Снимки: личен архив
Михаил Танчев – роден в град Карлово през 1984 г. в обикновено семейство. Детството му не било като на повечето деца, не преминало в игри и пакости, а напротив, плътно до семейството си, обучен от малък на работа. Цени всичко, постигнато до момента, защото знае стойността на всяка една пролята сълза, всяка една капка пот… Завършил средно образование „Двигатели с вътрешно горене”, завършил „Плуване”, има българска и международна диплома, 32 годишен, а вече зад гърба си има доста натрупан опит. Не се занимава с това, за което е учил, може би като повечето българи… Занимава се с ресторанти, кетъринг, право, а отскоро постига една от своите цели в живота – открива собствен магазин в гр. Карлово.
Здравей, Михаил! Радвам се много, че се съгласи да си мой събеседник за списание „Амбиция”. В наши разговори си ми споделял своята лична история. Знам, че семейството ти не е било заможно, когато си бил дете. Разкажи на читателите на „Амбиция” откъде си тръгнал и как се става успешен бизнесмен?
Здравей Ива, здравейте читатели на сп. „Амбиция”. До 1990 година не бяхме изобщо заможни като семейство. Бях дете, което нямаше дори и радио, а всички деца имаха и уредби. Цялото семейство се оправяхме сами, всички мои роднини бяха далеч по-добре. Имахме стара печка, стар телевизор, дори банята ни беше на двора с един стар бойлер на дърва.
И така започна бизнеса – от един стар автобус, който баща ми имаше – „Чавдар”, от първите, който стоеше в едно карловско село, наречено село Левски. Тогава баща ми го докара в двора ни в град Карлово и го ползваше като фургон за вулканизатор. От едната страна, от прозореца, който гледаше към улицата, започнахме да продаваме насипно цигари, бонбони, дъвки и единствените за тогава, наречени модерни, кексчета „Холидей”. Въпреки че бях малък, всичко помня ясно до този момент. След това баща ми, който уважавам и ценя много, на име Рангел, по прякор Тарзана (и първата фирма се казва така), с подръчни материали, които помня, че събирахме по двора ни, направи маси от винкел и шперплат. След три години купихме машина за сокчета и впоследствие микровълнова фурна, музика и билярд. Малко по малко започнахме да си нареждаме живота, както и бизнеса.
В момента колко заведения притежаваш?
С тази офанзива на цялата ни фамилия, с много труд, мъки, нерви и зор (откакто сме започнали, да подчертая, двигателите на всичко това са батко ми Станислав Богоев, изключително уважаван човек, аз Михаил Танчев, сестра ми Пепа Танчева, майка ми Магдалена Танчева, леля ми Пепа Богоева и баща ми Рангел Тодоров), с тази армия, с това семейство притежаваме над 7 големи ресторанта и кетъринг. И впоследствие и другата част от бизнеса ни.
Не си от тези хора, които въпреки вече постигнатия успех, да нареждаш само отстрани. Какво е отношението ти към персонала?
Помагам винаги, когато има нужда от помощ в кухнята. При банкети и по- големи събирания в ресторанта винаги оставам до последно, за да съм в помощ на персонала си. Уважавам всеки един човек от персонала на заведенията ни. Аз съм човек като тях, нито повече, нито по- малко.
Следя личния ти профил в социалната мрежа, обичаш да пътуваш. Колко страни по света си посетил?
Това ми е най-голяма любов и слабост – пътуванията. Посетил съм над 25 държави.
Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция
Коя от страните, които си посещавал през живота си е най-близка до теб?
Първата държава, която посетих и от която имам едни от най-красивите моменти и спомени, си остава Тя – Норвегия, 1999 г., 25 декември, първото ми напускане от България. Норвегия, град Осло, улица „Хагерпинтен” №6. Това е много вълнуващ и уникален момент от живота ми, както и незабравим.
Защо реши да останеш в България, а не да се реализираш някъде в чужбина?
Защото България е уникална държава като история и култура. Това, че политиците я съсипват, не означава, че е лоша страна. Няма лоша страна, има лоши управляващи. В чужбина не е по-лесно. Тук има всичко. Има много работа, само да му се работи на човек.. Грешно е да се оплакваш и да казваш, че няма работа, но това е българският модел, който трябва да се промени, ако искаме по-добра България.
Какво трябва да притежава човек, за да стане успешен бизнесмен?
Първо да си контактен, да бъдеш добър слушател и да приемаш мнение. Да се допитваш, да признаваш грешките, да ги поправяш и най- вече един важен приоритет – да си крайно честен и коректен с хората и със себе си. Оттам насетне ще умееш да общуваш, да водиш диалог и не на последно място – отношението и амбицията. Това са основите, които е нужно човек просто да ги приложи.
Хареса ли ти тази статия?
50 от най-добрите ни интервюта ще намериш в книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи".
Виж повече
