Диляна Гайтанджиева е журналист, отразяващ през последните години военните конфликти в различни горещи точки по света. Наградена е от Съюза на българските журналисти за документалния филм “Червена граница”, посветен на войната в Сирия. За международните интереси, смисъла на журналистиката и българската следа във войната в Сирия разговаряме с Диляна Гайтанджиева.
Как едно младо момиче избира да стане разследващ журналист в райони, засегнати от военни конфликти? Истината е, че не аз съм избрала, животът избра вместо мен. През последните години отразявах т.нар. арабска пролет в Египет, революцията в Либия, войните в Газа и в Сирия. Когато веднъж попаднеш в такава ситуация и видиш войната в очите на дете, изгубило ръцете, краката и детството си, умиращи от глад хора без дом, без бъдеще, без мечти, осъзнаваш какъв е смисълът на журналистиката. Ако аз или други репортери не снимат лицето на войната, как хората по света ще знаят истината за Сирия например?! Когато през 2013 г. отразявах войната в сирийския град Хомс, в един от репортажите си нарекох бунтовниците, обсадили града, Ал Кайда, показах черните флагове на Ал Кайда (към онзи момент „Ислямска държава“ все още беше част от фронта Ал Нусра, който е официалният клон на Ал Кайда в Сирия). Тогава в България започнаха протести срещу мен на сирийци от т.нар. опозиция, финансирана от фондове през посолството на Катар в София. Обвиниха ме в лъжа, в манипулация. Две години по-късно светът видя, че тези т.нар. бунтовници всъщност са терористи, които режат глави, палят жертвите си на клади живи, убиват всички, които откажат да приемат радикалната им идеология, отхвърляща светско управление в Сирия и по света като цяло. Казват, че първата жертва на всяка война е истината. Точно това се случи и в Сирия. За съжаление, пропагандата, когато се сблъскат интересите на световните сили, е много по-страшна и деструктивна от самата война.
Репортери без граница съобщават за най-малко 57 журналисти, убити по света през 2016, 19 от тях са били убити в Сирия. Kaк се прави журналистика в условия на война и превърнаха ли се международните журналисти в мишена за джихадистите? Много от журналистите, които загинаха в Сирия, станаха жертва на тази пропаганда. Тези, които влязоха нелегално през Турция при „Ислямска държава“ преди три години, вероятно също са били подведени от пропагандата, че това са честни и невинни бунтовници, борещи се за справедливост. Те бяха отвлечени и обезглавени за назидание. Повечето от тях бяха фрийлансъри, защото световните медии много добре знаеха, че истината не е точно такава, каквато те я представят и не пускаха репортерите си при „Ислямска държава“. Други журналисти загинаха от ракетни обстрели, снайперисти, бомбардировки. Това е цената на истината – без тяхната саможертва светът може би и досега щеше да продължава да бъде манипулиран, че случващото се в Сирия е революция на честни и „умерени“ революционери, дошли от 86 държави да спасяват сирийския народ. Загиналите журналисти в Сирия показаха чрез смъртта си истината за тази брутална война.
Преди години казвате, че искате да живеете в Сирия? Защо? Не се ли страхувате? Когато подготвих първия филм за Сирия – „Червена граница“, бях силно афектирана от войната. Върнах се в България и като репортер тук трябваше да отразявам поредните предизоборни битки. Беше много тежко и жалко. Бях силно разочарована и огорчена от реалността в България. Не исках да съм част от тази реалност, не исках да я отразявам. Смятам, че медиите в България (и не само в България) не отразяват истинските проблеми на хората. Мисля, че журналистиката се откъсна много от своята функция в обществото. И аз имам своите страхове – те не са свързани с мене самата, а с близките ми хора.
Koй и срещу какво воюва в Сирия и какво ще се случи, ако Асад падне от власт? Обобщено в едно изречение – световните сили воюват за власт, за влияние, за контрол в Близкия Изток, като използват различни оправдания, идеологии, мотиви и посредници, за да легитимират участието си в тази война. Асад на този етап няма да падне от власт, защото основните играчи не са се разбрали помежду си. Тъжното е, че те нямат интерес войната да свърши. Тя им служи за оправдание за много от политиките им в тази част на света.
Подпомагат ли западни държави войната в Сирия, оправдавайки действията си със заплахата от тероризма и можете ли да дадете конкретни примери? Ако не го бях видяла с очите си, вероятно и аз като повечето хора в Европа щях да вярвам на пропагандата за добрите и лошите в Сирия. През 2014 г. заедно с д-р Мохд Абуаси от Центъра за Близкоизточни изследвания се срещнахме със зам.-командира на Сирийската свободна армия Малик Ал Кърди в турския град Антакия, до границата със Сирия. Това беше едно от най-трудните интервюта в живота ми. Истината е, че Сирийската свободна армия физически отсъства в Сирия. Нейните членове са в Европа, в Турция, но не и в Сирия. Вярвам в първоначалната мотивация на нейните членове – да постигнат промяна на управлението в родината си, подпомагани отвън. Много от тях обаче бързо са се разочаровали от реалностите – според зам.-командира на Сирийската свободна армия всички оръжия от САЩ, Саудитска Арабия, Катар и Европа само по документи са пътували за Сирийската свободна армия. Голяма част от оръжейните доставки са изпращани до джихадистите от фронта Ал Нусра или „Ислямска държава“, а Свободната армия на практика не съществува. Тя няма представителство на бойното поле в Сирия. Според Малик Ал Кърди има два центъра за разпределяне на оръжейните доставки за джихадистите – в Турция и Йордания, в които участват специалните служби на десет държави. Това, според Малик Ал Кърди, е двойната игра на Запада – да въоръжава тероризма, докато официално се бори с него.
Нефтената индустрия в Сирия представлява основна част от икономиката на държавата. Според Международния валутен фонд продажбите на петрол за 2010 г. възлизат на 3,2 милиарда долара за сирийското правителство. Има ли връзка между петрола и войната или този паралел е само теория на коспирациите? Фактите сочат, че войните се случват на места, където има големи природни ресурси – например петрол. В Сирия също има големи газови находища в Средиземно море, които предстои да бъдат разработени. Малко преди началото на войната Башар ал Асад подписа договор с Иран за построяването на голям газопровод от Иран през Сирия и Средиземно море за Европа. Катар с подкрепата на Саудитска Арабия искаше неин газопровод да минава през Сирия. Това не се случи и войната започна скоро след сделката с Иран.
Kъм момента няма официално известен случай на българин, който да се бие в редицата на Ислямска държава. Означава ли това, че тази идеология не се приема в България? Към момента няма такъв случай на българин, който да се бие за редиците на „Ислямска държава“. Това е доказателство, че радикалния ислям няма почва у нас на този етап. Това в никакъв случай не трябва да ни успокоява. Ако техните емисари решат, че България е тяхна цел, много лесно могат да проникнат в по-бедните райони, където населението се чувства отхвърлено от държавата и търси своята социална справедливост. Радикалният ислям използва лозунга за справедливост като маска на истинските си цели. Затова опасност има – не само за мюсюлманите в България. Част от европейците, заминали да воюват в Сирия, са християни, които са приели исляма и са преминали програма за вербовка от джихадистите, без дори да осъзнават това.
ГРАД- българско оръжие, произведено по руски лиценз, с което се убиват цивилни в Алепо. Как попаднахте на тази следа и може ли да бъде проследен пътят му- кой го е закупил и каналите на износ? Когато ислямистите от фронта Ал Нусра се изтеглиха от позициите си в Източен Алепо, влязохме в Стария град след падане на обсадата. В една изоставена къща имаше огромен склад с оръжие – цялото оръжие беше с произход България, произведено от ВМЗ-Сопот и изнесено от частната оръжейна фирма „Аркус“ АД – гр. Лясковец. Общо в Стария град бяха открити девет склада за оръжие – 4000 ракети ГРАД и 2 млн. снаряди за тежка картечница с произход България. Прокуратурата в Горна Оряховица започна проверка, която най-вероятно ще заключи, че няма нарушения, защото фирмата е изнесла това оръжие за трета страна, например САЩ или Саудитска Арабия. Аз попитах посолството на Саудитска Арабия в София какво правят със закупеното от България оръжие предвид факта, че саудитската армия ползва западно оръжие. Следователно българското оръжие не е за саудитската армия. Посланикът на Кралството в България заяви, че няма да получа отговор.
Войната в Сирия някой ден ще приключи. Как ще бъдат възстановени градовете призраци и ще искат ли избягалите хора да се върнат? Когато войната приключи, ще има много държави, които ще искат да инвестират във възстановяването на Сирия. Вярвам, че много от бежанците ще се върнат в Сирия, защото за част от тях е трудно да се интегрират в Европа. Европа също не е толкова гостоприемна, колкото много от бежанците си представяха, че ще бъде. Проблемът е, че ще трябва да минат няколко поколения, за да се преодолеят травмите от войната, разделението в обществото. Трудно можеш да забравиш за смъртта на половин милион души. Хората в Ирак или Афганистан още живеят със спомена от войната и ситуацията там в никакъв случай не може да бъде определена като демократично управление, каквото им беше обещано от Запада. Талибаните са по-силни от всякога. Ал Кайда не е победена. Битката може и да свърши, но не и войната.
Глейдате филмите на Диляна Гайтанджиева
