Пътешествието на Митко от връх Ком до нос Емине

Димитър Георгиев е IT специалист, но по душа е пътешественик, приключенец, устремен, упорит и много любопитен. В свободното си време обича да прави преходи в планината, да бяга с приятели или просто да пие бира на някое от любимите си места в София. 

 

В това интервю, той споделя за опита си и за цялото предизвикателство, с което се е сблъскал по маршрута от връх Ком до нос Емине. Това е най-дългият маркиран пешеходен туристически маршрут в България, с дължина приблизително 700 км. Наричан е още Е-3 или “Маршрут на дружбата”.

Промокод

Намаление на книги.

Използвайте промокод AMBICIA2020 за отстъпка от онлайн книжарница Ozone.bg

Промокод

Тениска с надпис по избор.

Използвайте промокод AMBICIA за отстъпка на Тениски, Канчета и Чанти

Димитър Георгиев

Здравейте! Аз съм Димитър. На 33 години, родом от град Русе, живеех в София, но сега отново съм в Русе, покрай корона кризата. Занимавам се с производство на софтуер от 10-12 години. Доста се кефя на това. А в свободното време се отдавам на различни хобита – планинарство, каяци, пътуване, къмпингуване, плажове, музика. Като цяло това съм аз и това обичам да правя.

Любовта към планината 

Моята любов към планината се зароди някъде в началото на студентството ми. С приятели и различни компании, всички бяхме много неподготвени за такова начинание. Спомням си едни от първите ни преходи, които бяха към Рилските езера. Тъй като най-често хората посещават Рилските езера или връх Мусала, когато са начинаещи планинари. Тогава носехме тежки раници, найлонови торбички пълни със стъклени шишета, баници, пържоли. Една истинска аматьорщина. Но цялото това нещо в един момент те завладява , намираш съмишленици и започва да те увлича все повече време да прекарваш в планината. И десет години по-късно вече сме били на много различни места в България и има още безброй такива, които искаме да посетим.

Маршрутът Ком-Емине

Всичко започна някъде през 2017 г., когато с мои приятели от Русе решихме да правим преход от Момина поляна до х. Чумерна. Това е цялата Средна Стара планина. Централен балкан плюс още малко. Отне ни около 8 дни. Но усещането беше уникално. И когато се прибрахме, се зароди идеята, че може би искаме да преминем целия маршрут от Ком до Емине. През 2018 нищо не се случи, защото в личен план за мен беше трудна година. И на Нова година се бяхме събрали същите тези хора. Търсех някаква цел и промяна. Обсъждахме има ли как да направим целия маршрут и се решихме. Започнах да си набавям нужната екипировка, но около март месец разбрах, че този въпросният човек, който щеше да бъде с мен няма да може да дойде и трябва да тръгна сам.

За подготовката е добре всеки, който иска да премине маршрута да ходи в планината уикенда с раница, с която смята да премине през маршрута. Да се провери доколко и как ще реагира на натоварването. Аз нямах възможност много за подготовка и наблегнах на второто по важност, което се изразява в кратки преходи във Витоша. Също така леко бягане около 6-7 км по два или три пъти в седмицата.

Аз както споменах, бях на трудно място в живота си и явно съм решил да направя маршрута с надеждата, че ще ми донесе някаква промяна. Представях си, че нещо в мен ще се промени от само себе си. Но като се качиш там горе и започнеш да ходиш, откриваш истината. А истината е, че човек където и да отиде не може да избяга от себе си. За тези, които очакват огромна и качествена промяна да се случи у тях, само защото са преминали по някакъв маршрут, по-скоро трябва да ги разочаровам, че няма да стане. Това го осъзнах много бързо, още като тръгнах по пътеката. И реших да се насладя на гледките и на красивата природа, на непознатите нови хора, с които се срещам и запознавам, и изобщо на тук и сега.

Общност

Стани един от нас.

Първа крачка към общността на Амбиция.

Интересна случка

Имам доста силно изразен страх от височини. Силен и нерационален страх. По принцип маршрутът от Ком до Емине не е сложен и техничен маршрут. Има един единствен участък, който е по труден т.нар. Алпийски траверс. Това е участъкът от х. Добрила до заслон Ботев. Там очаквах, че ще имам проблеми да премина, но двама приятели се присъединиха на х. Добрила и спаха вечерта там. Сутринта потеглихме заедно с идеята да ми помагат при трудности. Но имаше промяна в този план, понеже те трябваше някъде на средата. И аз се озовах сам, на едни скали, които ми се струваха най-страшните скали на света. И се чудя напред ли, назад ли. Но трябва да продължиш понеже нямаш избор. И на едно място, където ми беше много трудно, един комин – скала, се запънах и реших, че не мога да мина оттам. И двама непознати – мъж със своето 10-годишно дете, което се справяше доста по-добре от мен в този момент, ми помогнаха да преодолея този пасаж. И това ме наведе на мисълта, че в планината човек, дори когато е сам, много често не е сам. И че сам човек е съдран чувал. И е много важно хората да си помагат.

Една дума за българската природа

Необятна

Пожелание

Нека всички бъдем щастливи и здрави. Да приключенстваме и да оценяваме тази необятна природа, която имаме в нашата малка държава. И освен да се наслаждаваме, да я пазим и да се грижим за нея.

Партньори

Обединени за кауза.

Това са партньорите на Амбиция, с които споделяме една обща кауза – да Ви вдъхновяваме, разказвайки историите на българи от цял свят.