Представям ви един млад и упорит боец – Ивайло Георгиев – европейски шампион по Сан Да, носител на купата на Англия по Сан Да до 70 кг, както и на множество титли от други първенства. Ивайло всекидневно предава своя борбен заряд и хъс на своите възпитаници в боен клуб „Атила”. Той е пример, че трудът винаги се възнаграждава.
Разкажи за себе си като човек с няколко думи? Здравейте! Благодаря ви за поканата! Ще ви разкажа накратко за себе си. От град Стара Загора съм, на 28 години. В момента съм треньор и водя тренировки по ММА от няколко години (бел.ред.: Mixed Martial Arts- боен спорт, включващ широко разнообразие от позволени техники от различни бойни изкуства). Спортът присъства в ежедневието ми още от дете! Първият спорт, до който се докоснах, беше борба. Завърших „Икономика”, в частност „Счетоводство и контрол”, в град Варна и към днешна дата успявам да съчетая спортната дейност и икономиката.
Би ли споделил малко повече за своите постижения? Състезавал съм се в шест различни спорта и смятам, че самото участие във всеки един поотделно е едно постижение. Имам както победи, така и загуби, и съм на мнение, че точно в това се крие магията на спорта да устоиш на цялата тази плеяда от възходи и падения.
Ще ни разкажеш ли за двубоя в Англия, в който завоюва титлата по Сан Да – емоциите, чувството да вдигнеш българското знаме? Двубоите в Англия бяха два: първият за купата на Англия по Сан Да в категория до 70 кг и за европейска купа в категория до 74 кг. За моя огромна радост успях да спечеля и двете отличия. Тези победи са едни от най-емоционалните моменти в живота ми. За мен да вдигна българското знаме над главата си, бе една мечта и съм щастлив от факта, че имах възможността да го направя.
Виж повече за Боен клуб „Атила“
Какво ти костваше това класиране? Тук мога да кажа, че целта оправдава средствата. Каквото и да ми е коствало това класиране, то е било нищо в сравнение с емоцията, която имах възможност да изпитам в този момент.
Кой треньор те насочи към този спорт (ММА) и кой стои зад победите ти?
Не мога да конкретизирам определен човек. В спортния ми живот са минали много треньори, като всеки един от тях е допринесъл с нещо за моето бъдещо развитие. Признателен съм им, без тях всичко би било невъзможно.
Зад мен винаги е стояло едно голямо семейство, което включва родителите ми, приятелите ми и всички спортисти, с които ежедневно тренирам. Моето огромно БЛАГОДАРЯ от цялото ми сърце е за всички тях. Без тях нито една от моите мечти нямаше да бъде реалност. Спортът ни е индивидуален, но подготовката ни е колективна и всички сме адски зависими един от друг.
Помниш ли първата си тренировка? Не бих могъл да забравя този момент, това бе началото на най-емоционалния път от моя живот, който поех във втори клас в залата за борба и продължавам да вървя до ден днешен.
Разкажи ни за първата си победа? Първата ми победа беше демонстративна среща по време на турнир в родния ни град. Борих се срещу Георги Иванов Делчев, син на именит наш борец. Георги в момента е един от най-титулуваните борци на България, тази година той представи страната ни на провелата се в Рио де Жанейро олимпиада.
Как минава един твой ден? Накратко: започва с чаша кафе, след което две тренировки, няколко часа в офиса и завършва с усмивка.
Каква е цената на всички тренировки и усилия, които полагаш? За цена не може и дума да става. Това е най -голямото удоволствие в моя живот и смятам, че всеки спортист би ме разбрал. Ако мога да оценя това, което ми е дал спортът, бих казал, че ме направи един емоционален милионер!
Има ли ситуации, в които ти е било болезнено, дори чисто физически? Тези ситуации са ежедневие, но с времето човек се научава да не им отдава голямо значение и дори аз се мотивирам от тях. Те, бих казал, са част от играта.
Коя е загубата, която много те е наранила или разколебала? Имал съм много тежки загуби и доста сълзи са пролети след всяка. Красива загуба и грозна победа няма. Такъв е животът на спортиста: има победи и загуби, но колкото и тежки да са загубите, не си позволяваме да се отказваме.
Какви са твоите поуки от спорта?
Тук бих си позволил да цитирам една мисъл:
Ако не можеш да летиш – тичай, ако не можеш да тичаш – върви, ако не можеш да вървиш – пълзи, влачи се, но каквото и да става, винаги продължавай НАПРЕД!
Мартин Лутър Кинг
Какво ти дава спортът? Спортът ме прави щастлив!
Какво те накара да станеш треньор? Не съм си представял, че ще се занимавам с деца и ще имам такъв голям отбор, за който да се грижа. Не мога да конкретизирам точна причина, но се радвам, че имам едно голямо спортно семейство, за което отговарям.
Трудно ли се изграждат ММА състезатели в днешно време? Трудно е само началото. Достатъчно е всяко дете да мечтае да се развие като ММА състезател и всичко останало е въпрос на време. Когато вървим в една посока, нещата се получават.
Смяташ ли, че този спорт в нашата страна се развива добре? MMA в България е най-бързо развиващият се спорт. Определено има немалко трески за дялане, но с това са се заели доста сериозни хора и в най-скоро време всичко ще е в реда на нещата. Определено сме конкуренти на бойците в чужбина и не спираме да го доказваме. Убеден съм, че в най-скоро време ние ще сме основен фактор в този спорт.
Освен на спорт, на какво се опитваш да научиш децата в залата? Това е един твърде дълъг процес, който във времето и по време на тренировки натрупва у тях един голям набор от качества, като в основата им е да са добри, толерантни, справедливи и упорити.
Кои са най-близките ти цели? В спортен план вниманието ни е насочено към предстоящото републиканско първенство по ММА. Пожелавам си отборната купа по ММА !
Какво обичаш да правиш в свободното си време? Нещото, което най-много ме разтоварва, е това да бъда с близките си. Обичам също така да прекарвам свободното си време в пътуване и разходки.
Как си представяш бъдещето, къде се виждаш след 5 години? Пет години е един дълъг период от време и ако трябва да съм честен, не обичам да правя планове за толкова далеч в бъдещето. Пожелавам си да съм здрав и след пет години отново да ми зададете този въпрос.
Какво е твоето послание към читателите на списание „Амбиция“? Пожелавам на читателите да намират и малко време за спорт. Спортът е характер, спортът е дисциплина, спортът е начин на живот! Спортът ни учи да сме силни и да не се отказваме! Спортът ни прави хора!
Научи повече за Боен клуб „Атила“ във Facebook
