От Иван Белчев
Снимки: Ася Мишева
Ася Мишева навлиза във фотографията още като ученичка. След пауза от няколко години започва отново да снима и да споделя красотите на българските планини и красивите им гледки, които няма как да бъдат подминати. Приема фотографията като хоби. Професионално се занимава с дигитален маркетинг.
Проектът “България в сърцето“ се роди спонтанно преди 2 години. Бях на хижа „Ехо“ с една моя приятелка и бях тръгнала за лов на есенни кадри, примесени с мъгли, но природата си имаше собствено мнение за нещата. Наслаждавах се на изгрева и в един момент реших, че ще поставя мащаб чрез образа на жената в цялата композиция, за да има някакво раздвижване. След като се прибрах вкъщи и разглеждах снимките си казах – хубаво има мащаб в тази снимка, обаче не ми допада, че съм с планинските дрехи. Първоначално реших да се снимам в рокля, но след това се замислих, защо да е рокля – имаме страхотни носии, страхотни традиционни костюми и всъщност оттам дойде всичко. Вземах различни носии под наем, тъй като нямах собствена лична. В последствие си уших такава в Трявна и така започнах да се снимам с моята лична носия. Връзката между жената и планината сравнявам със сътворението на живот – както жената дарява живот, така и природата дарява на нас.
Човек, започвайки да снима, вече има различно виждане и дори да е бил на дадено място, иска да го обиколи във всички сезони или в различен час на денонощието. Главно снимам в Пирин, защото на мен лично ми е любимо място. Иначе за самия проект, специално започнах да ги избирам като малко по-трудно достъпни, макар че някои от снимките са на доста комерсиални места, но поставени в тази обстановка не са се срещали до този момент. Идеята е, жената с носията да бъде поставена на място, което по някакъв начин е възвишено, съответно то да бъде трудно достъпно и да бъде на високо.
За зимните снимки ходя с планински водач, тъй като не мога да си позволя да отидем приятели, тъй като планината е по-специфична и изисква съвсем професионално отношение. Бях решила, че за Великден ще се кача на заслона Баюви дупки, на Кончето в Пирин, ще си взема няколко яйца, ще си направя композицията и ще снимам. Първият ми опит да се кача до там беше неуспешен поради технически причини. Втория опит беше успешен. Докато си оправяхме багажа преди 10 часовия преход, планинският водач ме попита “Ася какви са тези яйца?“, защото аз му казах, че искам да направя снимка за Великден, но явно не съм му споменала за яйцата. Той не искаше да ги вземам със себе си. Имаше разгорещен спор за тях, защото бяха около двайсетина. И дилемата още при купуването беше, че те не трябва да са кухи, защото ще се смачкат в раницата и нищо няма да излезе накрая – трябваше да имат някаква плътност и съответно тази плътност тежеше. Избрах глинени яйца и в крайна сметка ги занесох до върха, на около 2800 м и направих снимката. Беше наистина страхотно изживяване, защото ми беше доста голяма мечта да отида зимата на това величествено за мен място и наистина, Слава Богу, мина успешно и се прибрахме живи и здрави.
С времето човек разбира, че му е по-важно, да му е леко, отколкото да вземе нещо и то всъщност да не му трябва. Така че човек много добре се възпитава в това отношение. Носията е неразделна част от моята раница. Повечето хора си мислят, че вървя с нея, което не е така. Съжалявам, сигурно ще разочаровам много хора. Малко е непосилно да се ходи с нея. Нося си я в раницата. Нося статив, защото ми е необходим, тъй като без него, няма как да се заснема. И разбира се фотоапарат, дрехи за преобличане, малко храна, вода, челник за всеки случай и такива дребни неща като нож, вилица, лъжица, пластмасови посуди.
Съпричастна съм общо взето с всичко, което е свързано с опазване, запазване на околната среда, на горите и на планините. Последното нещо, в което участвам е кампанията “Спаси Пирин”. Доста хора са наясно с проблемите, които се случват там. Нещата ги приемам лично, защото смятам, че без природата няма много дълго да съществува човешкия род.
Промяна в положителна посока в българските планини има – някои от хижите са в доста добро състояние от преди години, което е хубаво и похвално, защото все пак се обръща някакво внимание. Повечето туристи събират боклуците си и пазят планината едно чисто място. Отрицателното е, че все повече гори биват изсичани.
Не бях планувала да има изложба на снимките от проекта “България в сърцето“. Организаторите сами се свързаха с мен чрез Facebook. Цялата изложба беше с 15 фотографии, които са заснети на различни места в България, различни сезони и различна част от деня.
Откриване, като всяко първо нещо, беше много вълнуващо и емоционално. Бях страшно положително заредена от факта, че доста хора ме уважиха с присъствието си. Бях много щастлива, че се срещнах с хора, които не познавам, но се интересуват от моето изкуство. Това ме тласка да продължам в тази насока.
В момента пътувам и съм в едно село, което е близо до Стоките в района на Априлци. Тук има толкова обезлюдени къщи, където няма да има повече живот, все едно си в някакво призрачно място. Моите мисли са доста идеалистично настроени, но всъщност, ако си стоим здраво стъпили на земята и си вършим работата, както трябва, ще развием мястото, в което се намираме.
Във всеки един човек стои частица от България и от всеки един зависи, това тя да бъде развита, да бъде запазена и просто да не се погубва.
Следете Ася Мишева в Facebook и в Flickr
Хареса ли ти тази статия?
50 от най-добрите ни интервюта ще намериш в книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи".
Виж повече
