Професия пътешественик

Днес разговаряме с един много богат човек. Той е богат на житейски истории и приключения. Събрал мъдростта и човечността си чрез пътешествия на дълги дистанции в Северна Америка. Той е предизвикал себе си не веднъж, като е прекосил Тихоокеанския хребетен път и Апалачката пътека. Така се превръща в първия българин претендент за “Тройната корона”.

Предполагам вече се досещате, че наш гост в списание Амбиция е авантюристът-пътешественик Петър Ванев.

Пътешественик на дълги дистанции

Роден съм в град Русе и съм на 32 години. Аз съм пътешественик на дълги дистанции. Това може би звучи объркващо, но все пак е най-лесният начин да опиша заниманията си към настоящия момент.

През 2017 и 2018 прекосих два от най-дългите пешеходни маршрута в САЩ. Това са – Тихоокеанския хребеден път и Пътеката на Апалачите. Общата дължина на маршрутите е около 7750 км. Единият маршрут е от граница до граница – от Мексико до Канада. Другият маршрут се разпростира по Източното крайбрежие съответно от щата Джорджия до Мейн.

Преди да започна да пътешествам се занимавах с хотелиерство. Работех в хотелите Хилтън. Заемах позицията мениджър в отдел резервации и управление на приходите.

Вдъхновението ми да започна да пътешествам бе провокирано от една книга – Приключение в дивото. Има също така и филм направен по тази книга.

Да повярваш в себе си

Най-любопитното е, че по време на приключенията добиваш много силна вяра в себе си и в собствените си възможности. Постигаш неща, за които дори и не си подозирал, че са възможни.

Като личен пример бих споделил интересът и мотивацията, която хората черпят от това което правя, споделяйки го в социалните мрежи, телевизия, списания. Това доведе и до написването на книга за първия преход – “Пътека през огън и лед”. Това е едно личностно развитие, с което се гордея, но не съм и подозирал, че така ще се развият събитията.

Поех по самия маршрут с цел да се предизвикам, да направя нещо, което никога не съм правил през живота си. Може би ме е било страх до известна степен от самото предизвикателство. Така и не позволих на страха да ме спре да се опитам поне.
Това което ти дава един такъв преход е да можеш да цениш това, което те заобикаля, показва ти и обществото в което живееш в друго измерение. Там, по време на прехода, нямаш почти нищо. Носиш си най-основните предмети за оцеляването. Когато се върнеш обратно към цивилизацията, горещият душ ти се струва, като шестица от тотото, вкусната и топла сготвена храна може би като 2 шестици от лотарията.

Фокус върху голямата картина

Научаваш да цениш това, което имаш и спираш да приемаш някои неща за даденост. Благодарен си за всичко онова, което имаш. Защото днес го имаш, а утре не. Радваш се искрено на заобикалящата те среда. Фокусираш се върху голямата картина.

Забелязваш как си много по-добре от милиони хора по света. И би било неблагодарно да се оплакваш от това, което имаш и ти е дадено в момента. Винаги има някой някъде, който е много по-зле от теб и в личен и във финансов аспект. Ставаш доста по-земен, обран, с широк мироглед. И определено не бързаш да съдиш хората по външния им вид, защото знам какво е да те гледат с лошо око когато си със скъсани дрехи и миришеш неприятно.

Брадясал и чорлав

Беше един момент по време на Тихоокеанския хребетен път. Наложи ми се да се придвижа на стоп от едно място до друго. Имах нужда да си взема хранителните запаси, да използвам интернет в населеното място в градската библиотека, за да се свържа с близки и познати. Мястото за стопа беше малко неудобно и в непосредствена близост до голяма пътна артерия. Бях застанал и чаках някой да мине да ме вземе. Имаше един бус със жени, които спряха може би да обсъдят нещо. Аз си помислих, че това е моята възможност. Ето спря някой. Отидох до буса с намерение да питам дали имат възможност да ме вземат с тях. Застанах до прозореца и махнах с ръка, за да ме забележат и да мога да попитам. Жената отвътре ме погледна с едно отвращение и поклати глава в несъгласие. Реших, че не съм разбрал нещо. Пак се махнах с ръка, за да свали прозореца и да имам шанс поне да обясня за какво съм там, да кажа една две думи. Тя ме изгледа с някакъв гняв и отвращение. Шокирах се от нейната реакция, понеже нямах възможност дори да кажа една дума. И ме претеглиха по начин по който е егоистичен и грозен. Аз не съм бил в беда или нещо, ще почакам и някой друг ще мине и ще ме вземе. Но си представих ситуация, в която може би не аз то някой друг е имал нужда от медицинска или друга помощ. И това, че тези хора виждат един брадясал и чорлав мъж, който иска да каже нещо и тотално го игнорират, това според мен е абсолютно нечовешки акт.

Това те кара да се замислиш колко е натоварено и изплашено нашето общество от себеподобните си. Това също е показател за прибързаната оценка, която отправяме към хората и не им даваме шанс да изразят себе си и да кажат какво ги вълнува.