15 години в инвалидна количка, жена се бори за нов закон за хората с увреждания
Начало Меню
Сподели с Facebook

15 години в инвалидна количка, жена се бори за нов закон за хората с увреждания

От Иван Белчев

Снимки: личен архив


Сподели във Facebook

Катрин e на 35 г. Тя е дизайнер на детски площадки и уреди за игра, има пет годишно момче и единствена дъщеря на майка с мускулна дистрофия.

Майка ѝ Кети е от 30 г. с диагноза Полиневромиозит с неизяснен характер и от 15 г. се придвижва с инвалидна количка. Въпреки заболяването, тя все още работи като специалист по външнотърговски дейности, преводач от английски език, консултант-договори и туристически оферти, редактор във вестници и списания. В момента работи като консултант по онлайн маркетинг. Обича да рисува и има няколко самостоятелни изложби, у нас и в чужбина.

„От две години насам, майка ми разчита основно на лични асистентки – болногледачки и животът на семейството се превърна в сиво и мъчително ежедневие, борба с болки и невъзможности.“

Катрин Машалова за основните проблеми на хората в инвалидни колички

В България всеки т.н. инвалид или по-точно човек с увреждания се бори сам и с помощта на семейство и приятели. За да може майка ми да продължи да работи и да живее що-годе нормално, сменихме жилището ѝ, и го приспособихме за наша сметка за нея и количката й, която ползва.
В София излизането с количка е „Мисията невъзможна“, бордюри, разместени плочки, павета, недостижими транспортни средства, липса на рампи и скосения и т.н. Никой човек с увреждане не може сам да достигне до държавните и частни институции, и здравни заведения.
Преди няколко години влизането на майка ми за лечение в болница Пирогов беше свързано с ангажирането на няколко приятели, които да й асистират при прегледите, рентгеновите снимки и настаняването в болничната стая.
От тогава само личен лекар идва на посещение в дома ѝ при нужда.

С малко средства, но с инициативи, може да се помогне

На много места може да се излеят от бетон или цимент рампи за да улеснят достъпа за инвалидни колички и на майки с детски колички. Има доста места с високи бордюри или високо стъпало, непосилни за човек на количка.
За съжаление, едно приспособяване на обществената среда или дома на човека на инвалидна количка е свързана със много средства, време и знания.
Искаме да прокараме нов закон за личната помощ, гарантиращ активен и независим живот за хората с увреждания, за да могат те да не се чувстват изолирани и пренебрегнати от обществото.
Бихме се радвали на подкрепата на цялото общество- здрави хора и хора с увреждания, за да може това да стане реалност.
За съжаление, никой не е застрахован и понякога дори временно изкълчване на крак или счупване на крайник доказва на един здрав човек, колко е трудно да се живее в България.
Aко по улиците срещнете хора на количка или с някаква невъзможност, най-добре е да попитате какво и как да помогнете. Не се хвърляйте в самоинициатива преди да ви кажат какво и как да направите. Спонтанната помощ понякога може не само да обиди човека с увреждане, но и да му причини болка или да му навреди.
Хората с увреждания са горди и силни хора, но с удоволствие биха се зарадвали на помощ при преминаване на препятствия, качване на стълби и др.

Необходима помощ от държавата

Държавата трябва да се погрижи да има ясни и точни закони и разпоредби за чуждата/ личната помощ.
Да има бюджет, определен за обучение и предоставяне на болногледачи и асистенти. Да има адекватно обучение на този персонал, като се изпробват всички помощни средства и се обучат да управляват и инвалидни колички.
Трябва да има определени финансови пера за адаптиране на жилищата и на блоковете за инвалидни колички и пътя до превозните средства, така както е в европейските държави, като Германия, която е давана често у нас за пример.
В Германия например, адаптацията на жилището се поема от здравната каса, а общината и др. допълнителни осигуровки и застраховки поемат приспособяването на превозното средство и достигането на работното място или учебното заведение.
В Германия има специална осигуровка за обгрижване, която се използва за асистенти и болногледачи извън поетите от здравната каса часове.

През м. август 2016г. майка ми претърпя злополука, причинена от липсата на рампа или скосение при качване на един тротоар. Гледах я два месеца и половина сама и търсех нови асистентки. Не мога да опиша с какво се сблъскахме, докато търсехм хора, които да я обгрижват. Не знаех, че съществуват такива некомпетентни, безотговорни, алчни, немарливи и несериозни хора, кандидатстващи за отговорната позиция на болногледач. Болшинството кандидатки не са обучени, нямат никакво понятие от поддържане на лична хигиена, редовно даване на лекарства и други ежедневни дейности.

Какво можете да направите още сега

Моля, читателите да ни подкрепят и да гласуват за нашата петиция.

Проектозаконът за личната помощ за активен и независим живот е предоставен на Парламента, но за да бъде обсъден и гласуван трябва да има по-голяма гласност и подкрепа от народа.

Прилагам линк на петицията с много подробна информация. Целта ни е работещите, учащите и всички инвалиди да бъдат интегрирани и да живеят един нормален и възможно по-независим живот, без да се чудят как да си купят хляб или да стигнат до работното си място или учебното заведение.

Моля Ви, гласувайте на peticiq.com/198237

 

Хареса ли ти тази статия от списание "Амбиция"?

Всяка седмица добавяме ново съдържание и ще се радваме нашето послание да достигне до повече хора. Целта ни е да мотивираме и вдъхновим нашите читатели чрез интервюта на българи от цял свят.

Това, което можеш да направиш, е да споделиш тази публикация с твоите приятели.

Ако решиш да ни подрепиш финансово, ти предлагаме да купиш книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи", където сме събрали петдесет от най-добрите ни събеседници.

НАУЧИ ПОВЕЧЕ

Лого на списание