Ще ви представя една жена, която смело може да заяви, че е прекосила пеша Англия. Това интервю е в навечерието на нейния 63-ти рожден ден. Тя е от две години пенсионер, но само на документи. Днес тя казва, че се чувства истински свободен човек с неограничено време за своите внуци, за хобитата си, за пътешествия. За нея движението е лекарство против стрес, депресия, умора от умствен труд.
Движението сред природата я зарежда с енергия и според нея рестартира тялото и ума. Може да има предизвикателства, трудности и опасности, но пътешествията я срещат с нови хора, култура и история. Това е време за създаване на нови приятелства, докосване до непознатото, време за размисли и самоосъзнаване, време за нови надежди. Радостта от постигането на целта я кара да се чувства жива и я стимулира по пътя напред.
Като човек с търсещ изследователски и борбен дух, Валя предприема сама едно неизвестно за България пътешествие в Англия Coast to Coast (Бряг до Бряг).
Какво представлява пътя Coast to Coast (Бряг до Бряг)?
Coast to Coast walk или С2С е популярен дълъг пешеходен маршрут в Северна Англия – започва от Ирландско море, от малкото градче Сент Бийс (St.Bees) в област Камбрия, преминава през три национални парка: Езерния край (The Lake District National Park), Йоркширските долини (The Yorkshire Dales National Park) и Северни Йоркширски мочурища (Nort York Moors), за да завършви на брега на Северно море в градчето Робин Худс Бей (Robin Hood’s Bay).
Как разбра за този път?
Казват, че няма нищо случайно в това, което ти се случва. От няколко години събирам информация за маршрута Камино в Испания, имам в библиотеката си освен известните на всички книги за този маршрут и няколко такива с лични откровения за Пътя; станах член на една група във Фейсбук и… малко или много мечтаех един ден да събера смелост и да го извървя, а това са 800 км пеша. Случи се така, че някой попита в групата дали някой е чувал нещо за маршрута Coast to Coast. Полюбопитствах, започнах да чета много по темата и след около месец вече бях сигурна, че искам да го извървя. Казах си, ако измина пеша тези 300 км в Англия, значи ще мога някой ден да извървя и 800 км. Освен това намерих и туристическа компания, която обстойно описваше маршрута, предлагаше различни варианти, чрез нея предварително си разпределих дължината в км за всеки ден и запазих места за нощувки в съответните населени места. Предлагаха и услуга за пренасяне на големия багаж всеки ден с тяхна кола, а аз носих на гърба си само раница с необходимите неща за през деня – храна, резервни дрехи, документи.
Какви опасности крие пътя?
Опасности може да има навсякъде. Предварително се снабдих с една книга-пътеводител за маршрута с подробни карти, описания, съвети. Бях подготвена теоретично, но действителността е друго нещо.
Опасностите идват от там, че ако си прекалено самонадеян и не следваш знаците по пътя и ориентирите, може да се отклониш. Имах дни, в които вървях сама, срещах и други хора, но след размяна на няколко реплики, всеки продължаваше сам. Един ден изкачих една височина, може би за около час, и следваше едно дълго спускане, около 2 часа в една долина, която се беше разстала като на длан пред мен. Горе се оказа място между върховете, беше като една въздушна фуния и духаше страхотно силен вятър. Предимство беше, че вятърът беше откъм гърба ми, но на места се наложи да прикляквам и да се скривам зад скалите, за да не падна. Насреща ми обаче идваха други туристи и това ми даваше кураж…
Опасни се оказаха мочурливите места, имаше случаи, когато съм затъвала до глезените, но по тези места винаги вървях с други туристи, оглеждах се, ослушвах се… Бях проучила предварително дали има диви животни по тези места – не, само в последния участък се споменаваше за отровни змии, пепелянки, колкото и странно да звучи това за северна страна като Англия. И наистина видях две, но бяха смачкани на пътя… Най-честите ми срещи бяха с кротко пасящите стада от овце с техните малки агънца, свободни коне, крави. Даже и едно куче не видях, затова пък зайци прибягваха и много фазани се криеха в храстите. Странното за мен бе и фактът, че не видях овчари, а овцете сякаш сами се грижеха за себе си, заобиколени от каменни огради и много зеленина.
Ти си тръгнала сама. Това е било смело решение от твоя страна.
Да, така е, тръгнах сама умишлено. От една страна маршрутът е в Англия и аз отделих за това приключение 2 седмици, от друга страна си поставих някои цели:
– На първо място споделям мнението, че пътешествието може да помогне на човек да намери себе си. На всяка възраст човек трябва да се оглежда в себе си и наоколо, както се казва да сверява часовника си и да не се оставя на течението и рутината. За мен беше дошъл такъв момент. Никога не съм се занимавала активно със спорт, но имах нужда да активирам тялото и ума си по различен начин. Направих рестарт на физическите си възможности и на психическата си издръжливост.
– Английският ми език не е на добро ниво и това е втората причина да извървя пътя. Исках да докажа, че независимо от езиковата бариера, може да се общува с хората. Срещнах много мили и сърдечни хора, както англичани, така и от други страни. Оказа се, че този маршрут е много популярен в САЩ, Нова Зеландия, Австралия, Норвегия и др. страни. Имах случаи, когато ме напътстваха и придружаваха други туристи, имахме много общи и интересни преживявания. За много от тях аз бях първата българка, с която се запознават. Срещнах и семейство, което 3-4 пъти вече почива през зимата в Банско, една художничка, която харесва нашето море, един шофьор, който е бил в Слънчев бряг преди 15 години…
– И не на последно място, твърдя, че човек трябва да е свободен в избора си и да следва мечтите си. Мечтаех за пътешествие, различно от общоприетите, подготвих се и го осъществих. Видях забележителни места, пропити с история и култура, докоснах се до природа, която се пази и съхранява. След 2 седмици и 300 км пеша се почувствах заредена с физическа енергия и осъзната мъдрост.
Каква физическа подготовка и екипировка са нужни?
Като човек, който не е влизал във фитнес зала, аз нямах такава подготовка. Подготвях се най-вече психически, правех леки преходи от по 6-8 км сама двеседмици преди заминаването ми.
Екипировката е много важна. Предвид изненадите на английското време, се снабдих с водонепропускливи дрехи, туристически обувки, раница, щеки (препоръчвам даже две, защото те са ти още две ръце, особено по каменистите и мочурливи места, изкачванията и спусканията).
През какви местности се минава?
Всеки ден беше различен. Изминавах средно по 20 – 25 км на ден, като теренът беше разнообразен и многолик даже в течение на деня. Докоснах се до изключителната красота на стръмния морски бряг, от височинните места видях красиви панорамни гледки, спусках се и в мочурливи долини, преминавах през гористи местности, наслаждавах се на бързи планински ручеи и водопади, изкачвах се по голи хълмове, обикалях с часове огромни езера…
Разкажи ни за най-трудния и най-комичния момент от пътешествието ти.
Няма да скрия, че трудности имаше много. Още на втория ден след 11 часов тежък преход ми мина мисълта да се откажа и да се върна. Но.. утрото е по-мъдро от вечерта. Размислих, събрах сили и позитивизъм и продължих. За две седмици преживях много като емоции и имах много и различни ситуации. Имах време да размишлявам и да вземам правилните решения, вслушвах се във вътрешния си глас. Случваше се да се доверявам на хора, които срещах за първи път и надали ще срещна отново, но имаше и случаи, когато и на мен ми се доверяваха.
Комични моменти също имаше. Вземайки си баня с вана, наводних една викторианска къща, в която бях отседнала.
Докоснах се до неподправения английски хумор. На въпрос към местен жител дали това е правилната посока, по която вървя, той се засмя, каза ми, че сигурно това е пътят, и ми пожела приятно загубване!
А имаше ли странни и необясними случки, както разказват хора, преминали Камино?
По принцип съм човек реалист, зодия козирог или както казват, здраво стъпил на земята. Но… още първия ден, пристигайки късния следобед в малкото морско градче Сент Бийс, отивам на брега на Ирландко море. Имаше огромен за моите представи отлив, отсреща в далечината – остров Ман, най-големият остров между Великобритания и Ирландия, свободна безмитна зона; редица от вятърни двигатели навътре в морето… И вдигайки поглед нагоре, виждам две жълто-оранжеви сияния в небето, виждам зад облаците две слънца. Сигурно има някакво обяснение за това природно явление, но за мен беше като знак, че тръгвам на следващия ден сама по този нелек маршрут и че ще се справя, ако сетивата ми са отворени за съзерцаване.
Случи се на няколко пъти да попадам в безисходица – няма пътека, нещо се е объркало и… точно тогава или се появяват други туристи, или забелязвам някакъв знак наоколо за правилната посока.
Не мога да не ти задам и въпроса за прословутото английско време. Валя ли те много дъжд?
Направих своя преход от 28 април до 12 май 2018 г. Според справочника това е време с най-малко валежи в този район. Имах изключителен късмет в това отношение – благоприятно време през целия преход: без дъжд, изключвайки лек ръмеж два-три пъти, често слънчево и температури между 12 и 25градуса. Имаше и мъгливи утрини, и студен бурен вятър, когато освен шапка, вдигах и качулката на якето, слагах ръкавици, но имаше и толкова много слънце, че ползвах слънцезащитен крем. Имах от всичко по малко. При добра екипировка и нагласа времето не е проблем.
Когато човек предприема подобно пътешествие, често го прави за някаква благотворителна кауза. Ти имаше ли такава?
Прочетох някъде, че много хора предприемат пътешествия с някаква кауза. Поинтересувах се как да го направя и след дълго обмисляне, реших, че искам да дам добър пример на внуците си. Каузата ми беше да събера средства за училището, където те учат – навсякъде по света училищата имат нужда и приемат средства под различна форма. Всеки ден публикувах снимки докъде съм стигнала, успях да събера добра сума за училището, която ще се ползва за различни инициативи там.
А сега накъде? Плануваш ли следващо пътешествие?
Приключението и магическото в този свят си го правим ние. На мен пътешествията ми помагат да намирам себе си. Досегът с уникалността на природата ме карат да се чувствам жива.
По този повод ще споделя сегашните мои занимания.
Членувам в сдружението „Ruse Go- спорт и движение на открито“. Участвам в организирането на походи през почивните дни в близките околности. Виждам блясъка в очите на хората след еднодневен преход и това ме прави щастлива.
За финал, какво е твоето пожелание към читателите на списание „Амбиция“
Читателите, които биха искали да научат повече за пътя Coast to Coast, как биха могли да се свържат с теб?
Имам фейсбук профил: Valya Kancheva
Интервюто с Валя Кънчева взе Юлия Джарвис, автор в сп. „Амбиция“ през декември 2018 г.
Абонирайте се в Facebook групата ни за да не изпускате нашите интервюта.
Хареса ли ти тази статия?
50 от най-добрите ни интервюта ще намериш в книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи".
Виж повече
