начин върху живота ти? Абсолютно! Тази стъпка за мен се направи в един подходящ момент, който разделя детството ми от тийнейджърството, а и беше чудесно да мога да науча съвсем различен език, без да забравя българския, въпреки че в последно време имам нужда от освежаване на родния си език (може би с малко Скайп…). Беше интересно да забележа контраста между двете култури, които все още трябва много да опозная. Откакто стъпих в Мурсия, започнах да поддържам връзка по пощата с приятелки от България, имаше емоция, много за разказване и търпение всеки път, когато пращахме писмо, наистина ми беше мъчно за България. А и колко се смея, и колко спомени ми идват сега, като разглеждам съдържанието им!

Тук хората са много любопитни да знаят за България, мога да кажа, че съм имала винаги много добри взаимоотношения. Особено като стане дума за българската кухня! Бих казала, че съм раздвоена, но винаги за добро, тоест човек се основава на знанието и аз чувствам, че съм се родила в една богата в ядрото си държава, за да стигна далеч и да бъда смесица от култури, а без култура няма човек, а камък. Надявам се някой ден на моите деца да покажа всичко от заобикалящия свят, но най-вече да разберат кои са, да се гордеят със себе си, без значение къде са родени, и да бъдат толерантни. До такава степен ми се отразява смяната на местоживеене.

Би ли споделила с мен и читателите на „Амбиция” с какво точно се занимаваш? Занимавам се с музика като певица и с организиране на културни събития, понякога наведнъж! Миналото лято организирах благотворителен музикален фестивал за изследвания на мускулна дистрофия на Дюшен и реших да изненадам публиката с представяне на моята група, и така стана както казват: с един куршум, два заека!

От кога точно се занимаваш с музика и какъв е стилът, който изпълняваш? Професионално: от една година. Стилът на групата не е затворен, ние казваме, че е джаз фюжън, защото има голямо разнообразие на жанрове (поп, рок, соул, блус…), произтичащи от същността на джаза. А по принцип аз имам опит и в други стилове, от 2012-а досега пея в университетския хор на Мурсия, където има модерен и класически отдел, изявявайки се като лиричен сопран. И като малка пях в продължение на три години (преди да замина за Испания) в училищния хор, предимно в град Мартен (близо до гр. Русе), където живях повече от 6 години.

Трудно ли е българка да пробие на испанската сцена като певица? Ако не беше да ме питат за произхода на името Албена, даже не забелязват, че не съм испанка! Ха-ха-ха! Шегувам се само, но по принцип испанската сцена минава през кризи и етапи, които налагат да се слуша най-комерсиалното – създадено, за да убие желанието на много таланти, за жалост… Сега е на мода да се организират хиляди фестивали – уж поп, уж рок, но навсякъде ще срещнеш множество инди групи. Има сцена и за други стилове, разбира се, но доста по-подтиснати. Не е никак лесно, ако чакаш да почукат на вратата ти и да ти се едва ли не покланят. Но начини за пробиване има два: с пари или с воля, а ако ги комбинираме… Суперстар! Ха-ха-ха! Засега, получавам позитивни критики, стремя се да подобрявам вокалното и сценичното си качество, а и така също да пазя визията на групата, и да има хармония в нея.

Виж повече за групата на Албена

Разкажи ми малко повече за групата: кого включва, как се казва, откъде дойде идеята за създаването ѝ? Създаваме я през ноември 2015 година заедно с Хиро Саулонг (Hiro Saulong), испански китарист с повече от петнайсетгодишен опит, създател на ню-глем рок групата Лай Кис Дай (Lie Kiss Die). Заедно започнахме да работим от края на 2014-а по различни музикални сътрудничества, свързани с неговата рок група, също стартиране на кавър група на соул и блус, но без много успех (заради липса на член, а и не ни беше момента). А идеята за формирането на джаз фюжън дует нямаше да се случи, мисля, ако не беше майка ми да ни има предвид за участие в една благотворителна артистична експозиция за испанската асоциация за борба с рака. Тя бе проведена през декември 2015-а и се искаше от нас „нещо наше, оригинално и красиво“ (думи на майка ми)… а ние не бяхме нищо, за да има нещо наше!

Имахме около месец време, за да създадем абсолютно всичко: композиция на музика и текст, записи, регистрация, имидж, име… Това последното беше от най-трудната част, но решихме името на групата ни да е Джазлинг Крийчърс (Djazzling Creatures). Означава: „заслепителни създания на джаза“, което бе оригинална моя идея след различни варианти за име. Вдъхнових се от научно популярен филм за невероятни биолуминисцентни морски същества – тоест, те излъчват собствена светлина, някои от които живеят в Марианската падина. Но по принцип идеята има по-различно значение, свързано с мистерията, която се крие във всеки един от нас хората, а светлината е привлекателността, която ни прави част от този мистериозен свят. И Хиро, и аз сме малко фантазьори, той го показва най-вече чрез виртуозността си с електрическата китара, а аз… предполагам, че постоянно съм малко в „облаците” и ми личи бързо, че не съм много „нормална”. С Джазлинг Крийчърс започнахме като дует и мислим този формат да се задържи така откъм имидж, но има два музикални формата, с които се представяме: електроакустичен дует и изцяло електро – група с басист, барабанист и още един китарист. Мисля, че сме разнообразни, музикално погледнато, пишем и на английски, и на испански нашите творби и нямаме определена тема, която да свързва различните песни. Има съдържание за публика, която е много чувствителна; също – за много силни хора; дори и за такива, които са объркани или обожават дансинга и забравят за проблемите.

Чрез моята дейност искам
да подпомагам медицинските
научни изследвания

Какви са бъдещите ти професионални проекти и планове в живота, би ли ни разкрила малка част от тях? Бъдещето… дано да мога след много години да разкажа, че е било изпълнено и препълнено с много сбъднати желания! Имам много проекти, които се нуждаят от помощ, без хората около мен нямаше да има нито музика, нито глас, нито мълчание дори… Знам, че аз не съм тук, за да съм център на внимание, а за да преобърна като огледало вниманието към истинските герои, тези, които се борят за живота, и техните оръжия са волята и вярата в духовната им сила. Има толкова много от тях, които искам да опознаете, че един живот ми е кратък, за да ви ги представя всички. За тази цел най-амбициозният ми проект е да създам продуцентска аудиовизуална фирма, която чрез благотворителни фестивали, концерти, артистични търгове и други да помага за премахване на различни заболявания и болести, а и за подпомагане на болници, осигуряване на стипендии за научни изследвания в областта на медицината. Вече работя по тези теми, както споменах преди, което излезе доста добре, и ще има продължение на концерти и други културни събития, докато се постигне някакъв позитивен резултат срещу тази странна болест. А в края на годината ще се родят нови плодове откъм аудиовизуалния лъч на тристранното ни засега продуцентско сътрудничество, състоящо се от музика, кино и събития. Дано да се види този проект на някой кинофестивал, кой знае!

Твоята амбиция е? Амбиция имам да пътувам по света, без да се тревожа за начина, по който ще стигна до някое място на Земята. Целта е да се „храня” от култури, да изучавам нови гледни точки, с които да подобря съществуването си, и така да спомогна и на околните чрез проектите, които се зародят от тези преживявания.

Научи повече за Албена Бисерова във Facebook