От Диян Русев
Снимки: Диян Русев
Сръбският музей „Старо село” публикува пето поред издание на годишника „Книга за всичко”, който е от международен характер и представя различни музеи. Годишникът е представен във Франция в Пантеона на Сорбоната в началото на тази година. В него има включени 35 автори от 18 различни държави. Чрез текстове и снимки се показват историите на различни музеи от САЩ, Канада, Австралия, Гана, Исландия и България. България е представена чрез Етнографски музей на открито „Етър” (ЕМО „Етър”).
ЕМО „Етър” е първият действащ музей на открито на Балканите. Намира се на 8 км от центъра на град Габрово, в подножието на Средна Стара планина. Представя възстановени къщи, бит и култура от средата на XVIII и XIX век. Това е времето на Възраждането в България. Етъра представя работилниците с майсторите , които сами изработват и продават своите изделия. Показват се над 20 различни занаята. В града има църква с килийно училище. Занаятчийската чаршия е образец за традиционната балканска архитектура. Посетителите могат да се насладят на ръчно изработени предмети от глина, дърво, метал, кожа.
Ето и част от статията за ЕМО „Етър”, публикувана в годишника:
„Пещта е запалена, преди да пропеят първи петли, за да се изпекат в нея симидите от ръчно омесеното в нощви тесто. Чукчето на златаря напомня, че скоро ще е готов още един накит. Колелото на грънчаря се върти, за да може майсторът да извае от глината красива стомна.
Когато се разхожда из Чаршията, човек не може да пропусне Шекерджийската работилница заради миризмата на бяло сладко, халва, захарни петлета и пестил. Към всичко това се прибавя и уханието на току-що приготвено на пясък кафе. Да, Чаршията в ЕМО „Етър“ и днес кипи от живот така, както е било през Възраждането.
Действащи са и съоръженията, задвижвани от вода – гордостта на музея. На мястото, където днес се намира ЕМО „Етър“, в края на ХVІІІ век е имало воденица-караджейка, а по-късно са построени тепавица и валевица. Тези уникални „in situ” съоръжения са останали непокътнати и очароват посетителите със своята автентичност.
От онова време е запазена и цялата система от канали и механизми. Чрез тях се задвижват водните колела, за да се смели зърното във водениците, а в тепавицата да се „уплътни” вече изтъкания вълнен плат.’’ (текстът е взет от сайта на ЕМО „Етър”)
Хареса ли ти тази статия?
50 от най-добрите ни интервюта ще намериш в книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи".
Виж повече
