Снимки: личен архив
Полина Руневска е трудолюбива и всеотдайна майка и баба. Инженер по образование, през годините тя е съхранила огромно духовно и творческо богатство, наследство от предците ни – везбарското изкуство, и го предава на следващите поколения с любов. Сама успява за две години да възстанови от старо стогодишно платно три български народни носии, които да подари на дъщеря си, която живее в чужбина. В момента бродира шевиците на абитуриентската риза за внучката си, с която тя да бъде облечена на бала.
Полина, каква е ролята на вашето семейство за обичта ви към народното творчество?Израснала съм в семейство, което ценеше старите български традиции. От малка много се увличах от рисуването, но имах баба и майка, които съумяха да възпитат у мен и моята сестра високи добродетели, да развият естетически вкус, усет към красивото и удобното в облеклото и уютното в жилището. Започнах да се интересувам от историята на българското изкуство и творчество.
Вие знаете за много български занаяти, някои от които вече са изчезнали. Може ли да ни разкажете повече за тях?С голямо учудване разбрах, че изкуството да се везе води началото си от древната история на човешкото общество. За начален период на българското везбарско изкуство се смята ранната епоха на новосъздадената българска държава. Творческият прогрес на българското изкуство и занаяти: тъкачество, везбарство, сърачество, кондурджийство, грънчарство, бакърджийство и други отрасли на приложното изкуство, са тясно свързани с процесите на социално-битовото развитие на народа, като творческият български дух е неразривно свързан с материалната и духовна култура на българите. Българското тъкаческо и везбарско изкуство е резултат на творческия дух на българката, изразен в индивидуалното и колективно творчество, търсения, импровизации и пресъздаване, добива чист национален характер и самобитен облик, който запазва неизменна характерната си особеност и до днес.
Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция
Вие влагате и сърцето си във везането, какво ви мотивира да продължавате да го правите?Аз не гледам на тъченето и везането като обикновено домашно задължение – за мен то е средство за духовна наслада. Много българки създават нови високохудожествени творби с българска народна шевица – неповторими образци на красота, колорит и техническо изпълнение, прекрасни по композиция и форма. С дълбока символика и значение, което се намира само във фигурите, цветовото изграждане и в целият облик на творбата. Някои символи означават семейство, жена, мъж, къща и т.н., всяка композиция е послание.
Разкажете ми кои са корените на вашата любов към везането?Моята баба отглеждаше памук, като ние ѝ помагахме при прибирането на реколтата. Зимния период преработваше памука и го подготвяше за тъкане. Тъчеше памучен и копринен кенар, тъкани от коноп, лен и вълна. Майка ми беше шивачка – моделиер и тя ни научи да кроим и шием дрехи.
Много от младите хора в България се интересуват от обичаите и традициите. Какви са вашите наблюдения?Днес действително има голям интерес и завръщане към българските занаяти и най-вече към самобитната българска шевица, съхранила се през вековете в българските национални носии.
Националните носии, които изработих, ме накараха да направя много проучвания, защото аз разполагах само с тъкани над сто години, които трябваше да скроя, ушия и избродирам, да набавя необходимите накити и украшения. Българската шевица също е разнообразна за различните райони (шарките изобразяват растения, животни, човешки фигури и символични геометрични орнаменти).
Националните носии будят възторг и печелят симпатиите на хора с най-взискателен и изтънчен вкус.
Какво ви мотивира да сътворите тези прекрасни български народни носии?Тези носии изработих за моята внучка, дъщеря и зет, които не живеят в България, но ценят и милеят за всичко българско. Те имат много фин и чувствителен усет към всичко автентично и ръчно изработено. Основните материали за изработването на ризата са бели памучни или копринени тъкани; канава, която да положим за бродерия на пазвата, ръкавите, яката и долната част на ризата; схема на шевица или шевици; подходящите конци по цвят – предимно мулине или копринени; дантели, с които да украсим яка, ръкави и долната част на ризата. След като избродираме всичко, конците на канавата се изтеглят и остава ризата с готовата шевица. Изпира се със сапун и хладка вода и се глади от опаката страна. За вълненика използваме вълнена тъкан, която облицоваме отдолу с кадифе и сърмена дантела. Престилката също е облицована с кадифе и сърма, но по нея се пришиват монети – символ на благополучие. За мен те са като творби, плод на много труд и търпение, а когато го правиш за децата си, се влагат много чувства, обич и любов, носещи семейни традиции и история.
Везбарското изкуство е нишката, която свърза вашия род през годините. Според вас цени ли се в чужбина нашето везбарско изкуство?От българските приложни изкуства, везбарското изкуство е най-цененото в чужбина. Съвършени по форма и изящни по украса и багри, тези прекрасни творения на народния дух разкриват високите духовни и нравствени качества на българския народ, неговите големи творчески сили, стремежа му към красивото и изящното, към практичното и удобното и отдавна са преминали пределите на страната ни.
Когато моите деца показали носиите пред българската общност, всички желаели да имат такива, та дори да имат възможност да се обличат само на 3 март и други български празници. Националните носии будят възторг и печелят симпатиите на хора с най-взискателен и изтънчен вкус. Всеки, който може да ги види, проучи и наслади на изяществото им, остава завинаги техен почитател.
Хареса ли ти тази статия?
50 от най-добрите ни интервюта ще намериш в книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи".
Виж повече
