От Спас Спасов
Богатството и алчността не винаги вървят хванати под ръка. Нека да видим това през погледа на българската история в новата рубрика на списание Амбиция „Ако можеха да говорят…“, в която „вземаме интервю“ от бизнес елитите на България, а техните отговори са базирани на историческите факти.
Запознайте се с историята на бизнесмена, за когото добродетелността не е порок. В следващото задочно интервю ще ви срещнем с Васил Карагьозов (1856-1938): вдъхновителят на първото българско икономическо чудо – „Българският Манчестър“ (Габрово).
Г-н Карагьозов, Вие произхождате от много богато семейство. Имате техническо образование, придобито в Германия и Швейцария. Разкажете как продължава житейският ви път у нас. Считах науката и просветата за свое призвание. Винаги съм бил съпричастен към проблемите на родното образование. За мен беше огромна чест, след като десет години учих в чужбина, да се върна и да почна работа като учител по геометрия в прочутата Априловска гимназия през 1881 г. Освен техническото образование, разполагах с доста добри езикови познания – владеех немски, английски, френски, италиански, турски и гръцки. Бях напълно щастлив в учителстването. Децата ме обичаха. Не съм си и помислял за бизнес кариера, докато не ми се случи едно необикновено събитие…
Навярно визирате запознанството си с Иван Калпазанов?Да, при мен дойде един любознателен габровски занаятчия на име Иван Калпазанов, който мечтаеше да основе първата модерна текстилна фабрика на България. Аз му помогнах като съставих писмо на немски, адресирано до: „Най-реномираната фабрика за текстилни машини – Германия“. Разчитахме на прословутата немска акуратност и не останахме излъгани. След кратко колебание от немските пощенски служби, препратили писмото ни до фирма производителка на такива машини в Кемниц. Осъществихме контакт с нея и финализирахме сделката. Договорихме оборудване, с каквото не разполагаше към момента нито една друга фабрика у нас. Преговорите водех лично, като от този момент нататък се превърнах в най-довереното лице в бизнес делата на Иван Калпазанов.
Двамата станахте много близки и в личния живот. Ожених се за голямата му дъщеря Дешка. Неочакваната му смърт на практика бе причината да вляза по-активно в бизнеса. Семейството му искаше да разпродаде всичко и да се откаже. Аз не можех да стоя безучастен към назряващата трагедия. Поисках заем от семейството си и го вложих в предприятието на Калпазанов. На всичките му важни бизнес партньори изпратих писмо със следното съдържание: „Иван Калпазанов умря, но името му ще живее завинаги. Фабриката му продължава работа“. За броени години няколкото хиляди начален капитал беше превърнат в милиони и даваше огромна годишна печалба. Това нещо съумях да осъществя, като за нуждите на фабриката построих най-мощната ел. централа в региона. Купихме нови машини, капацитетът на предприятието значително се увеличи. Лично княз Фердинанд ни дойде на гости, за да се запознае с работата на централата и на фабриката.
Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция
Помагали сте в бизнеса и на други габровски текстилни индустриалци. Тази индустрия явно се е превърнала в кауза за Вас?Точно така. Помагал съм дори на конкурентната фабрика „Фердинанд”. А веднъж за помощ се обърнаха близките на един от най-добрите ми ученици от гимназията -Георги Т. Рашеев. Той страдаше от психическо разстройство и фабриката му за луксозни ленени платове беше пред фалит. И там стабилизирах нещата, докато Георги се възстанови от болестта. Обърнах внимание на отговорните политически фактори в страната върху нуждата от подпомагане на родната индустрия, и особено на текстилната индустрия. Много настоявах за възможността ние, индустриалците, да се ползваме от правото на концесии върху въгледобивни мини. В крайна сметка идеите ми получиха реализация на национално равнище.
Кажете повече за заслугите ви към текстилната промишленост на България?Участвах в изработването на първия Закон за насърчаване на родната индустрия (1894 г.). Успях да внуша на народните представители от всички родни партии, че българската индустрия трябва да се подкрепя, за да не бъде задушена от чуждата конкуренция поне в първите години от съществуването си. Това значи безмитен внос на необходими за индустрията суровини и материали, безмитен износ на индустриална продукция и т. н.
В края на живота си се оттегляте в манастир. Не е ли странно предприемач да стане монах? Винаги съм се ръководел от принципите на добротворчеството. Бизнесът го разбирах като помощ, а не като надпревара.
Още като учител създадох фонд „Бедни ученици“, който цял живот поддържах. Бях много отдаден на своите подопечни. Съзнавах, че много от добрите ученици изпитват финансови затруднения и трябва да се подкрепят, за да могат да посещават занятията. Така възникна идеята ми за фонда „Бедни ученици“ – който по-състоятелен българин желае да дари нещо на бедните си сънародници и в полза на родната просвета, нека заповяда. Аз самият съм правил редица дарения, повечето от които във връзка с науката.
Аз съм сред най-големите дарители на Българския червен кръст. Основен спомоществовател съм за откриването на забавачница в Габрово. Заедно с Иван Хаджиберов сме сред главните „виновници“ да я има Народната библиотека „Априлов-Палаузов“ в Габрово. Също така помогнах да отвори врати безплатна трапезария към градското сиропиталище в Габрово.
Никога не съм трупал пари самоцелно. Каквото съм спечелил, знам, че е постигнато по Божия воля. Заради това може би успях да обединя толкова хора около себе си, в името на общото благо да превърнем заедно Габрово в „Българският Манчестър” – име нарицателно за индустриален център на една страна.
До 1900-та година в Габрово имаше общо 428 индустриални, финансови, комунални и застрахователни предприятия, докато в останалата част на страната тогава имаше общо 339 промишлени предприятия. Моите заслуги за това уникално постижение се изразяват в помощта ми за габровската текстилна промишленост – било чрез законите за поощряване на българската индустрия, било с работата ми в различни габровски текстилни фирми, било чрез връзките ми в чужбина, които ползвах за развитието на тази бизнес сфера. Разнообразната ми дейност допринесе да се превърна в идеолог на „Българският Манчестър” – първото икономическо чудо на модерна България.
Хареса ли ти тази статия?
50 от най-добрите ни интервюта ще намериш в книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи".
Виж повече
