Българската база на Антарктида и животът там
Начало Меню
Сподели с Facebook

Българската база на Антарктида и животът там

През обектива на Иглика Трифонова

От Юлия Джарвис
Снимки: личен архив


Сподели във Facebook


Анкета на списание Амбиция

От известно време искам да взема интервю от българин, който се намира на най-отдалеченото място от България. Относително е да се каже кое е това далечно място, но мисля, че континентът Антарктида задоволява изискванията ми.

Покрай изпращането на 25-ата Юбилейна антарктическа експедиция и отразяването ѝ в медиите, попаднах на фотографката Иглика Трифонова. За нея това е четвърта подред експедиция и тя ще прекара месец и половина на Ледения континент заедно с българските полярници.

Иглика ще ни потопи в атмосферата на антарктическите експедиции не само чрез вълнуващите си преживявания, но и с професионално направените от нея снимки на Ледения континент.

Откъде идва интересът ти към Антарктида?Както често пъти става в живота, Антарктида се появи в живота ми случайно. Едно лято попаднах в една почивна станция на морето заедно с проф. Христо Пимпирев и други полярници, които вечер се събираха и разказваха увлекателно и живо своите интересни истории за Антарктида и странстванията си по света. Бях само на 25 години, но непознатият, опасен и прекрасен свят, който те описваха, отне съня ми, привличаше ме като магнит и мечтаех да го видя, усетя и снимам. В онзи момент много малко жени бяха ходили на Антарктида, брояха се на пръстите на едната ръка, а и всички край мен казваха, че е невъзможно точно аз да стигна дотам. Минаха години, но аз не забравях мечтата си, исках я много силно и ето, че един ден тя се сбъдна. С Антарктида се срещнахме лице в лице и аз се влюбих в нея фатално и завинаги. Винаги ще я обичам, винаги ще искам да се върна и винаги ще съм свързана с нея по някакъв начин, дори от разстояние.

фотографката Иглика Трифонова в Антарктида

Българската база е една от 76-те на Ледения континент. Разкажи ни какво представлява тя като сграда и размери и кои са нашите съседи там?Българската база „Св. Климент Охридски” се намира на о-в Ливингстън, Южни Шетландски острови. В началото през 1987 г. е била само един фургон, днес имаме 3 обитаеми къщи, както и няколко други постройки, в които са генераторите, лодките и други необходими за съществуването на базата материали. Всички те са построени от сръчните ръце на българските антарктици, които са добри не само в науката, но и в строителството, електричеството и поддръжката на базата. Имаме и новопостроен параклис, който е съвсем близо до основната къща и през последните три години беше изографисан от иконописката Ганка Павлова. Иконите в олтара са чудесни и наистина създават усещането за храм, в който можеш да останеш насаме с Бог, да се помолиш и да запалиш свещичка. За разлика от другите бази, нашата не е направена с много пари, но пък в нея е вложена много любов и това се усеща от всички чужденци, пристъпили нейния праг. Казват, че тя „има душа”, защото всички сме посрещнати с отворени обятия, с вкусна гозба, с песен и с радост.

Нашите съседи от испанската база „Хуан Карлос I”, която се намира само на 4-5 километра разстояние по вода от българската, също обичат да идват на гости и често се правят съвместни срещи. Както казва проф. Пимпирев: „на Антарктида сме случили на съседи”, двете нации имаме много сходни черти и темперамент, лесно контактуваме и създаваме приятелства, а и си помагаме от самото начало. Без испанската логистична помощ българската експедиция би имала редица трудности в стигането си до Ледения континент.

Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция

Пингвини в Антарктида

Опашка на кит и кораб

Тюлен в Антарктида

Трябваше да вземем проби от тюлени – приближавахме се, вземахме си пробата и бягахме бързо.

Какви бяха твоите задачи по време на трите ти престоя?Първия път, през 2006 г., заминах основно като фотограф, но се оказа, че биоложката Елмира Тракийска има нужда от помощ при ловенето на пингвини, от които трябваше да взема кръв за ДНК анализ. Включих се активно да помагам и се превърнах в „ловеца на пингвини”, както шеговито ме наричаха другите полярници. Тогава успях да уловя повече от 50 пингвина в името на науката. По-трудното беше да ги удържа, докато Елмира им вземаше кръв, защото кълват силно, удрят много болезнено с малките си крилца. Имах доста синини по себе си, но се справих. Тандемът ни с Елмира се оказа успешен, тя ме включи и в следващия си проект, свързан с ДНК изследване на тюлени. При второто ми ходене трябваше да вземем проби от кожата на определен вид тюлени, което също беше трудно, защото тюлените спят леко и ни подушваха веднага. Така че се приближавахме, вземахме си пробата и бягахме бързо. Имаше доста голяма доза адреналин, но беше и много забавно. Третия път, акцентът на работата ми беше поставен върху изследване на психологическите характеристики на хората, те са най-малко изследвани на Антарктида. Всичко това не значи, че фотографията е останала на заден план, през всичките години съм се връщала с хиляди снимки от другия край на света, направих няколко фотоизложби у нас и в чужбина, участвах дори и в художествена изложба с мои картини върху стъкло. Антарктида е място, което събужда творческата енергия у чувствителните хора и десетките написани книги, фотографии, картини, които са създадени на нашата база, го доказват.

Facebook група

Българин в Антарктида

А с какво ще се занимаваш по време на четвъртата ти експедиция?Ще продължа да работя по започнатия миналата година психологически проект за изследване на промените в човешкия характер в екстремни условия. Разбира се, моят верен приятел – фотоапарата, все така ще е с мен и се надявам с него да имаме „фотографска слука”. Но дори и да не бях част от експедицията, моят живот е все по-силно свързан с Антарктида, с многобройните културни и образователни събития за децата и за по-широката публика, които Българският антарктически институт организира съвместно с Асоциацията на младите полярни изследователи, на която имам честта да бъда основател и председател.

Какви умения и подготовка трябва да има човек, за да вземе участие в експедициите и да издържи на условията?Хората, които работят на Ледения континент, се избират не само по професионалните им качества, изключително важно е какви са човешките им характеристики – да са силни духом, с позитивна нагласа към живота и да могат да живеят и работят в колектив. Защото в този отдалечен от нашата България „Биг Брадър” няма излизане от къщата, като не се разбираш със съквартирантите. Около теб е каменният бряг и най-близката цивилизация е на 1000 км по вода. Физическата подготовка е важна, но не е определяща.

Прочети повече

Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция



Включи се в клуба ни
Лого на списание