От Юлия Джарвис
Снимки: личен архив
Диди Димитрова счита себе си за щастлив човек и иска да бъде една от онези жени, които правят света “по-добро място за живеене”!
Живее в Лондон, Англия от близо 20 години. Майка е на две дъщери, в тинейджърска възраст. Счетоводството е любимата и професия и попрището, в което се чувства себе си – можеща, силна и полезна! Като екстра към него предлага и бизнес консултиране по системата Уелф Дайнамикс (Wealth Dynamics) на Роджър Джеймс Хамилтън.
Работи като финансов мениджър в момента и развива малък собствен бизнес за финансово и бизнес консултиране, като мечтата ѝ е един ден да го развие и да се занимава само с него.
Диди не е галеник на съдбата, въпреки че е получила някои големи шансове в живота си. Преживяла е както добри, така и тежки периоди в живота си, но категорично смята че така е трябвало, за да се превърне в човека, който е сега! Тя не спира да гледа позитивно на света, да вярва в себе си и да търси красивото в живота.
В това интервю Диди ще засегне една много деликатна тема, за която не сме писали досега – домашното насилие.
Диди, кога и защо отиде да живееш в Англия?
За първи път дойдох в Англия преди около 25 години на една специализация като студентка. Влюбих се в тази държава и реших, че един ден ще се върна тук да живея и да отгледам децата си. Една година по-късно спечелих пълна стипендия от Британския съвет да дойда и да изкарам едногодишна магистърска степен по компютърни науки във Великобритания. В договора ми за тази стипендия изрично пишеше, че след като завърша обучението си тук, трябва да се върна в България, и така и направих. Окончателно, преди около 17 години, когато голямата ми дъщеря беше само на 4 месеца, решихме цялото семейство да се преместим и заживеем в Англия. Уви, това в крайна сметка се оказа много трудно начинание и ни отне няколко години, докато окончателно всички се събрахме и заживяхме легално тук.
Разкажи ни за твоята кариера като счетоводител.
Счетоводството е това, което умея най-добре. То ми се отдава. Върша го с удоволствие и се чувствам полезна. Освен квалификация за счетоводител имам още две висши образования. Първото е „Машинен инженер“, а второто – „Компютърни науки“. В днешно време хората трудно намират себе си и често като мен губят много време и усилия, докато разберат кои са. Но това беше цената, която платих, за да открия Англия.
През 1998 г. малко след като се омъжих, с моя съпруг решихме да започнем собствен бизнес в България. Горе-долу по същото време и моят баща също реши да започне собствен бизнес. Аз започнах да им помагам с всички организационни дейности, включително и със счетоводството. Много ми хареса и започнах да се интересувам от обучения в тази сфера, започнах да посещавам специализирани курсове. Много бързо това се превърна в моя страст и открих в него моето призвание. След като се преместихме да живеем в Англия, първоначално нямахме право на работа и въртяхме малък семеен бизнес. Аз естествено отговарях за счетоводството на нашия бизнес и едновременно с това помагах на доста наши приятели и познати с техните годишни приключвания и ежегодното данъчно деклариране. През 2008 година, след като получихме британско гражданство и вече имах право на работа, имах късмета да бъда одобрена и приета на работа в една от топ 100 счетоводни къщи във Великобритания. Това за мен беше период на много голямо професионално израстване, защото стандартите на работа бяха доста високи и от мен се изискваше да бъда на съответното ниво. Няколко години по-късно реших да променя работата си и да премина в т.нар. „индустрия“ и успях да стана Финансов мениджър на фирмата, в която участва лейди Косима Съмърсет, а тя е една много аристократична дама в Англия, била е приятелка на принцеса Даяна.
Паралелно с твоята професионално израстване и развитие, у дома си се сблъсквала с един друг свят.
Случи се така, че докато аз градях кариерата си, в семейството ми настъпиха промени. Преживяхме развод, а след него преминахме и през два периода на разследване от Социалните служби на Великобритания, във връзка с два инцидента, в които бившият ми съпруг удари по-голямата ми дъщеря. Това бяха много трудни периоди за нас, защото бяхме наблюдавани като „под лупа“ какво се случва в семейството ни, как възпитаваме и се отнасяме с децата си. Бяхме изправени пред риска децата ни да бъдат взети от нас, ако не се справим добре с тези изпитания и не покажем, че сме добри родители.
Как се стигна до намесата на Социалните служби?
Тук, първо искам да уточня, че моят бивш съпруг е добър човек и много любящ баща. Когато бяха малки момичетата, той много играеше с тях, забавляваше ги и емоциите вкъщи бяха на ниво. Да бъдеш добър родител означава също да бъдеш строг понякога, особено когато много се налага. Пубертетът е трудна възраст и често преминава с проблеми. Сигурна съм, че ако тези инциденти се бяха случили в България, там Социалните служби дори нямаше да разберат за тях. Строгостта при българина е различна от строгостта при англичанина. Българите сме много по-темпераментни и асертивни. В крайна сметка това бяха и заключенията от разследванията, че инцидентите са предизвикани от културни различия.
Какви са най- често срещаните проблеми в едно семейство?
Според мен живеем в общество, в което се смята за нормално единият да контролира другия и да си мисли, че той е негова собственост, насилието е нормално, амбициозни сме, конкурираме се, непрекъснато искаме да покажем, че ние сме по-добри от другите и се стремим да получаваме мигновено резултати. Това са т.нар. мъжки или ян характеристики. Хубавото е, че вече все повече и повече хора осъзнават, че този начин на живот е пагубен. Чрез личностно развитие и трансформация ние се променяме и постепенно променяме хората около нас към по-добро, към свят и общество, в което вече доминиращите качества са любов, разбирателство, взаимопомощ, търпение, не в очакване на резултати мигновено, а посаждане на семена и грижа за отглеждане в дългосрочен план. Това са т.нар. женските или ин характеристики и това е новата епоха, която идва все по-бързо.
Напоследък в Англия се говори много за домашното насилие, независимо дали то е физическо или психическо, дали е над жени или мъже, особено след приемането на закона против домашно насилие през 2015 г. Това често срещан проблем ли е според теб?
Доста често срещан проблем според мен за 21-ви век. Минала година аз реших да организирам един поход с благотворителна цел и избрах да подкрепя една организация, която се казва Рефюдж (Refuge), тя подкрепя точно жертви на домашно насилие. Оказа се, че всяка четвърта жена във Великобритания е жертва на някаква форма на домашно насилие, което според мен е прекалено много. В България съм сигурна, че тази цифра може и да е по-голяма, защото след моят поход с мен се свързаха две българки, съвсем непознати, които ми разказаха техните истории. Едната, живееше все още с детето и съпруга си , който я биеше почти ежедневно, и едва ли не се отнасяше като куче с нея. Другата ми обясни, че не си е ходила в България повече от година и половина и се страхува да се прибере, защото нейният съпруг я е заплашил, че ако се прибере ще я намери където и да отиде, и ще я убие. И двата случая за мен бяха шокиращи и не мога да си представя как в 21-ви век е възможно това да се случва!
Ти как намери решение на ситуацията?
Още от самото начало, при първия инцидент една от сътрудничките ми даде един съвет, който смятам много ми помогна. Тя ми каза да гледам на Социалните служби не като наш враг, който е дошъл да разбие семейството ни и да ни вземе децата, а като на наш приятел, който е дошъл да ни помогне. И аз точно така приех ситуацията. Осъзнах, че ние сме допуснали грешка във възпитанието на нашите деца, защото иначе нямаше да се окажем в тази ситуация, но от друга страна се доверих на Социалните служби, изпълнявах всичките техни препоръки, записахме се и на курс за родители и в крайна сметка успяхме да приключим и двата случая рекордно бързо според техните думи. Научихме и много полезни неща за това какво е да бъдеш родител. Според мен и в двата случая имаше положителни резултати, независимо колко трудно и стресиращо беше по време на разследванията.
Къде се намираш в момента, физически и душевно?
И физически, и душевно в момента се чувствам много добре. В интерес на истината не съм се чувствала така добре от години, но това е благодарение на факта, че през последните 3-4 години положих много усилия, работих много върху себе си и преминах период на личностно развитие и трансформация за да стигна до този момент сега. За мен миналото си остана в миналото, където му е мястото. Сега гледам само напред и съм много въодушевена, че в момента създавам и живея живота, за който винаги съм мечтала.
Често разговарям с някои просветени хора за тези общи за цялото общество проблеми– насилието, невежеството, липсата на реализация… Като резултат от това планираме да организираме работни срещи, лекции и семинари на много полезни теми. Всички мислещи и интелигентни хора можем да си бъдем много полезни, да се подкрепяме с опита и знанията си и да преодоляваме негативните изпитания в живота. Мисля, че точно така ще направим света „по-добро място за живеене“.
Как могат читателите на списание Амбиция да осъществят връзка с теб?
Най-добре е може би чрез Фейсбук. Моят личен профил там е: Didi Dimitrova www.facebook.com/dddimitrova Или на имейл: dddimitrova [at] aol.com
Хареса ли ти тази статия?
50 от най-добрите ни интервюта ще намериш в книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи".
Виж повече
