Андрей Андреев е млад и амбициозен българин, който живее и работи в Мадрид. Доказателство е за смелостта, която е нужна на човек, за да смени посоката си на професионално движение на сто и осемдесет градуса дори и след много години отдаденост в друга сфера. Неговият пример може да бъде указателен знак за младите хора, които се намират на кръстопътя на своя професионален избор. „Никога не е късно да се впуснеш в търсене на нещо ново“, звучи като подходящ девиз в неговия случай. Дали инатът е мотивиращата му сила, ще разберем от Андрей в разговор за сп. „Амбиция“.
От години живееш и работиш в Мадрид. Испания е страна приела много голям брой работещи българи. Защо избра именно Испания за своя отправна точка? Един от братята ми учеше в университет в Мадрид и след първото ми посещение градът и атмосферата ми допаднаха, и реших да кандидатствам в Kралската консерватория след завършването на средното ми образование.
В Мадрид завършваш магистратура по Графичен дизайн, Уеб анимация и Цифрова комуникация, но допреди това си се занимавал професионално с музика доста години. Споменаваш и Кралската консерватория. Разкажи ни как се стигна от пианото до програмирането? Занимавах се 17 години с музика и мисля, че просто имах нужда от промяна. След като спрях с музиката, ми отне няколко години, докато реша в коя сфера искам да се развивам, през което време преминах през работа като сервитьор, коктейл барман, управител на ирландски пъб и учител по английски език в частна езикова академия. След известно мислене, както вече споменах – няколко години, записах магистратура, включваща графичен дизайн. Винаги съм проявявал интерес към дигиталните ефекти и манипулацията на снимки, но, както знаеш, един музикант няма много свободно време за странични дейности. До този момент никога не ме беше привличало уеб програмиране, което беше важна част от магистратурата ми, но след само няколко лекции вече нямах търпение да се прибера и да седна пред компютъра, за да експериментирам с новия материал. Докато се усетя, фокусът ми беше почти изцяло насочен към програмирането. За мой късмет към края на курса получих предложение от професора ми за стаж към стартъп компания, където той беше (и все още е) главен технически ръководител.
Завършил си музикално училище със специалност пиано. Нуждата от промяна достатъчен мотиватор ли беше, за да се разделиш с музикалната кариера и да предприемеш крачка в друга посока? Не бих казал, че раздялата ми с музикалната кариера беше особено трудна. Преди години, когато започнах да свиря, го направих по собствено желание и за удоволствие. В момента, в който почувствах, че вече не е така, не виждах причина да продължавам. Това не означава, че музиката е затворена страница за мен. Всъщност след известно време започнах отново да сядам пред пианото, но сега го правя за себе си и замених концертната зала с хола.
Най-важните качества в уеб дизайна са креативността и смелостта да изпробваш нови идеи.
Виж повече за Keynos
С какво се занимаваш ти и компанията, за която работиш? В Keynos – компанията, в която работя, създаваме уеб платформа и мобилна апликация, чрез които (най-общо казано) да се разруши комуникацонната „стена” между директори и служители в средно големи и големи компании. Моята длъжност е Front End Developer. Грижа се за изграждането на визуалната част на платформата и апликацията. В някои от проектите участвам и като уеб дизайнер.
Какви качества са нужни в твоята сегашна професия, за да си добър? Според мен най-важните качества, за да си добър в сферата на уеб дизайна и програмирането са креативността и смелостта да изпробваш нови идеи, защото светът на технологиите се развива със свръх бързо темпо и не можеш да си позволиш да изостанеш нито за миг.
Като говорим за света на технологиите и тяхното темпо на развитие, къде би определил, че се намира нашата страна в тази сфера? Конкурентоспособни ли са българските специалисти на своите колеги в чужбина? Тъй като и аз все още навлизам в тази сфера, не съм запознат с много български проекти, но съдейки по малкото, с които съм -на българи в родината и извън нея, бих казал, че са напълно конкурентоспособни.
През годините извън родината вероятно си се изправял пред различни предизвикателства и обрати. Какво ти е помагало да продължаваш напред в труден момент? Голям инат съм и не се спирам, докато не постигна целта си. Естествено, голяма опора винаги са ми били моята приятелка, семейството и приятелите.
Сподели твои успешни проекти или нещо, с което се гордееш. Считам Keynos за мой най-голям успех в професионален план, тъй като съм част от компанията от самото начало и съм успял да взема участие в цялостното ѝ развитие.
Имаш ли свои сегашни/бъдещи самостоятелни идеи за развитие или предпочиташ да се развиваш в колективна среда? За момента предпочитам работата в колектив, тъй като екипът, в който работя, се състои от професионалисти с много богат опит и мога да науча страхотни неща от тях. Освен че и като хора са много готини. 🙂 Разбира се, имам и идеи за самостоятелни проекти, които бих искал да развия, когато ми остане някакво свободно време.
И като говорим за свободно време, с какво се занимаваш, когато ти остане такова? В свободното ми време обичам да гледам филми, да излизам с приятели, да чета новини за нови технологии и понякога да нарушавам свободното си време с изпробване на кодове, на които съм попаднал в интернет, от което приятелката ми не остава особено очарованa.