През 2016 г. взех интервю от теб за сп. „Амбиция”, което по-късно беше публикувано и в книгата „Вдъхновяващи истории за успели българи”. Какво се промени покрай теб от тогава до сега?
Здравейте, скъпи читатели на любимото ми онлайн списание „Амбиция”! Здравей, Юли!
Да, първото ми интервю, което дадох пред медия беше точно за „Амбиция”, след което животът ми се промени напълно. Тогава, през 2016 година споделих пред Вас, че търся своето правилно място за лечение, мечтаех да ми бъде направена операция на гръбначния стълб и да ми се направи присаждане на стволови клетки. Мечтаех за работа, за да мога да помагам на семейството си. Успях да сбъдна всички тези свои мечти. Животът ми потръгна в правилна посока. Получих предложение от „Амбиция” да започна работа при Вас, с Вашия екип и съм много щастлива и благодарна за дадения ми шанс. Успях да докажа пред себе си, че макар и да не съм се занимавала никога с писане, аз мога! След това получих оферта за мечтаната от мен операция, сумата бе огромна, но точно за една година събрах средствата с кампания, зад която застанаха много добри и сърдечни хора, които ме подкрепиха. Направих операцията, изправиха ми гръбначната колона на 90% и веднага след операцията се почувствах много по-силна и още по-мотивирана да проходя. Малко след като се прибрах в България след операцията в Кипър, получих усложнение, оказа се, че аортата ми е протрита, пълнех се с кръв около дробовете, сърцето ми беше изместено нагоре и преживях един наистина ужасен кошмар, но, както всички знаем, след всяка буря изгрява слънце, така стана и с мен – след тежкото и критично състояние, в което се намирах, днес, няколко месеца по-късно, провеждам рехабилитации и съм много доволна от дотук постигнатите резултати. Доволна съм, че открих наистина своето място във Вселената!
Как и къде провеждаш рехабилитацията си?
Какви са прогнозите за твоето възстановяване?
И преди те бях питала това и сега също ще ти задам този въпрос. Каква е формулата на това да продължаваш напред и да си позитивно настроена?
Променило ли се е нещо в последните години за инвалидите в България?
Все още не мога да отговоря на този въпрос. Лично аз не усещам промяна, дори и да я има.
В момента се намираш в център за рехабилитация. Разкажи ни как минава един твой ден там.
Да, всеки месец идвам в Павел баня, Специализирана клиника за рехабилитация „Д-р Гечеви“, за по един месец и две седмици почивам вкъщи без никакви процедури, за да може мускулатурата ми да се възстановява.
Един мой ден тук… Всеки път, когато дойда тук, минавам лекарски преглед, на който докторите ми задават въпроси – как се чувствам, усещам ли някаква промяна от предния път, преглеждат ме обстойно и ми назначават процедури. Първия път, когато постъпих в клиниката, бях наистина много зле. След операции, изплашена, с болки… Назначавайки процедурите, ми изготвиха режим, който спазвам стриктно. В 8 сутринта се провежда сутрешна хигиенна гимнастика, водена от рехабилитаторите, работещи тук с нас пациентите, всеки ден различен рехабилитатор я води за около10-15 минути. След това закуска, в 8:45 имам индивидуална лечебна физкултура, тоест 10 минути масажи на долни крайници, упражнения и към днешна дата вече се изправям на проходка, чрез която успявам да се придвижвам с помощта на ръцете. До 9:30 се упражнявам с вървенето (все още не мога, но с времето ще успея)
В 11:45 отивам на физиотерапия, в момента ми е изписан магнит на гърба и ултразвук на двете рамена (имам мъничък проблем с дясно рамо).
След тези процедури отново имам почивка до 14 часа, а след това влизам на водни процедури, тангентор, джакузи, басейн. Любимото ми време е в басейна, защото минералната вода помага на тялото ми да се отпусне максимално и се чувствам много по-лека (във водата теглото ми е около 3 килограма). В басейна се уча да плувам, имам отново раздвижване във водата на долни крайници, след което рехабилитаторът ми поставя ортези на краката, които и помагат да си заключа колената и да стоят изпънати, не позволяват да се свият и започва най-хубавата част, уча се да вървя, макар и да не усещам краката си, има начин хората в моето положение да се движат във вода, имитирайки ходене. Е да, няма да ходим като манекени, но все пак на фона на нищото, това е вариант да станем по-независими и самостоятелни.
След басейна се оттеглям на заслужена почивка поне за около час, после излизам навън да играя баскетбол, около час съм навън, след което влизам в салона за лечебна гимнастика, където тренирам ръцете си с гири и тежести.
Общо взето е това. До 18 часа ми е запълнен плътно деня, а през почивките между процедурите плета гривни.
Каза, че можеш да провеждаш тази така жизнено важна терапия за теб единствено благодарение на дарения от добри хора. Колко струва престоя ти в клиниката?
При всеки човек е различно, както и при мен цената варира всеки месец, между 4000 и 5000 лева за период от един месец с включени нощувки за мен и майка ми, която ми е придружител за моите процедури.
Ако някой от читателите на сп.„Амбиция” иска да се свърже с теб или да дари средства за твоята рехабилитация, как може да направи това?
Всеки, който желае, може да ми пише във Фейсбук, както и да зададе своите въпроси към страницата, публикуваща всичко случващо се с мен – „Подай ръка на Ивелина”. Всеки, който има възможност и желание, може да помогне чрез паричен превод по дарителската ми сметка или с дарение на своя вещ в групата базар „Заедно за Ива”.
И за финал.
Всички ние, независимо болни, здрави или отчаяни хора, крием в душите си огромна сила, която само, ако пожелаем можем да я отключим и използваме, стига само да знаем как и кога и никога няма да позволим да се предадем пред нищо и никой! Искам да кажа на всички хора по света, че мечтите се сбъдват, когато не ги оставиш, не трябва да им даваме шанс да изчезнат, един е варианта-сбъдването им, но никога не ги загърбвайте! Може да отнемат време, докато се сбъднат, но вярвате ли силно в тях… Пожелавам Ви здраве и много любов и усмивки.
На 25 и 26.08 (последния уикенд на август) във Варна (до входа на морската градина) ще се проведе благотворителен арт базар „България твори- заедно за Ива“
Интервюто с Ивелина Димитрова взе Юлия Джарвис, автор в сп. „Амбиция“. Юли 2018 г.
Хареса ли ти тази статия?
50 от най-добрите ни интервюта ще намериш в книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи".
Виж повече
