Георги е роден през 1981 г. в гр. Хасково. Родителите му са с афинитет към изкуството – баща му е един от основателите на клуба по спортни латиноамерикански танци в града, а майка му е завършила институт по култура в Санкт Петербург, Русия.
Когато Георги е в казармата и отбива военната си служба, губи баща си. Това е повратен момент в живота му.
Георги се занимава с два вида китайски бойни изкуства- Винг Тчун и Тайдзицюан, и в момента е инструктор в една от школите в Хасково. Повече за това ще ни разкаже самия Георги Митев.
Здравей, Георги! Какво точно са Винг Тчун и Тайдзицюан?
Здравей, това са китайски бойни изкуства, често определяни като кунг фу, което означава работа и постижение, но в Китай например това може да няма връзка с бойно изкуство, то е термин за времето, което отделям, за да стана по-добър. Много е трудно да се определи какво точно са, защото това е една цяла философия, в която трябва да се вникне много дълбоко.
Винг Тчун е бойно изкуство, създадено преди около 300 години, предавано от учител на ученик, така знанието е запазено и до днес. Това е бойна система, в която човек се преоткрива всеки път, това е система с вътрешна насоченост, в смисъл че всичко започва отвътре навън, самата сила и движения се създават вътре в теб, ние тренираме тялото, духа и енергията в нас, това прави Винг Тчун една уникална система за себеовладяване и усъвършенстване. В аспекта на самоотбраната той е много добре приложим и ефективен, защото тук няма правила и всичко е разрешено. В нашите школи ние тренираме различни сценарии, но главно тренираме психиката и усещанията в тях, добрата позиция, стабилност и флексибилност.
© Георги Митев
Защо усещанията?
Те са много важни, колкото и да се тренират различни атаки, никога няма да има две еднакви, особено на улицата, затова ние тренираме усещанията, което ще рече да имаме контакт с противника в подходящата дистанция, тогава на база тези усещания ние пренасочваме отсрещната сила и я използваме обратно към агресора, като можем да добавим и своята собствена. Тренираме с хора, които превишават нашите килограми и физическа сила, с цел да разбереш как да преобразуваш тази сила и да реагираш адекватно, навън може да ти се случи всичко и в най-невероятни комбинации. Винг Тчун се основава на определени принципи, които ние следваме и тренираме. Имаме различни групи за деца, тийнейджъри, жени и мъже.
За Тайдзицюан или както е по известно Тай Чи – това е едно много древно изкуство, което мога да кажа, че е другата част на Винг Тчун, като ин и ян, и в двете е заложена философията за Ин и Ян. В моята школа аз преподавам Тайдзи като практика, целяща събуждането на вътрешната енергия, правилната работа с нея и биомеханиката, медитативни и дихателни практики, които са вплетени в самите движения. Ако трябва да определя моето разбиране за Тай Чи, то е медитация в движение. В моята школа идват различни хора, основен аспект е здравето и превенцията върху него, аз съм много доволен, че всички, които имаха някакви болки или здравословни проблеми, успяха да се справят напълно с тях или да подобрят значително своето здраве, да намерят своето вътрешно аз, спокойствие и хармония. Тай Чи е изкуство да върнеш изгубената връзка със себе си.
© Георги Митев
© Георги Митев
Дисциплина, отговорност, концентрация – това са част от нещата,
на които ни учат бойните изкуства.
Виж повече за Винг Тчун
Ти си член на най- голямата организация в света по самоотбрана и бойни изкуства с над 1500 школи в Европа- EWTO. Разкажи ни повече за нея, колко школи има в България? Европейската Вин Тчун организация тази година празнува своя 40-годишен юбилей, а представителството в България – своя 20-годишен, школата в Хасково през септември ще отпразнува 6 години от създаването си. В България имаме 10 школи.
В бойните изкуства Винг Тчун и Тайдзицюан има ли значение на каква възраст ще започне да тренира човек и на колко години са най-малките и най-възрастните ти ученици? По принцип няма възрастови ограничения, колкото по-рано започне човек, по-добре, особено за децата – това ще им даде много добър старт във всичко като дисциплина, отговорност, концентрация, разбирания за биомеханиката на тялото, как да разпознават агресията и съответната адекватна реакция, да си помагат, да бъдат добри партньори и т.н. В момента имам деца в детската група на петгодишна възраст, а от другата ми група за възрастни- до 40 години.
На какво точно ни учат бойните изкуства и склоняват ли ни те към агресия?
Тренират се много качества! Работи се с тялото и духа, страха, волята, концентрацията. Учат да можеш да приемаш, както и да отстояваш своята позиция, да можеш да владееш ситуацията, а не тя теб, да тренираш егото си и т.н., но при всеки е различно, развива се на личностно ниво. Относно агресията харесвам една притча, с която ще отговоря- за един дядо, който разказал на своя внук за битката, която се води вътре в повечето хора, битката е между двата „вълка” вътре във всички нас.
Единият вълк е Злото. Той е гняв, завист, ревност, алчност, арогантност, негодувание, фалшива гордост и его.
Другият вълк е Доброто. Той е радост, мир, любов, надежда, спокойствие, смирение, добронамереност, съчувствие, щедрост, истина и вяра.
Внукът помислил минута и попитал:
И кой от двата вълка печели битката?
Старият човек просто отговорил:
Този, когото ти храниш.
© Георги Митев
Как стимулираш учениците си да продължават да се занимават с бойните изкуства и често ли се случва да се отказват от това? Стимулирам ги чрез себе си, те виждат, че аз също уча и не спирам да тренирам, въпреки всички трудности и условия. Доста се отказват поради различни причини, но новото поколение е с особени разбирания – те искат всичко да се случва веднага, да е лесно, бързо и да са най-добрите. Естествено има изключения, които полагат доста труд и усилия, те са стимулирани допълнително от тяхното лично търсене и развитие. Бойните изкуства не са само бойни изкуства – те са философия.Философия, която трябва да осъзнаеш и живееше.
Кой и как те „запали”по китайските бойни изкуства? Може да се каже, че се самозапалих, но човекът, който ми показа и отвори врата към тях, е моят учител Станислав Багалев, който е главен координатор и основател на Винг Тчун организацията в България.
С какво друго се занимаваш освен с бойните изкуства и остава ли ти време за личния живот? В личния ми живот времето го отдавам на дъщеря си Мартина, която е другият мой учител. Обичам я много – тя ме учи на много неща, щастлив съм с нея, тя е всичко за мен!
След загубата на твоя баща, какво се промени в живота ти? Животът ми се промени тотално, тогава осъзнах много неща, тогава и започна моето търсене, развитие и усъвършенстване като същност. Какво се промени… с течение на времето почти всичко.
Какви са твоите най-големи постижения в бойните изкуства и в живота ти, с които най-много се гордееш?
Мартина, дъщеря ми е моята най-голяма гордост. Доволен съм, че в голяма степен открих себе си чрез тези изкуства, научих се да се променям, научих се да не гледам дуалистично на нещата. Покрай тях аз открих нови приятелства, хора, които ми помагат и са до мен в трудни моменти за школата и за мен самия – ние споделяме своите разбирания и търсения, тренираме заедно и това е едно голямо приключение за всички нас. Горд съм, че успях да помогна и аз на тях. Откривам пътищата към хармонията и баланса, уроците, които взех от живота при моите провали и падания, както казва един именит боксьор: „Когато станеш, след като си паднал, това не е физика, а характер” – чрез бойните изкуства се калява тялото, волята, характера и най-вече вярата да живееш, да можеш да изразиш себе си.
Да, постижения са и черните колани с определен дан или степен, но лично аз търся постижението върху себе си, върху моето кунг фу да бъда по-добър човек, баща и приятел.
Научи повече за Георги Митев във Facebook и
за неговата школа по бойни изкуства в град Хасково
Застраховането като онлайн пазаруване чрез иновативен български софтуер
