Когато си млад, амбициите ти за прогрес са не една или две. Мечтите са големи дотам, докъдето сам им позволиш. Всеки от нас решава кое е най-добро и най-правилно за него и се бори за постигането на мечтите си. Живеем във времена, в които много млади българи напускат България по една или друга причина. Едни търсят знания, други търсят работа, трети искат уреден живот в чужбина. Аз съм на мнение, че един ден този процес ще се обърне на обратно. И вместо много от нас да напускат България в търсене на нещо по-хубаво, ще осъзнаем, че най-хубаво е там в родината, и ще започнат повече хора да се завръщат и да носят ценности, които са придобили в чужди страни. Но сега е време да научим урока, който животът ни предоставя. И въпреки обстоятелствата да продължим уверено напред, доверявайки се на процеса. Нашият събеседник днес е само на 26 години и вече е докторант. Представям ви Борис от София, България.
Здравей, би ли се представил пред читателите на списание „Амбиция”. В Дания дойдох в края на август 2009 година. В момента подготвям докторантура по икономика в универитета в Орхус, където завърших бакалавърска и магистърска степен. Основно времето ми преминава в изследвания, но когато имам свободно време обичам да спортувам активно. Занимавам се много с авиация. Голям привърженик съм на цивилната авиация – това е моята най-голяма страст и хоби.
© Борис Георгиев
Защо избра именно Дания и как реши, че тук ще се развиваш?
В Дания всъщност дойдох до някаква степен случайно. Всичко започна, когато учех още в гимназията. Аз съм завършил 9-а Френска езикова гимназия в София. В годината преди да завърша, се провеждаше едноседмичен обмен по един общоевропейски проект, който се казваше PEEP. В този проект участваха над 10 eвропейски държави. Toчно тази година срещата се проведе в един град в Дания – Свендборг. Моя учителка по химия в гимназията, Донка Николова, ме видя един ден в коридора и ми предложи да замина, за да попълня едно от местата. Тя ми каза: „Борко, искаш ли да заминеш за Дания, за една седмица по един европейски проект. Там ще участвате в проект, където ще презентирате иновации от България”. Аз се съгласих и заминах. Бяхме група от 5 ученика и учителката ни по английски език – Росица Стефанова. И така за пръв път видях Дания.
Първото ми впечатление за Дания беше много добро. Хората бяха много дружелюбни и мили. Прекарахме почти цялото време в гимназията на Свендборг и ми направи впечатление, че и материалната база е много развита, и учениците имат достъп до много модерно технологично оборудване. Много се инвестира като учебна инфраструктура – учебни материали, интерактивни системи и др. Датските ученици и те бяха много дружелюбни и весели. И като се прибрах в България след това посещение, трябваше да взема решение къде ще уча. Аз исках да уча някъде извън България, в престижен университет, но не бях взел решение. И някак след прекараното време в Дания имах повече информация как е там в сравнение с други държави. Моите впечатления бяха позитивни от Дания и реших да кандидатсвам. Аз исках да уча икономика и бизнес администрация. Направих проучване за университетите и специалностите. Разбрах повече за специалностите в университета в Орхус и се запитах: защо пък не? Също така кандидатсвах и в Англия – в четири университета. Бях приет и там.
Бях отворен да разбера как хората живеят тук, без да имам големи очаквания или предразсъдъци.
Виж повече за Борис Георгиев
С какво ти беше трудно да свикнеш в една чужда страна? Датчаните са много по-различни от нас, българите.
Дойдох с много отворен мироглед. Нямах намерения да пренеса България в Дания. По-скоро бях отворен да разбера как хората живеят тук, без да имам големи очаквания или предразсъдъци за тези хора. Мисля, че това ми помогна, защото винаги съм се стремил да взема най-доброто от Дания. Обръщам внимание на определени черти на обществото, как то функционира, как хората общуват и с какво се занимават в свободното си време. И смятам, че не малко европейски страни има какво да научат от датчаните.
Разбира се, страната има и своите недостатъци. В определени нюанси и ситуации смятам, че хората в България умеят да живеят по-пълноценно и с повече емоции в сравнение с датчаните. Не мога да кажа, че ми е било трудно. Живеех в Скьолхой (голям студентски комплекс с общежития) известно време, където не малка част от българите попадат, понеже е най-лесно да се намери общежитие. От самото начало попаднах в една интернационална среда – французи, поляци, немци, англичани. Като цяло добре си прекарвахме времето там. И до ден днешен нямам много приятели датчани, но може би тези 4-ма, 5-има, които имам тук, наистина бих ги нарекъл приятели. Но както и ти каза, хората са малко по-различни тук на Скандинавието.
Разкажи ни повече за магистърската си степен, която си придобил, и за целия процес на кандидатстването. Като завърших бакалавърската си степен по икономика и бизнес администрация, вече бях живял тук 3 години и системата ми беше добре позната. Има сайт на университета, в който си правиш профил и се подава заявление за кандидатстване за съответната програма. Целият процес е толкова автоматизиран, че на мен ми отне около 30 минути да си подготвя всички документи. Това, което се изисква, е избор на специалност и оценките от бакалавърската степен. И беше достатъчно, за да се запиша за магистърската програма. Избрах си и няколко специалности, и така подадох документи за магистър. Много елементарна и структурирана система, която улеснява максимално кандидатите. До два месеца обикновено пристига отговор дали кандидатът е приет.
© Борис Георгиев
Какъв според теб е най-ценният опит, който си придобил в чужбина?
Фактът, че на повечето места в Западна Европа, включително и в Дания, често пъти концентрираният и усърдният труд се възнаграждават рано или късно. Мисля, че за периода от 8 години, през който живея тук, научих едно просто нещо и то е, че човек, ако работи целенасочено, старателно и преследва възможностите, които се отварят пред него, то нещата се случват. Тук обществото е доста егалитарно, т.е. дори човек да идва от по-ниските етажи в обществото, това не му пречи да придобие най-доброто образование безплатно и да се реализира както пожелае тук.
Неслучайно системата тук е такава. Образованието е безплатно, точно за да може човек да се развива в насоката, която иска, независимо дали има средства за това. Това насърчава социалната мобилност. Допълнително научих като опит, че без солиден труд сериозни успехи не могат да се постигнат. Това предполагам звучи доста тривиално, но когато човек сам поработи усърдно и види резултатите от положения труд, то в един момент си казва: Да, ето че нещата се получават! Последователно завърташ колелото и въз основа на придобития опит и отработена система на работа по-лесно постигаш следващите си цели. Това са основните уроци, които научих за времето тук.
Върху какво работиш в момента? В момента пиша докторска дисертация. Темата е в сферата на международната търговия и ефектите от глобализацията. Имам един завършен проект и в момента работя по втори. Първият ми проект беше свързан с глобализацията и как това влияе на надценките на фирмите, които слагат върху продуктите си, предвид повишената конкуренция от увеличаващата се търговия със страни от Източна Европа и Китай. Моите резултати показват, че международната търговия има ефект, който води до повишаване на конкуренцията и намаляване на надценките. Това е добре за крайния потребител, защото крайната цена за него е по-ниска, но от друга страна нископродуктивни фирми напускат пазара, което пък води до загуба на работни места. В този смисъл, когато се говори за глобализация, трябва да се отчита факта, че има губещи и печеливши страни.
Какво ти липсва от България? Със сигурност семейството, приятелите, природата. Предполагам на хората, които живеят в България, може би не им прави достатъчно силно впечатление нашата природа, но България е една много интересна страна откъм природни забележителности. Тя е разположена на една много специфична локация. Хората имат възможност лятото да посетят морето, а едва на 250 км на запад могат да карат ски през зимата. Не са много държавите по света, където това го има. В Дания е доста хладно през лятото, а през останалата част на годината – ветровито и дъждовно. Изобщо коренно различен климат, което дава своето отражение.
Опиши себе си с 5 думи, които те характеризират. Амбициозен, целеустремен, непредаващ се, наблюдателен и дружелюбен.
Мислил ли се да се върнеш в България? Да. Кога? Не зная. Имам намерения да се прибера, но на доста по-късен етап. Смятам, че натрупаният опит като студент е едно, а професионалният опит е друго. Аз предпочитам да остана в Дания или някъде другаде в чужбина, за да придобия професионален опит на високо ниво, в икономически или консултантски сфери, който след това да мога да предам в България.
Твоето послание към младите, които напускат България с днешна дата. Бих им казал само едно: човек, колкото и да е успял, и интегрирал се в едно чуждо общество, той все пак си остава чужденец. Когато отидат в чужбина, да не забравят с каква цел са отишли там и винаги да представят България по най-добрия начин, независимо в какво поприще са. В крайна сметка, всеки един емигрирал другаде се явява своеобразен посланик на собствената си страна по света. А когато се връщат в България, да се питат какво са оставили в родината си в сравнение с онова, което са взели от чужбина.
Двама българи, с които се гордееш и на които се възхищаваш.
Това е интересен въпрос. Кандидатите са много. Нека да помисля… на първо място бих откроил Васил Левски, с когото много се гордея. Причината е, че много малко държави по света имат толкова ярко изразена личност, която във всякакви ситуации, празници и делници има силата да обединява хората. Тази личност – Левски, с примера си, подвизите си, възгледите си и каузите си успява винаги да обединява хората. И това е повече от 130 години, което е нещо уникално и не са много страните, които могат да откроят толкова ярки национални герои, които са били толкова всеотдайни на една кауза. Ние като българи не трябва да забравяме да се гордеем с това.
Втори човек, на чийто талант, целеустременост и несломим дух се възхищавам, е Христо Стоичков. Той е много обичан, но същевременно и много недолюбван от обществото. Той е една много противоречива личност. Абстрахираме се от медийните му изяви, поведение и изказ. Когато той напуска България, в началото на 90-те години е било по-трудно човек да се интегрира в едно чуждо общество. Говорим за човек, който през целия си живот е живял на едно място и изведнъж отива някъде, непознат никому, просто взет от един футболен клуб в България. Попада в най-добрия отбор и успява да се наложи там. Не само да се наложи в такава среда, но и да стане лидер в един от най-брилянтните отбори. Той винаги е оставал верен на възгледите и целите си, независимо дали е бил одобряван от обществото. Този човек е успял такъв, какъвто е, постигайки максимални резултати. Единственият българин печелил Златната топка, което според мен е върхов момент в кариерата на един спортист както например наградите „Оскар” са за един актьор или актриса.
Научи повече за Борис Георгиев във Linkedin
Всеки бизнес изисква абсолютна отдаденост – Рени Чамасанян
