Начало Меню
Сподели с Facebook

15 години в инвалидна количка, жена се бори за нов закон за хората с увреждания

От Иван Белчев

Снимки: личен архив


Сподели във Facebook

Катрин e на 35 г. Тя е дизайнер на детски площадки и уреди за игра, има пет годишно момче и единствена дъщеря на майка с мускулна дистрофия.

Майка ѝ Кети е от 30 г. с диагноза Полиневромиозит с неизяснен характер и от 15 г. се придвижва с инвалидна количка. Въпреки заболяването, тя все още работи като специалист по външнотърговски дейности, преводач от английски език, консултант-договори и туристически оферти, редактор във вестници и списания. В момента работи като консултант по онлайн маркетинг. Обича да рисува и има няколко самостоятелни изложби, у нас и в чужбина.

„От две години насам, майка ми разчита основно на лични асистентки – болногледачки и животът на семейството се превърна в сиво и мъчително ежедневие, борба с болки и невъзможности.“

Катрин Машалова за основните проблеми на хората в инвалидни колички

В България всеки т.н. инвалид или по-точно човек с увреждания се бори сам и с помощта на семейство и приятели. За да може майка ми да продължи да работи и да живее що-годе нормално, сменихме жилището ѝ, и го приспособихме за наша сметка за нея и количката й, която ползва.
В София излизането с количка е „Мисията невъзможна“, бордюри, разместени плочки, павета, недостижими транспортни средства, липса на рампи и скосения и т.н. Никой човек с увреждане не може сам да достигне до държавните и частни институции, и здравни заведения.
Преди няколко години влизането на майка ми за лечение в болница Пирогов беше свързано с ангажирането на няколко приятели, които да й асистират при прегледите, рентгеновите снимки и настаняването в болничната стая.
От тогава само личен лекар идва на посещение в дома ѝ при нужда.

С малко средства, но с инициативи, може да се помогне

На много места може да се излеят от бетон или цимент рампи за да улеснят достъпа за инвалидни колички и на майки с детски колички. Има доста места с високи бордюри или високо стъпало, непосилни за човек на количка.
За съжаление, едно приспособяване на обществената среда или дома на човека на инвалидна количка е свързана със много средства, време и знания.
Искаме да прокараме нов закон за личната помощ, гарантиращ активен и независим живот за хората с увреждания, за да могат те да не се чувстват изолирани и пренебрегнати от обществото.
Бихме се радвали на подкрепата на цялото общество- здрави хора и хора с увреждания, за да може това да стане реалност.
За съжаление, никой не е застрахован и понякога дори временно изкълчване на крак или счупване на крайник доказва на един здрав човек, колко е трудно да се живее в България.
Aко по улиците срещнете хора на количка или с някаква невъзможност, най-добре е да попитате какво и как да помогнете. Не се хвърляйте в самоинициатива преди да ви кажат какво и как да направите. Спонтанната помощ понякога може не само да обиди човека с увреждане, но и да му причини болка или да му навреди.
Хората с увреждания са горди и силни хора, но с удоволствие биха се зарадвали на помощ при преминаване на препятствия, качване на стълби и др.

Необходима помощ от държавата

Държавата трябва да се погрижи да има ясни и точни закони и разпоредби за чуждата/ личната помощ.
Да има бюджет, определен за обучение и предоставяне на болногледачи и асистенти. Да има адекватно обучение на този персонал, като се изпробват всички помощни средства и се обучат да управляват и инвалидни колички.
Трябва да има определени финансови пера за адаптиране на жилищата и на блоковете за инвалидни колички и пътя до превозните средства, така както е в европейските държави, като Германия, която е давана често у нас за пример.
В Германия например, адаптацията на жилището се поема от здравната каса, а общината и др. допълнителни осигуровки и застраховки поемат приспособяването на превозното средство и достигането на работното място или учебното заведение.
В Германия има специална осигуровка за обгрижване, която се използва за асистенти и болногледачи извън поетите от здравната каса часове.

През м. август 2016г. майка ми претърпя злополука, причинена от липсата на рампа или скосение при качване на един тротоар. Гледах я два месеца и половина сама и търсех нови асистентки. Не мога да опиша с какво се сблъскахме, докато търсехм хора, които да я обгрижват. Не знаех, че съществуват такива некомпетентни, безотговорни, алчни, немарливи и несериозни хора, кандидатстващи за отговорната позиция на болногледач. Болшинството кандидатки не са обучени, нямат никакво понятие от поддържане на лична хигиена, редовно даване на лекарства и други ежедневни дейности.

Какво можете да направите още сега

Моля, читателите да ни подкрепят и да гласуват за нашата петиция.

Проектозаконът за личната помощ за активен и независим живот е предоставен на Парламента, но за да бъде обсъден и гласуван трябва да има по-голяма гласност и подкрепа от народа.

Прилагам линк на петицията с много подробна информация. Целта ни е работещите, учащите и всички инвалиди да бъдат интегрирани и да живеят един нормален и възможно по-независим живот, без да се чудят как да си купят хляб или да стигнат до работното си място или учебното заведение.

Моля Ви, гласувайте на peticiq.com/198237

 

Хареса ли ти тази статия от списание "Амбиция"?

Целта ни е да те мотивираме и вдъхновим чрез интервюта на българи от цял свят.

Ако решиш да ни подрепиш финансово, ти предлагаме да купиш книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи", където сме събрали петдесет от най-добрите ни събеседници.

Повече за книгата

Лого на списание