Първата година на един студент във Великобритания

Интервю с Неделчо Ласков

Неделчо учи вече повече от година в The University of Liverpool със специалност Aerospace Engineering. За него разказахме в списание „Амбиция“ с представянето на екипа, спечелил Голямата награда в конкурс на НАСА за колонии извън Земята.

Какво се случи през последната година като студент първа година във Великобритания? На първо място, мога да кажа, че се адаптирах успешно към средата и системата и успях да превърна Ливърпул в своеобразен „home away from home” (дом далеч от дома). Тук срещнах нови приятели, страхотни преподаватели и добри професионалисти, които се радвам, че познавам. Успях да взема всички изпити, което беше главната ми задача. Отделно през лятото имах щастието да бъда част от стажантската програма на Fraport Twin Star Airport Management като стажант в отдел „Наземно обслужване” на летище Варна. Като такъв изпълнявах ролята на рамп агент и авиотехник. Това беше една изключителна възможност за придобиване на опит и нови знания, които вярвам ще ми бъдат полезни в бъдеще. Научих много както за техническата страна на авиацията, така и за индустрията, която тя представлява. На летище Варна се запознах с много усмихнати и мотивирани хора, което определено беше стимулиращо и вдъхновяващо.

Успешно се адаптирах
към средата и системата.

Кои са най-големите предизвикателства пред един студент в първия месец на образованието му в Англия? За мен най-голямото предизвикателство не само през първия месец, а през цялата година, беше да се справя с натоварената програма. Въпреки че през първата година живеех в кампуса, не ми оставаше много свободно време. Инженерството напълно заслужено е известно като нелека специалност, тъй като изисква задълбочени знания от почти всички природни науки. Отгоре на всичко бих казал, че aerospace инженерството е на върха на инженерните специалности. Все още ми предстои да се запозная с човек, който има повече лекции от мен. Като цяло комбинацията между учебния процес и всички задължения, които идват със самостоятелния живот, са първото предизвикателство пред всеки един студент. Добре е да си подготвен от по-рано.

Имаше ли културен шок и проблеми с езика? Не мисля, че шок е правилната дума. Великобритания е добре развита страна с богата култура и история. Многообразието тук е наистина удивително, особено в големите градове – стотици на брой култури и езици се преплитат в нещо, което е трудно да се опише.

Всичко това в една степен може да бъде шокиращо, особено за българина, който не е свикнал с такава мултикултурна среда. В същото време е трудно да се чувстваш като чужденец на място, където те са толкова много.

Въпреки общото мнение, аз лично намирам англичаните за едни от най-толерантните и отворени хора и аз не съм имал особени проблеми с адаптацията. Може би съм късметлия, но както вкъщи, така и в университета съм заобиколен от отзивчиви хора, които винаги са готови да ти помогнат.

Виж повече за Неделчо Ласков

Какви са разликите между университетите в България и Великобритания? Разликите в образователните системи на двете страни са огромни. Това включва и висшето, и средното образование. Една от най-съществените разлики според мен е обективността. Докато учех в България, това, което най-често ме възмущаваше, беше тоталната необективност на училищно, местно и на национално ниво. В общия случай оценките в две български дипломи не могат да бъдат сравнени. Във Великобритания, а може би в по-голямата част от Европа, това е абсолютно недопустимо. Да обвиниш някого в необективност, предубеденост или специално отношение е най-сериозното обвинение. В университета още преди да е започнала годината се публикува подробна информация за всеки един предмет – това включва тежестта на предмета (брой кредити, които всеки един предмет представлява, като общият сбор от всички предмети за годината е 120 кредита), броят на лекциите, лабораториите, домашните, тестовете, както и процентното отношение на всичко това. Така например знам, че предметът Experimental Methods ми дава 7.5 от максималните 120 кредита за годината. Това означава, че ще продължи само един семестър. 80% от тези 7.5 кредита се падат на двучасов изпит след края на първия семестър, 10% са за лабораторно упражнение, за което трябва да се изготви report (доклад), и последните 10% са отделени за друга курсова работа.

Това е само малък пример за нивото на организираност на учебния процес – критериите за оценяване са също така ясно разписани. Резултатите от всяко едно домашно и изпит трябва да бъдат върнати в определен срок – това, както и предоставянето на рецензия, са политики на университета и всеки един преподавател е длъжен да ги спазва. Всичко това помага на студента да е максимално ефективен – да прецени и структурира усилията си и да разпредели времето си. Това е много важно, тъй като количеството работа е на ръба на възможното за извършване.

Разбира се, английската образователна система е далеч от перфектната, но е с години напред от българската, а най-хубавата ѝ черта е, че е почти изключено да зависиш от милостта и настроението на някой професор.

Какво представляват изпитите? Изпитите в Англия предполагам до някаква степен са сходни с тези в България, що се отнася до точните науки. Всички изпити се оценяват анонимно, независимо дали са под формата на тест или са писмени. Концепцията за устен изпит очи в очи не съществува. В средното образование също на никого не би му хрумнало за вариант „изпитване на дъската“. Това, както и възможността за преписване са двете основни характеристики, които отделят Великобритания и България. Качеството на учебниците, нивото на преподавателите или материалната база и ресурсите не са факторите, които правят образованието тук по-добро от това в България.

Най-важната разлика е, че знаеш – усилията, които влагаш, и знанията, които си придобил, ще бъдат обективно проектирани върху дипломата ти.

Някоя забавна случка от студентството ти през първата година? Когато пристигнах в Ливърпул, всичките ми неща се побираха в един куфар. Първата вечеря, която си направих, беше полуготова пица, която нарязах със швейцарско ножче. Тогава спах без възглавница. Трябва да призная, че беше доста потискащо преживяване, особено на фона на съквартирантите ми, които са англичани и можеха да си позволят да донесат абсолютно всичко необходимо от дома си.

Разбира се, още на следващата сутрин се отправих на приключение да си намеря възглавница, чинии, чаши и прибори, както и съдове за готвене. За щастие, новите ми съквартиранти Зак и Хари, които бях срещнал предния ден, ме придружиха до центъра на града и ми помогнаха да замъкна няколкото огромни торби до общежитието. По пътя, естествено, се загубихме в китайския квартал, който и до ден днешен нямам идея къде се намира, но опредено не е по пътя между центъра и университета 😀

Научи повече за Неделчо Ласков във Facebook