От момента, в който излязох в чужбина, знаех, че ще се прибера

Интервю с Мартин Петров – сертифициран коуч по лидерство

В България трябва да се преборим с много други неща, за да успеем, и така изграждаш силен характер. Имах много възможности да остана в чужбина, но от момента, в който излязох навън, знаех, че ще се прибера. На нас ни липсва нагласата да видим какво е хубавото, колко е красиво и невероятно тук. Байганьовщината напоследък рядко се проявява. Започваме да се държим като истински граждани на света, казва Мартин Петров, сертифициран трейнър и коуч по лидерство, ефективна комуникация, с участия в международни проекти в над 7 европейски държави.

Мартин Петров е сертифициран трейнър и коуч по лидерство, ефективна комуникация, креативност, управление на стреса и др. | Мениджър „Игровизация” в Академията по иновационен мениджмънт | Член на младежки екип „Европа” към представителството на Европейската комисия в България | Alumni Affair Coordinator at American University in Bulgaria | Ментор в ABLE Mentor.

Разкажи ми накратко за себе си! Последните 6 години се занимавам с тренинги и семинари, организиране на събития в областта на личностното развитие на хора. Смятам, че това е моята страст, вдъхновение и мисия. Имам повече от 2000 обучения зад гърба си с около 7000 участници.

Получил ли си образование в чужбина? Да, имам бакалавърска степен по маркетинг и мениджмънт в България, също така и професионална специализация 2 години в Дания по международен маркетинг и предприемачество.

Липсва ни нагласата да
видим какво е хубавото и
колко е красиво в България.

Разкажи ми за твоя опит с предприемачеството. Като предприемач стартирах дейността си през юни миналата година. Засега работя на национално ниво, но планирам и излизане на международния пазар. В чужбина обученията са нещо нормално, за което хората са готови да плащат. Те знаят, че получават нещо стойностно, което ще им помогне да се развият, да напреднат в кариерата, да подобрят личния си живот. В България хората по-скоро идват от любопитство. Но пазарът се развива бързо.

Учил си в Дания. Не се ли замисли да останеш там, при положение, че там възможностите за предприемачество са по-развити? Първото ми излизане от България беше през 2011 г. и оттогава до 2013 г. почти не съм се прибирал. Имах много възможности да остана, но от момента, в който излязох навън, знаех, че ще се прибера. Целта ми беше да натрупам опит, да се върна и да допринеса с този опит за развитието на страната.

Къде беше през тези 2 години? Бях в Румъния, в Словения, Германия, Белгия, Великобритания и накрая в Дания, където и завърших специализацията си. Преди да отида в Дания, работих по проекти – европейски, доброволчески.

Презентация по лидерство в Бетахаус, София

Искам да допринеса за успешното развитие на младите, за надграждането и доразвиването на уменията на по-опитните

Какво те връща тук? Навсякъде е трудно. Когато отидеш някъде, започваш от нулата – градиш контакти, имидж пред обществото, нямаш къде да живееш, храна, нямаш сигурна работа. В другите страни схемата за израстване в обществото е много по-ясна, но вярвам, че тук има същия потенциал. Чувствам се щастлив тук.

Не бих казал, че тук нещо ми липсва, но има много неща, които бих искал да са по-добре устроени, например държавната администрация, инфраструктурата, да променя нагласата на хората. Гледам на това като предизвикателство. Искам да допринеса за успешното развитие на младите, за надграждането и доразвиването на уменията на по-опитните.

В каква посока има нужда да се надгради? Има нужда от повече и силна конкуренция на пазара с обученията, тъй като конкуренцията създава качество. Въпреки че българският пазар е малък, смятам, че ние като нация и хора притежаваме голям капацитет. Ако погледнем към САЩ, там отиваш, работиш и успяваш. Тук трябва да се преборим с много други неща, за да успеем, и така изграждаш силен характер.

Силният характер ли отличава българите? Ако гледаме позитивно – да, определено. Ако гледаме реалистично – сами си създаваме лош имидж. Всяка страна има проблеми . На нас ни липсва нагласата да видим какво е хубавото, колко е красиво и невероятно тук.

За твоите работодатели и партньори по проекти, има ли значение откъде си? По голямата част от хората те приемат по това какво можеш, не толкова откъде си. Но всяка националност има своите особености. Един от мениджърите ми беше французин. Той например смяташе обучителите и екипа си за недостатъчно компетентни, независимо откъде идваха. Един от моите колеги, португалец, беше живял 10 години у нас, и неговото мнение за България беше изключително високо. Той говореше български, знаеше нашите традиции, носеше мартеница.

По какво можеш да познаеш един българин в чужбина? Ще ти разкажа една кратка история, която ми се случи на летището във Франкфурт. Бяха сменили гейта на самолета, тръгнах да питам една дама дали това е за София и преди да съм си отворил устата, тя ми каза „Да, тук е за София“. „Как разбра?“, попитах аз. „По мартеницата“- отвърна тя. Маниерите ни се отличават, често се усеща байганьовщината, въпреки че напоследък рядко се проявява. Започваме да се държим като истински граждани на света.

Научих се да не се оплаквам,
а когато нещо не ми харесва,
да направя това,
което смятам за правилно.

Ти чувстваш ли се гражданин на света? Най-напред се чувствам българин. Нищо не ме спира да отида където и да било, но усещам национална гордост, даже си нося и знамето на ревера. Това ми дава сили, уникалност, оригиналност. Чак тогава съм гражданин на света. Научих се да не се оплаквам, а когато нещо не ми харесва, да направя това, което смятам за правилно.

Кое е най-голямото признание, което си получавал? През 2012 г., когато си тръгвах от Румъния. Бях прекарал доста време с един от доброволците, на 16 години. Той ми благодари, че съм променил живота му. Когато се срещнахме, той изкарваше слаби оценки, не вярваше, че ще учи в университет, че ще работи хубава работа. В момента учи магистратура, работи на две места. Това е най-голямото признание.

Това ли е твоето определение за успех? Да! Или като цитат: „Ако промениш в положителна насока живота на поне един човек, значи си успял“.

Каква е твоята мечта за България? Вярвам, че сме велика нация. Потенциалът на всеки българин е огромен. Вярвам, че ако всеки се стреми да го използва правилно, България ще изглежда по съвсем различен начин в следващите 10 години. Както е казал Дан Колов, чувствам се силен, защото съм българин.

Научи повече за Мартин Петров в Linkedin