Патриция Пъндева: Давам поле за изява на млади творци чрез Галерия 28

Разхождах се в Капана в Пловдив и минах покрай Галерия 28. Нямах представа кой е собственик на галерията, но винаги съм харесвал изкуството във всяка негова форма. Бях привлечен към това място и исках час по-скоро да се запозная със създателя му. Веднага открих профила на Галерията в Инстаграм и писах, с надеждата да си направя среща с човека, който стопанисва тази галерия.

Срещата беше факт и през един от есенните дни на октомври се запознах с нея – собственичката, на това творческо пространство, а именно Патриция Пъндева.

Срещата ни беше повече от страхотна. Оказа се, че Патриция е актриса преди всичко. Тя е любопитен и пълен с енергия, съвременен откривател, създател и поддръжник на изкуството във всичките му направления. Впечатли ме със скромността си и с позитивната енергия, която разпръскваше. Тя е от хората, които носят промяната и не чакат нещо да им се случи. От тези, които помагат на другите и не очакват нещо в замяна.

Каква е още и какви качества притежава, ще откриете сами в интервюто, което тя даде специално за Амбиция. Прочетете го или го слушайте.

Здравей! Представи се, ако обичаш и разкажи с какво се занимаваш?

Казвам се Патриция Пъндева, на 24 години съм. По професия съм актриса. Извън актьорското майсторство, се занимавам с едно мое пространство, което създадох – Галерия 28.

Разкажи повече за Галерия 28, каква е целта на това арт пространство?

Галерия 28 е едно алтернативно пространство, което непрекъснато сменя своя облик. Тук посрещаме творци от различни области в изкуството. Гостуват ни дизайнери на дрехи, на бижута, на аксесоари, художници, фотографи и други. Това са предимно български творци, на които даваме поле за изява. Целта е да покажем колко талантливи хора има в България и колко талантлива нация сме.

Да популяризираме българските творци

Кое те провокира да създадеш галерията?

Точно това, че има много интересни и кадърни творци, които няма къде да се изявят. Няма къде да покажат с какво се занимават и какво създават. Нямат и финансовата възможност да го осъществят понякога. В един момент, сблъсквайки се с реалността, това може да разбие представата им за изкуство и да се откажат от мечтите си.

Има много находчиви млади хора и е редно да им помогнем, с каквото можем. Да популяризираме техните творения, да ги рекламираме, да им покажем, че има надежда, има шанс и има къде да го правят. Ние се стараем да ги отсяваме, разбира се. Подбираме ги спрямо качество, уникалност и така всъщност показваме техния потенциал.

В този ред на мисли, смяташ ли, че в България е трудно за младите творци да се развиват?

Би било трудно навсякъде по света. В България все още има много неща, които не са се реализирали. Тук има огромен потенциал. Има още какво да се направи, за да се достигне този максимален потенциал. Всъщност тук можем да създадем много неща и да бъдем първи. Реално много нереализирани проекти чакат да бъдат открити. Според мен един човек, който има мечти и е целеустремен и упорит и работлив, да си канализира енергията и да осъществи това, което желае.

Отдавам се сто процента

Как успяваш да съчетаваш професията на актриса и хобито си тук в галерията?

Всичко е до желание и организация. На мен не ми представлява трудност, а дори напротив. Обикновено аз съм човек, който може много лесно да залитне в работохолизъм и прекалена всеотдайност. Няма нищо лошо в това. Аз се отдавам на 100% и в двете си занимания. Когато усетя, че изпадам в състояние на работохолизъм и да работя страшно много, идва един момент, в който ти „гръмват бушоните“ и може да завършиш в преразход на енергия. Обикновено, когато усетя, че наближава този момент в театъра, се връщам към галерията и се вдъхновявам и си разнообразявам. Ако е свързан с галерията започвам да обръщам повече внимание на театъра. И така успявам да балансирам равномерно, за да мога да се раздавам еднакво и на двете места. И двете ми занимания ме правят страшно щастлива и ми доставят огромно удоволствие.

Фокус върху малките неща

Животът в чужбина не те ли привлича по някакъв начин? Не си ли мислила да заживееш зад граница?

Изобщо не ме привлича чужбина. Дори смятам, че е доста по-трудно да се реализираш извън България. Колкото и години да си там и дори да си се установил, да си създал семейство, винаги ще се чувстваш чужд. Няма да си усещаш корените в чужбина. Няма да е същото според мен. Бих отишла в чужбина, но за определен период, в който да натрупам преживявания и опит, но винаги бих се върнала.

Кое те зарежда с енергия и мотивация в ежедневието?

Всичко ме зарежда. Фокусирам се в малките неща. Те ми дават смисъл и енергия. От известно време се будя с мисълта, че най-хубавото нещо е, че съм жива и здрава. Най-вече здрава, после жива и млада. Наистина от два, три дни ставам с тази мисъл, че това е най-ценното, което притежавам.