Приказки за България – нека да популяризираме красотата на българската природа

Интервю с фотографа Николай Ковачев

Кой е Николай Ковачев: по професия инженер еколог, а в свободното си време – пътешественик, фотограф и изследовател.

Твоите снимки ме впечатляват от години не само с уловения момент, а и с местата, които си посетил. Какво е водещото в пътешествията ти из България? Трудно е да се отговори еднозначно на този въпрос. Отстрани изглежда по много различен начин. Или си фотограф, или си турист, пещерняк, или парапланерист. Но мотивацията за пътуване е многопластова и в нея се преплитат различни нагласи. Често резултат от конкретно емоционално състояние. Понякога условията за снимки са прекрасни и си набелязваш конкретни места. Друг път е просто желание да избягаш и да се скриеш за малко сред необятния простор. Често е отговор на някакъв порив за пътешествия, който е необясним и при всеки е различен, както и готовността да се отзовеш. Но разбира се, винаги си нося камера, защото хубавите снимки често не могат да бъдат направени по сценарий. И ако трябва да обобщя, искам да популяризирам красотата на българската природа и търся начини за това, когато пътувам. Фотографията е само един от тях.

Хубавите снимки често
не могат да бъдат
направени по сценарий

Календарът ти за 2017 г. пленява с красотите на България. Имаш ли кратка история за любимите ти снимки в него? Трудно може да се разкрие красотата и величието на България само в тринадесет кадъра. Всеки един от тях представя само миг, уловен от обектива, а всъщност всеки си има своята очарователна история – години, прекарани в търсене, очакване и мечти.

Мечтаех за снимки на това място. Отидохме. Станах за изгрева. Уви, след като стана невероятно розово за минути, слънцето се скри и последва мрачен и дъждовен ден. Радвах се на снимката. Когато стана време да я използвам за календара, 5 месеца по-късно, се оказа, че папката е изтрита от хард диска. След седмици усилено издирване… успях да я открия с програма за възстановяване на изтрити файлове на един стар служебен компютър.

Много бях щастлив на това пътешествие. Прогнозите бяха за лошо време и не очаквах да снимам. Снимката е правена в района на хижа Амбарица. Всички се бяха прибрали, защото, след като се качихме в мрачно и дъждовно време, слънцето се показа, дари ни с чудна дъга и се скри. Аз останах с надеждата, че нещо може да се покаже… стоях на върха с 360 градусова панорама… беше мрачно и безперспективно. И тогава от запад се появиха тези лъчи…

Тази снимка донякъде промени отношението ми към лошото време. Пиехме чай на хижа Рай, когато някой настоя да тръгнем към върха. Имаше силен дъжд и гръмотевична буря. Прогнозите не бяха за оправяне. Не знам как стана, но тръгнахме. Беше преди десетина години, може би сме се надявали, че ще отмине, докато се качим горе… или сме следвали някакъв план. Тръгнахме. По Тарзановата пътека изведнъж дъждът спря, показа се красива двойна дъга, а до нас беше задрямала огромна скална коза, която явно не очакваше някого в такова време.

Лично на мен ми е много трудно да снимам морето. Плажувам по дивите къмпинги и за седмица снимки едва отделям няколко, на които да се радвам. Този изоставен кей на брега на камчийския пясъчен плаж вече не съществува. Помня, че станах много рано, за да го снимам.

Едно от любимите ми места в България. Качихме се в мъгливо време. Но през нощта се изясни. Излязох да снимам. Температурата падна под минус 20. Беше приключение. Когато влязох, за да се стопля в метеорологичната станция, апаратът целият се покри с бял и плътен скреж, въпреки усилията ми да го запазя сух.

Предполагам посещаваш през годините едни и същи места. Какви промени наблюдаваш? Забелязва се огромна промяна в отношението към природните обекти. Трудно ми е да дам оценка. Външните белези са очевидни – изграждане на инфраструктура, обилна информация те залива от много места, технологично е обезпечен достъпът с използване на GPS и др., които са във всеки телефон… изградиха се няколко хипермаркета за туристическа екипировка. Масовото навлизане на автомобилите увеличи посещението в националните и природни паркове. Има много места, за които преди години тъгувах колко са красиви, а остават непознати… голяма част от тях се превърнаха в популярни туристически дестинации. За мен всичко това е положително. Но ще трябва да извървим дълъг път, докато се създаде в повечето хора интелигентно отношение към природата. В момента има едно преоткриване и „завоюване” на територия. Но мисля, че в хората узрява нагласата, че това е един рай, който е необходимо да бъде съхранен. Екологичните проблеми са в целия свят. Състоянието и степента на съхранение на природата са образ на нашето отношение към живота, към света.

Освен фотограф си и преподавател в университет. На какво учиш студентите? Много искам да помогна в израстването на смели и отговорни личности. Другото ще се получи от само себе си. Основното, което искам да внуша на студентите е, че без значение какво правят, винаги е по-добре да действат съзнателно и да приемат резултата, независимо дали отговаря на очакванията им. Моите наблюдения са, че често искаме да се телепортираме в зоната, където нещата са свършени и изискванията са удовлетворени. Голяма част от подрастващите са загубили усещането, че нещо зависи от тях самите. Създава се една идея, че нещата са такива, каквито някой друг е избрал да бъдат.

Благодаря ти за това интервю за списание „Амбиция”. Откъде може да се купи твоя календар с природните красоти на България? Kалендарът „Приказки за България“ за 2017 година може да бъде купен от Facebook страницата ми. Направете поръчката от онлайн магазина ми там. Форматът е 54х48cm . Пишете ми съобщение във Facebook за да уточним подробности по поръчката ви.

Купи календара „Приказки за България“

Купи календара „Приказки за България“ като изпратиш съобщение