Красива, умна и амбициозна, изпълнена с много мечти и цели, младата Елеонора Гарелова от малкия град Мартен, близо до Русе, решава да напусне България преди 5 години, за да послуша сърцето си за първи път и да се занимава с арт. Завършва Професионална гимназия по икономика в Русе, успоредно с Музикалното училище, специалност „Пиано”. Учила в Свищовския университет за бакалавър, специалност „Маркетинг”, решава да замине за САЩ, където да продължи обучението си, насочвайки се към специалност „Графичен дизайн”. Като всеки млад човек и тя иска дом, спокойствие, сигурна работа, любящо и сплотено семейство, но България ѝ се струва прекалено тясна за всичко, което иска да направи с живота си и най-вече в кариерата. Дали е постигнала американската мечта, ще научим от самата нея.
Здравей, Елеонора! Ти си толкова пъстра личност, разкажи ни накратко за себе си и каква беше причината да заминеш за САЩ?Здравейте, читатели на списание „Амбиция”! Благодаря за това, че ме карате да се чувствам значима за света. Аз съм човек, който винаги е намирал себе си в изкуството под неговите различни форми и това е бил моят комфорт. За съжаление в България трябва да си повече практичен, отколкото да следваш сърцето си. Причината да замина за САЩ, на първо място, беше да имам свобода и то по-скоро финансова, за да получа образованието, за което мечтаех, а именно „Графичен дизайн”. Като много малка свирех на пиано и учех в музикалното училище, успоредно с това завърших и икономически техникум, но сърцето ми беше на друго място. Моите родители ме посъветваха да продължа с икономика, за да са сигурни за бъдещето ми. Но не съм човек, който се примирява с удобството. Въпреки всичко завърших „Маркетинг” и непосредствено след това започнах да рисувам. Когато човек е артист, много малко му трябва, за да му се отдава всяка форма на изкуството. Това ме накара да събера сили и за първи път да последвам сърцето си и собствените си желания. Днес съм най-щастливото момиче, което прави това, което иска, и е на път да превърне хобито си в професия, ако изобщо може да се постави под такава форма.
Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция
След като се установи в САЩ, веднага ли започна обучението си, успоредно с това и работа?Моето първоначално желание беше да уча магистратура, но реалността ме научи да живея според възможностите си и това не ми беше по възможностите. Сведох нещата до започване на колеж, тъй като желаната от мен специалност беше съвсем различна от това, което бях учила досега. Тъй като не знаех английски език, започнах с училище по английски, което нямаше акредитация за интернационални студенти и изгубих една година, докато те я получат и съответно аз – документи за студент. Това ме принуди да работя и да се преместя. Живеех близо до Бостън – Масачузетс , а въпросното училище беше в Чикаго – Илинойс. Попаднах сред хора- индустриалци, шофьори; камиони, европейски кръчми и много малко арт. Започнах да работя в една транспортна фирма и така четири години. Това бяха най-трудните часове работа, защото трябваше да се боря със себе си и това, което съм, да преглъщам и да се правя, че не забелязвам хиляди нередности и кражби не само на пари, а и на човешки души. Работех само с мъже, които не ме вземаха на сериозно, никога не ми помагаха и само чакаха да се проваля. Отне ми почти година да спечеля доверие и да разчупя „балканското” им мислене. Но това ме правеше още по-силна и по-жадна да продължа и да не забравям за какво реално плащам тази цена. Училището беше моят свят и моето място да избягам от всичко, което ме заобикаляше.
Какви предимства и възможности ти дава чужбина пред родината? В момента с какво се занимаваш?Аз мисля, че човек, когато е амбициран и борбен, дори да е в най-малкото населено място, би могъл да бъде успешен. Чужбина за мен беше по-лесният начин да не мисля за елементарните си нужди, а да се фокусирам върху мечтите си. Накратко в моя случай чужбина ми даде свобода на мисълта, спокойствие да бъда себе си, време да градя бъдеще, сили за големи мечти и най-вече билет за външния свят, който е ужасно богат и неизчерпаем.
В момента работя върху себе си. Ха-ха-ха! Преди няколко месеца моята съдба ме доведе до Хюстън-Тексас. За мое щастие имам до себе си човек, който много ме подкрепя, помага и разбира колко е важно в момента да се концентрирам върху завършването си. Сега съм приета в университета в Хюстън и още малко сили, и ще имам скоро бакалавър. Реших да прекъсна всякаква връзка с транспортния бизнес, въпреки че последните месеци берях плодовете на дългогодишния си труд. Човек трябва да знае кога да затвори страница от живота си и да премине напред. Работя усилено върху портфолиото си и създаване на нови връзки. Преди месец завърших една програма за Auto CAD и се надявам много скоро да трупам опит и в това. Въпреки че не спирам да търся себе си през всичките тези години, нито за миг не съм се отказвала от пътя, който си избрах преди 5 години.
За 24 години съм взела, каквото мога от България, сега наред е Америка.
Ти си артистична личност, разкажи ни за твоите хобита и занимания?През последните четири години ми беше доста натоварена програмата. От сутрин до следобед на работа и след това 10 вечерта на училище. Нямах време понякога и да спя, защото бях на разположение 24 часа, 7 дни в седмицата. Сега, когато имам време, не ми стига да правя това, което обичам. Усещам огромна нужда да чета и се чувствам като откъсната от събитията, които се случват около мен, отново рисувам и това изключително много ме зарежда, намирам си проекти,свързани с графичен дизайн, и пътувам доста, за да видя приятели, за които нямах време, колкото и тъжно да звучи.
Преди време знам, че обичаше да свириш на пиано. Продължаваш ли все още?Нямам пиано. Истината е, че съм си избрала пиано, за което в момента събирам средства, тъй като не може всичко наведнъж. Нямам търпение да си осъществя поредната мечта. Мислих, че съм приключила с пианото, докато животът не ми показа, че не бива. Запознах се със семейство, което има малка дъщеричка и искаше да свири на пиано. Те ме помолиха да ѝ давам уроци и аз се съгласих с много неувереност в себе си. Всяка наша среща беше най- чистият неподправен момент на щастие. Бях свободна да дам нещо от себе си и да науча друго човешко същество на нещо полезно. Никога няма да забравя радостта в очите ѝ, когато научеше нещо ново. Pure happiness. Замисляла ли си се някога да се върнеш в България за постоянноНе! Никога… И не мисля, че някога ще си помисля да се върна. Аз не съм гражданин на ничия държава, аз съм гражданин на света. Чувствам, че за 24 години съм взела, каквото мога от България, сега наред е Америка, ако трябва да сменя Америка, ще е някоя друга държава, защото винаги ходя на места, заобикалям се с хора и правя неща, от които мога да взема знание, положителна енергия и най-вече нов опит. Не правя крачки назад.
Имаш ли конкретна цел в живота? Към какво си се насочила и съставила ли си си някакъв план, който да следваш?Целта в живота ми е да съм щастлива в собствената си кожа и това мога да го постигна само ако правя това, което ме прави пълноценна. Засега мисля, че съм на прав път. Искам да завърша в най-скоро време, да започна работа в студио, успоредно да преподавам, защото усещам нужда да давам от себе си на други хора, които имат нужда да научат. Друга моя мечта е да имам ателие, наречено „Работилничка за арт”. Хора, които да се чувстват у дома си и да намират себеподобни. Също така в памет на годините ми в България, работейки като маникюристка, докато учех, искам да отворя вид салон, който все още не съществува на пазара. Ето тук събирам всичко, което имам като опит и знания, и съм сигурна, че ще е грандиозно! И последно с моята половинка работим по друг проект, свързан с реставриране на ужасно изглеждащи къщи и превръщането им в Dream home.
Каква е твоята „Американска мечта” и смяташ ли, че си я постигнала?Идеята за американската мечта е свързана с демокрация, права, свобода, възможности и равенство, в която свободата включва възможност за просперитет и успех, и възходяща социална мобилност за семейството и децата, постигната чрез упорита работа в едно общество. В определението на американската мечта от Джеймс Труслоу Адамс през 1931 година, „животът трябва да бъде по-добър, по-богат и по-пълен за всеки, с възможност за всекиго според способностите или постижение независимо от социална класа или обстоятелства на раждане”.
Тук отговарям, ДА! Моята „Американска мечта” се е сбъднала в пълния смисъл. Никога не съм се стремяла да съм американка и най-голямата ми мечта е, въпреки трудностите и хората, които срещам по пътя си, да остана човек с всички човешки качества и ценности. Ако загубя това, всичко друго няма да има значение.
