От Иван Белчев
Видео: Пламен Симеонов
Снимки: Личен архив
Последното професионално поприще на Пламен Симеонов е видео изкуството, с неговите разнообразни фази и умения. Харесва му това, че е съчетание от изкуство и технически познания, и това му предоставя едно необхватно поле за развитие както креативно, така и интелектуално.
Представям ви моя независим филм за Пътя на Сантяго – прословутият поклоннически път Ел Камино в Испания, който стотици хиляди хора от целия свят посещават всяка година, за да извървят магията му!
Причината, която ме накара да тръгна, всъщност в началото те бяха поне две: духовното търсене и желанието да направя филм за него. Резултатът недвусмислено се казва: „Пътят на Сантяго – Пътешествие за Духа”.
Не мога да кажа, че имах голяма подготовка. Последният месец преди заминаването трябваше да довърша друг мой документален филм. Отделях по не знам колко часа на ден в седяща поза пред компютъра, за да завърша онзи проект и да успея да замина за Камино. Така и стана, веднага щом бях готов, си взех билет и след седмица летях. Всичко, което беше необходимо като подготовка, бе да прочета някоя друга статия и форум за най-неотложните съвети и необходими неща, които трябва да се вземат и да не се вземат за пътуването. Срещнах се и с една много мила дама от моя град, която вече беше ходила и ми разказа накратко нейното усещане, показа ми снимки и ми даде още някои съвети. Затова мотото ми е, че който може да ходи, може да извърви Пътя! Пък били те възрастни хора или хора с уврежания. Стремежът е в сила да превъзмогне всяко ограничение!
Не знам дали ще успея да се изразя толкова поетично, колкото участниците от филма, но ще опитам да отговоря на въпроса: „Какво е Камино за теб?”. Та, за мен Камино е едно място, за което нямах нужда от „специална настройка”. Защо? Камино е едно специално място и затова предполага такава специална настройка за този, който в ежедневието си я няма. Но аз винаги съм усещал тази настройка или нагласа, на Камино тя просто естествено се изрази, без някой да я възпрепятства. Далеч от чуждото мнение, хорската суета и предразсъдъците. Далеч от дребнавото мислене. Това усещане за искрено щастие и отношения между хората, за „равенство и братство”, за естественост и непринуденост, че можеш да бъдеш себе си, да се радваш на малките неща, на природата, на всичко; че човек може да живее и с малко, но да живее един пълноценен и изпълнен със смисъл живот. Та тук, мога да отговоря и на един друг въпрос от филма: „Какво бихте препоръчали на тези, които още не са извървяли пътя?”. – Като изберат да се впуснат в това вълнуващо приключение, да се отворят изцяло за Доброто наоколо, да бъдат благодарни за всичко, което им се случва на Пътя, да бъдат приветливи и добри сподвижници пилигрими, да успеят да изчистят много от утайките на ума си и психологическите си травми и да успеят да видят през друга призма живота си, за да разрешат за себе си важните въпроси, които ги вълнуват. И че ако имат вяра в своето търсене – за Камино се говори, че е едно място, на което стават чудеса, и е много вероятно да намерят това, което така силно отдавна търсят и желаят!
Най-приключенската история беше, че се отклонихме за един ден от пътя, по специално направена от един Майстор Тамплиер карта, вървяхме към пещерата на Сан Хенадио или Свети Генадий. Вървяхме цял ден. Забавното беше, че пътят беше само от изкачване нагоре, и хората, които питахме за посоката, не ни вярваха, че ще ходим до там пеша и се опитваха да ни разубедят. По пътя минахме през чудесни природни и забележителни места като хилядолетното Тисово дърво, чиято възраст оценяваха на 2500 г., минахме и през едно от най-китните селца на Испания, високо горе в планината, което по външен вид много наподобяваше на нашата българска възрожденска архитектура. В края на краищата успяхме да пристигнем навреме до пещерата, точно преди да потънем в пълен мрак. Направихме си вечеря на свещи на скалата, под купола на открития над нас небосклон, по който ясно се четяха всичките звезди. Пренощувахме в пещерата, почистихме си и на тръгване оставихме всичко в реда, в който го бяхме заварили.
Техническата и творческата страна на филма е много любопитна за разказване. Това е вторият ми независим документален филм, който лично снимам и сглобявам. Така че се смятам за новатор в сферата, имам желание да уча, но ентусиазмът винаги е водещата сила! Той ми вдъхваше сили, вяра в уменията, издържливост да устоявам на препятствията. Преди да замина на пътешествието, си „сверих часовника” какво са правили другите хора по темата. Разгледах в YouTube и не видях нещо, което да наподобява моя стил на снимане и на изразяване. И си казах: „Аха! Значи ще имам възможност да дам моята гледна точка по темата”. Технически филмът е сниман с непрофесионална техника, но тъй като разбирам от видео теория и знам как се снима с професионална техника, знаех и как да заобиколя техническите ограничения и на по-любителска техника. Може да се каже, че съм направил невъзможното и откъм синхрон, тъй като успях да снимам и едновременно да поддържам темпото на останалите пилигрими и така съчетах две в едно – моето преживяване с това да се получи филм, който всички да можете да гледате. Никой не очакваше да види такъв краен продукт, направен при такива импровизирани условия, техника и бюджет. Дали съм се справил да предам същината на посланието на Камино, при достатъчно високо качество на прекрасни природни красоти, гледки от забележителни и чудати места? Затова ще се произнесе само драгият зрител.
Направете го! Направете го сега! И се впуснете с отворен ум и любящо сърце, за да може красивият полъх на един друг свят да ви се открие! И изгледайте филма, разбира се. Той ще ви даде достатъчно храна за размисъл и съвети, за да имате по-правилна нагласа и да извлечете максималното от това преживяване! Желая на всички ви: „Buen Camino!”
Следвайте Пламен Симеонов във Facebook
Хареса ли ти тази статия?
50 от най-добрите ни интервюта ще намериш в книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи".
Виж повече
