Революционната батерия на българските учени

Учени от БАН в партньорство с Софийски университет „Свети Климент Охридски“ създадоха ново поколение батерия, която ще революционизира съхранението на енергията. Говорим за оригинална българска разработка на безопасна, евтина и безвредна за околната среда акумулаторна батерия на базата на натрий. Тя може да се комбинира с литиево-йонни батерии или дори да ги замени изцяло в редица приложения. Голямото постижение на нашите учени е развитието на нови видове електроди от достъпни материали като сулфатни соли, които са широко разпространени и могат да бъдат намерени дори на Марс.

В батерията на бъдещето, литиево-йонни йони се заместват с по-евтините, по-безопасни, по-екологосъобразни и лесно достъпни в природата натриеви йони, тъй като механизмът на действие се запазва.

Като първа стъпка изследователите от БАН създават нови материали за електрод, подходящи за обратимо включване на натриеви йони, без да вредят на структурата им. От тези материали се конструира модел натриева-йонна клетка, който се подлага на електрохимични тестове. В същото време учените от СУ моделират на атомното ниво процесите в електролитния разтвор на батерията, за да ги изучават и да ги управляват целенасочено в бъдеще.

Съхранение и пестене на енергия

Едно от основните предимства на новата натриев-йонна батерия е съхранението на енергия от възобновяеми източници. Това е особено важно на фона на все по-нарастващия дял на възобновяемите енергийни източници в производството и потреблението на енергия в икономиката и домакинствата по целия свят.

Използването на натриеви йони за пестене на енергия също ще намери ценни приложения в електрическите автомобили, където времето за работа, разходите и зареждането са от първостепенно значение. По-специално за автомобилната промишленост е разработен хибриден вариант литиево-натриева батерия, която съчетава високата мощност на литиево-йонна с ниската цена на натриев йон.

„Това е пилотен проект с обещаващи първоначални резултати, но постигането на крайната цел изисква допълнителни изследвания, тестване и ресурси „

проф. Радостина Стоянова от БАН

Разработката е дело на Институтът по обща и неорганична химия при БАН в партьорство с Институтът по електрохимия и енергийни системи на БАН и Факултетът по химия и фармация на СУ „Св. Климент Охридски“.

Четете още новини в сайта на БАН.