От Юлия Джарвис
В днешно време все по-трудно е да избягаш от шума на града и светлината на сградите нощем. Какво се чува на Антарктида и как изглежда нощното небе там?Българската база се намира на остров, на каменист бряг, където се чува говорът на пингвините и тюлените, плясъкът на вълните, отчупването на айсберги от ледника отсреща. Генераторът, който ни дава топлина и светлина, също има собствен глас и бученето му на мен лично ми действа много успокояващо. Когато обаче си нагоре към планината, се чува само вятърът. Българите ходим на Антарктида през астралното лято, когато е полярен ден и изобщо не се стъмва, но ми се е случвало към края на лятото да се разкъсат постоянните облаци и да видя за кратко нощното небе – блестящо, обсипано с милиарди звезди. В началото ми се стори абсурдно, че виждам съзвездията обърнати, но тогава си дадох сметка, че съм „най-отдолу” на Земята и ги гледам наопаки☺ А пък небето по залез е невероятно, заради озоновата дупка цветовете са изключително ярки – виолетови, розови, оранжеви… Изобщо Антарктида е един магичен и различен свят, в който няма как да не се влюбиш.
Можеш ли да опишеш или сравниш с нещо студа на Антарктида?През полярното лято на о-в Ливингстън, който е доста далече от Южния полюс, не е толкова студено, температурите не падат под -15 градуса. В редките случаи, когато има слънце, е дори топло. Там усещането за студ идва от вятъра, който е много силен и се появява внезапно, може да донесе и снеговалеж, и буря, да вдигне големи вълни и тогава става опасно, особено ако си в гумена лодка във водата.
Допускат ли се туристи до Антарктида? И как това се отразява или би се отразило в бъдеще на континента?Да, от най-южните градове на Латинска Америка – Ушуая и Пунта Аренас, тръгват големи круизни кораби, които превозват стотици туристи в сезона на полярното лято. И това не е проблем, докато те гледат и снимат Антарктида от корабите, на които се возят. Случва се обаче да им бъде позволено да слязат на брега и тогава пораженията, които нанасят на популациите от животни, са големи. Биолозите изучават човешкото влияние върху околната среда и за съжаление изследванията показват, че в този див и изолиран свят, където няма вируси и бактерии, животните не могат да се справят с болестите, които им носим. Аз лично съм свидетел, че популациите на пингвини и тюлени на близките ни острови намалява значително и причината са основно туристическите кораби, които свалят туристите на брега да се разхождат сред животните и да се снимат с тях. Надявам се подобни прецеденти все повече да намаляват – Антарктида е защитена територия и точно за такива случаи държавите, управляващи континента, сред тях и България, са подписали Мадридския протокол за опазване на флората и фауната в Антарктика.
След завръщането ти от експедициите колко време ти трябва да се адаптираш обратно към живота в България? Поне месец, трудно ми е да се върна към „нормалните” човешки отношения в цивилизацията, много ми липсва чистотата и искреността между хората, което е ежедневие на Антарктида. Когато си бил в идеалното общество, където хората се разбират без думи и си помагат, където науката, приятелството и опазването на природата са по-важни от всичко, където парите нямат значение и хора и животни живеят в хармония заедно, е нужно време да се адаптираш към несъвършенствата на съвременния свят. На Антарктида хората се превръщат в своя по-добра версия, в мир са със самите себе си и затова на повечето хора, включително и на мен, не ни се връща оттам.
Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция
Всички ние градим мрежа от млади изследователи в целия свят, които ги е грижа за бъдещето на планетата
Разкажи малко повече за APECS (Association of Polar Early Career Scientists). Каква е дейността на организацията?Много се радвам, че Асоциацията на младите полярни изследователи (АПЕКС България) работи активно вече няколко години и у нас. Създадохме я като клон на APECS International – световна младежка научна организация, в която членуват над 5000 млади полярни учени от 81 държави. Заедно всички ние градим мрежа от млади изследователи в целия свят, които ги е грижа за бъдещето на планетата, които изучават полюсите и мислят как да разрешат проблемите там. АПЕКС България работи изцяло в обществена полза и на доброволни начала, в тясно сътрудничество с Българския антарктически институт. Членовете ни са основно докторанти и преподаватели от различни университети, като целта ни е да повишаваме интереса и знанията на децата към полярните региони и тяхното опазване с лекции, изложби, игри и работилници, а също и да създадем възможности за младите български учени да изследват Ледения континент, и да обменят опит със своите колеги полярници по света. Ние сме непрекъснато сред децата – в училищата, в детските градини. Искаме да влезем и в домовете за сираци, и навсякъде, където знанието за Арктика и Антарктика е желано. Не сме броили колко хора са участвали в нашите инициативи, идват цели класове с учителите, родители с децата си, на всички обръщаме специално внимание, разказваме, показваме, искаме да докоснем сърцата и вярваме, че от тях един ден ще излязат новите поколения български полярници.
Фотографията – хоби или професия е за теб?Занимавам се с фотография от толкова отдавна, че вече и аз не знам кое от двете е. Започнах да снимам на 16 години и през изминалите 25 години съм работила и като професионален фоторепортер в различни вестници и списания, и като журналист, продължавам да снимам и сега, почти всеки ден. За мен това е начин на живот, удоволствието от щастливите мигове не ми е пълно, ако не ги видя през окото на обектива. Фотоапаратът е най-добрият ми приятел, връзката ми с него е силно емоционална и затова той е винаги с мен – в очакване на следващия интересен кадър.
Какво най-много обичаш да снимаш по време на престоя си на Антарктида?Лицата на хората, особено тези, които стъпват за първи път там, вълнуват ме техните емоции и мисли. Животните също имат свои физиономии, всеки тюлен има различно изражение и на мен ми е много интересно да ги сравнявам. Обичам също да снимам хилядите отблясъци на прозрачните ледени късове във водата, които искрят като скъпоценни камъни. С всяко ходене до Ледения континент откривам различни неща, вярвам, че и този път ще е така.
За финал би ли споделила с тези от читателите на сп. „Амбиция”, които имат мечта да стъпят на ледените земи на Антарктида, каква е формулата, за да се стигне дотам?Антарктида е континентът на науката и мира. Учените са с приоритет, както и хората с умения, които биха били от полза при поддръжка на базата. Нужно е и много силно желание да стигнат дотам, както и психическа устойчивост и физическа подготовка. Хората, които отговарят на тези условия и могат да работят в екип, имат най-големи шансове да стъпят на Антарктида.
А каква е формулата за постигане на „на пръв поглед недостижимото” в живота?„Недостижимо” просто означава, че все още никой не е проправил пътека към него или че ние сами си поставяме ограничения. Господ обича смелите и мечтателите, тези, които работят за изпълнението на мечтите си. Вярвам, че когато има силно желание, има и начин недостижимото да стане постижимо.
Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция
Хареса ли ти тази статия?
50 от най-добрите ни интервюта ще намериш в книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи".
Виж повече
