Снимки: © Тодор Нанчев
Тодор Нанчев е автор на проекти за популяризиране на българското и европейското архитектурно-историческо наследство. Част от творчеството му са авторски макети на автентични възрожденски къщи. През 2016 г. той основава едноименна културна организация, наречена фондация „Тодор Нанчев”. Младият творец е участвал в десетки конкурси, самостоятелни, колективни изложби и проекти под патронажа на посланиците на Бразилия, Норвегия, Италия, в партньорство с държавни и общински институции. Негова самостоятелна експозиция представя наследството на България в рамките на „Архитектурна седмица – Прага 2013”, проведена под егидата на ЮНЕСКО. Негови творби са собственост на частни и музейни колекции в страната и чужбина.
Тодор Нанчев, идеята ви за създаването на модели на възрожденски къщи има няколко цели: едната е съхраняване автентичния вид на разрушеното и запазеното архитектурно богатство. Но какви други цели провокираха създаването на вашата фондация? Още оригиналният слоган на фондация „Тодор Нанчев” насочва вниманието към основната ѝ мисия: „Силата – от корените към бъдещето”, за да изградим мост между историческото ни наследство, културата на съвременното ни общество и устойчивото бъдеще на поколенията след нас. Защото не може да очакваме да отгледаме едно красиво и силно дърво, без то да има здрави корени, от които да черпи сили. Промяната във всяка област започва от личното отношение на всеки един от нас към жизнената среда, която ние избираме да облагородяваме или унищожаваме. Мисията на културата и изкуството е да създават ценности и да заздравяват устоите на всяко общество.
Бих искал ясно да подчертая, че разрушаването на материалното наследство означава заличаване на нематериалната памет на обществото. Двете са неразривно свързани!
Може ли да ми посочите някои културни паметници, които са унищожени, и с тях и духът на миналото ? Конкретни негативни примери са множеството рушащи се възрожденски къщи в Пловдив, Копривщица, Мелник, Велико Търново и др. ценни исторически средища. Особено остър е проблемът със заличаващото се наследство от времето на Третото българско царство. Сега сме свидетели как се потъпква изграденото от строителите на съвременна България – общественици, просветители, индустриалци, дарители, поставили основите на държавата, в която живеем днес. Къщата на един от най-великите български архитекти Георги Фингов на столичната улица „Шипка” е скандален случай за престъпно плячкосване на безценен шедьовър на българския сецесион и бездействието на институциите. Домът на банкера Д. Иванов на ул. „Сан Стефано” 6 (т. нар. „Къща на ягодите”) е връх в архитектурното наследство на София. Предотвратяването на разрухата на тази безценна къща е въпрос на достойнство и себеуважение за нашия град и общество! Всичко това е недопустимо за една европейска държава. Трябва да се запитаме как се процедира с такива собственици в страни като Италия, Чехия и Унгария, където има истински контрол за запазване на културното богатство на обществата им. Въпросът не е само до пари, за съжаление.
Вие познавате и хора, които осъзнават значимостта на архитектурните шедьоври и продължават да пазят и реставрират наследството, оставеното от предците им? Да, бих искал да изтъкна и положителните примери. Прави чест на наследници и собственици, които имат куража, волята и отговорността да съхраняват историческите паметници, които притежават! Това е далновидна инвестиция, освен в частната им собственост, но и в духа на цялото ни общество.
Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция
Какви клиенти купуват вашите творби?С уговорката, че дискретността относно моите клиенти е водещ принцип за мен, бих обобщил: български фирми и чуждестранни инвеститори у нас, които купуват творбите ми, за да покажат по атрактивен и стойностен начин на гостите си и партньорите си част от историята на страната ни. Самата архитектура на Възраждането привлича с усещането за бит и семейство, но и като своеобразно архитектурно наследство, характерно за нашия регион. Разбира се, има и хора, които поръчват художествена реконструкция на вече разрушени архитектурни паметници от известни архитекти, а други желаят да покажат на наследниците си красотата на възрожденските къщи.
Вашите макети са изработени в различни архитектурни стилове, бихте ли описали някои от тях? Авторските ми възрожденски къщи са синтез на изящно изкуство, архитектура, дизайн и история. Всяка творба е изцяло ръчно създадено произведение на изкуството: авторските модели на български възрожденски къщи и на норвежки дървени църкви, пресъздаващи духа на безценни части от световното наследство (целият процес е лично мое дело – от предварителните проучвания и създаването на идеята, през скиците, до претворяването в стойностна творба). Основно място в творчеството ми и проектите на фондацията заемат художествените възстановки на разрушени, полуразрушени или видоизменени архитектурни паметници.
Специално изтъквам първия художествен модел – реконструкция на автентичния вид на полуразрушената Видинска синагога, който направих през 2012 г. по повод изложбата „Толерантност”. Някога един от най-красивите еврейски храмове в Европа, потънал в разруха след 50-те години и „възроден” чрез един художествен проект. За някои това е просто модел, но за мен и моите партньори това беше и остава въпрос на ценности, които имам за цел да представя чрез изкуството си! Творбата е в постоянната експозиция на Еврейския исторически музей към Софийската синагога.
Всички ваши творби са изработени с голяма прецизност към детайла, има ли модел, който да ви е най-ценен от досега създадените?След над две години преговори, през 2015 г. успяхме да реализираме един много скъп за мен проект: първата и единствена досега художествена възстановка на автентичния вид на Куюмджиевата къща в Пловдив – най-значимият паметник на българската възрожденска архитектура и седалище на Регионалния етнографски музей. Построена през 1847 год. за богатия пловдивчанин Аргир Куюмджиоглу. Тя е уникална с тройната кубилична извивка на главната си фасада, а източната страна, стъпила на старата крепостна стена, е неразривна част от знаковия ансамбъл на Хисар капия. Величественият обем е прекрасно съчетан с декоративно изписаната фасада. За мен беше удоволствие, че с партньорите ми „България Инженеринг” ЕАД и „Конфиндустрия България” реализирахме тази инициатива. Творбата е акцент в постоянната експозиция на музея.
Какви са Вашите планове за нови проекти? Важно е човек винаги да мечтае, да има цели и да се стреми да усъвършенства
своите способности. Същото важи и за нашата фондация. Преди всичко последователно да реализираме културни и художествени проекти, които да дават своя социален принос за повишаване съзнанието на хората относно важността да съхраняваме историческото си наследство. Освен като отговорност към изграденото от предците ни, но и с прагматична нагласа – културните индустрии и историческото наследство са двигател за икономическо развитие в редица страни по света. Трябва и ние да работим решително в тази посока! Важен момент в представянето на нашата дейност е новият ни уебсайт и страницата във Фейсбук, чрез които запознаваме широката публика с нашите ценности и цели, акцентираме актуални проблеми и показваме постигнатото дотук.
Хареса ли ти тази статия?
50 от най-добрите ни интервюта ще намериш в книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи".
Виж повече
