Начало Меню
Сподели с Facebook

Образование в чужбина, реализация в България

Интервю с Теодор Петров

От Диян Русев

Снимки: личен архив


Сподели във Facebook

Решен ли си на промяната с цел израстване, никой и нищо не може да те спре.

Нашият събеседник е завършил бакалавърска програма в България, но заминава за Дания, където завършва магистратура. След дипломирането си решава да се развива в България и да трупа опит на родна почва.

Той се казва Теодор Петров и днес работи в големия френски завод Шнайдер Електрик (Schneider Electric) в град Пловдив. Неговите надежди, амбиции и гледни точки относно образованието в чужбина и живота там, можете да прочетете в това интервю.

Списание „Амбиция” ви пожелава приятно четене.

Здравей, Теодор! Представи се пред нашите читатели.

На 31 години съм, родом от град Русе. Последните 2 години работя и живея в град Пловдив. Работя в завод за производство на автоматични прекъсвачи – Шнайдер Електрик. Заемам длъжността инженер в отдел „Индустриализация”. Аз съм човекът, който отговаря за вътрешната логистика в целия завод. Занимавам се изцяло с физическото и информационното движение на необходимите материали от входа до изхода на завода.

Ти си учил в България, но завършваш магистратурата си в Дания. Как избра чужбина като място за учебна реализация? Защо точно в Дания реши да следваш?

Да. Магистърската си програма я завърших в Орхус, Кралство Дания. Там учих в Aarhus School of Business, което е към Орхуския университет. Специалността ми е „Логистика и управление на доставките”. Семестрите бяха общо 4 на брой, в Дания живях 1 година и половина.

Избрах Дания, понеже исках да сравня българското и чуждестранното образование. Обичам много да пътувам и да опознавам чужди култури и това беше моят шанс да съчетая полезното с приятното. Да натрупам знания в една различна образователна система, за мен беше страхотно предизвикателство, изпълнено с много вълнуващи моменти.

Завърших през 2009 година, когато вече България беше членка на Европейския съюз. Тогава таксите в учебните заведения бяха отпаднали и образованието, което получих беше безплатно. Това също беше добър мотиватор, за да завърша.

Защо Дания? Ами, на първо място беше специалността и безплатното образование, както вече споменах.

 

Теодор Петков

Кое най-много те впечатли след пристигането ти в кралството?

Може би това, че всичко беше някак много спокойно. Животът като цяло е спокоен. Автобусът пристига точно по разписание. Чистотата по улиците е забележима. Улиците и тротоарите не са разбити. Изнервените хора са в пъти по-малко, сравнявайки с родната действителност. И обикновените хора, които имат минимален доход, дори и те са спокойни за бъдещето си.

Би ли сравнил родната образователна система с тази в чужбина, а именно Дания?

Коренно различна образователна система в сравнение с българската. Мен лично ме впечатли, че методиката на преподаване в Дания е много модерна и напреднала, докато в България методите за преподаване са много стари и неактуални за съвременния свят, в който би трябвало да работим след завършване.

В България се преподава по учебниците, които преподавателят е написал преди 30 години, и всяка година се препродават същите екземпляри на новите студенти. Трябва да научиш написаното в учебника, както е написано от господин професора, и да купиш учебник, ако искаш да минеш напред.

В Дания ти позволяват да полагаш изпит от къщи, има изпити, които включват отворен учебник, т. нар. Open book exam. Това, което се опитват да покажат, е , че не е важно да знаеш абсолютно всичко, но трябва да знаеш как да намериш правилната информация и къде да я потърсиш. Доверието към студента е на едно различно ниво в сравнение с това в България. По този начин се развива мисленето на студента, а не само краткосрочната памет за момента на изпита.

Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция

Какво ти дава професионалната реализиция в България?

Предположението ми беше, че по-лесно мога да намеря поле за реализация. Шансовете ми, като човек без опит, в Дания са много по-малки, понеже не говоря датски език. В България, от друга страна, шансовете ми се увеличават, защото говоря езика и имам диплома от Западна Европа, което ме поставя на позиция по-напред в сравнение с други кандидати.

Какво ти липсваше най-много по време на живота зад граница?

Отначало си мислех, че България ми липсва. Но бързо разбрах, че не е вярно. България за мен е семейството и приятелите, и планините, природата като цяло.

Коя черта на датчаните ти допадна?

На хората не им пука за общественото мнение. Живеят много по-пълноценно, поради този факт. Нашата народопсихология ни възпира да предприемем дадена стъпка, понеже се притесняваме кой какво ще каже, какво си е помислил. При нас има едно огромно притеснение да живеем живота си, както искаме, понеже ни е страх какво ще кажат другите. А и хората в България прекалено много съдят действията на тези, които не разбират. Това донякъде е остатъчен елемент от времето на комунизъм, през което България е преминала. Може би и по-назад.

С какви културни различия се сблъска?

Хората са много резервирани и сдържани в емоциите си. И това обърква обикновените и топли по душа балканци. Това, което си спомням… като например един от първите дни в клас – в почивката датчаните бяха се събрали на едно място отделно от чужденците и от другия пол, момичетата бяха се събрали в друга група. Отивайки на бар в петък, задръжките падат, малко да си пийнат и стават много общителни и приятелски настроени.

Животът в друга държава ни помага да видим това, което приемаме за даденост, докато живеем в родината. Какво ти оцени най-много по време на престоя си в Дания?

Най-много оцених средата. Попаднах в една реалност с много и най-различни хора, не само датчани, а и от други народности. Това ми помогна да изградя гледната си точка за другите, за различните. Важно беше за мен, защото разширих кръгозора си до известна степен. Като цяло средата в България е доста затворена, хората са капсуловани и уязвими от въздействието на медиите и нямат представа какво се случва в света. Получих една доза критическо мислене, която ми помага и до днес. И която едва ли щях да развия, ако бях останал тук. По-богат житейски опит съм придобил, като съм поел по този път.

 Твоето пожелание към всички българи, които напускат България и към тези, които се завръщат в България.

Независимо дали са решили да се връщат или не. Това да напуснеш България и да отидеш да трупаш житейски опит в личен или професионален план, е най-хубавото, което може да се случи на всеки човек. Това изгражда и те прави личност.

Да се сблъскат с различни култури и да преживеят различни неща, само може да ги обогати и да ги зареди с желание за живот. Пожелавам им да намерят най-правилното място за себе си.

На тези, които се връщат, им пожелавам да донесат това, което са научили в чужбина. Да допринесат за една по-добра среда, в която всички ние да живеем.

Хареса ли ти тази статия от списание "Амбиция"?

Целта ни е да те мотивираме и вдъхновим чрез интервюта на българи от цял свят.

Ако решиш да ни подрепиш финансово, ти предлагаме да купиш книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи", където сме събрали петдесет от най-добрите ни събеседници.

Повече за книгата

Лого на списание