Любомир Джеков: Желанието да си полезен и да даваш чрез опита и труда си

Нашият гост днес е мотивиран и амбициран млад мъж, който е решил, че ще живее и ще се развива в България. Напук на трудностите и ограниченията в родината, той не се отказва и е съумял да изгради собствен бизнес. Искрен и целенасочен в ежедневието си, той се старае винаги да е енергичен и полезен както за себе си, така и за околните. Произвежда занаятчийски хляб с квас от лимец, ръж и спелта. Неговото име е Любомир Джеков. Повече за възгледите и стремежите на Любо прочетете в нашето интервю или го слушайте.

Здравей! Представи се и разкажи с какво се занимаваш.

Здравейте! Казвам се Любомир Джеков, от град Русе и съм на 30 години.

Управител съм на малка фирма, която се занимава с производство на занаятчийски хляб от лимец, ръж, спелта и други видове пълнозърнести и бели брашна.

Произвеждаме и сладки продукти – мъфини, ореховки и бисквити. В нашето производство не използваме мая, консерванти, стабилизатори и др. изкуствени заместители. Работим изцяло с органични продукти.

Български еднозърнест лимец е един от основните ни продукти. Занимавал съм се с отглеждането, съхраняването и преработването до крайния продукт. Смиламе брашното на каменна мелница с цел запазване на всичките му хранителни качества.

Как реши именно хляб да произвеждаш и да продаваш? Как се насочи да се развиваш в тази сфера?

Реших го през есента на 2013 година. Отидох в София за двуседмично обучение в една от най-модерните пекарни по това време. Там произвеждаха различни печива, които ме впечатлиха с качество и вкус. След като добих малка представа за целия процес, бях твърдо решен, че ще започна да произвеждам занаятчийски хляб с квас. Не желаех да има нищо общо със заводския хляб, който се продава по магазините. Исках да направя нещо съвсем различно, без аналог, с моите собствени ръце.

Исках това, което произвеждам да е полезно и нужно на хората. Да бъде удоволствие за сетивата и преди всичко здравословно.

Най–големите трудности

Трудно ли е да се развиваш в България? Какви трудности най-често срещаш?

Разбира се, че е трудно да се развиваш. Не смятам, че има някой, на когото да не му е трудно. Най–големите трудности и пречки са свързани с финансовата част. Без значение дали се развиваш в България или в чужбина, смятам, че е трудно да го направиш сам. Аз съм на мнение, че човек трябва да работи в партньорство. В съдружие с правилните хора, където всеки да изпълнява съвестно и отговорно своите задължения.

На този етап аз също търся партньор и инвестиции за дейността си, тъй като искам да разширя производството, да мога да произвеждам още продукти и да са по-качествени. Процесът да бъде по-мащабен и по-леснодостъпен за клиентите. Не всичко опира само до знания и умения. Идва момент, в който имаш знанията, уменията, примерите, изчислил си всичко, но нямаш нужния ресурс да осъществиш всичко.

Сами поставяме граници и сами ги премахваме.

Защо предпочете България пред възможностите извън страната?

Трябва да погледнем някои от европейските държави, всички те са по-напреднали в много отношения, не е лошо да вземем пример от тях и да направим промяната, но по правилния начин. Не трябва винаги да бягаме от реалността, а да се борим за промяната, за нашата реалност да стане по-добра! Как? Като я създадем и развием, като достигне до хората. Тенденцията е, че винаги отвън идват новите и хубавите неща, а не от България към другите страни. В това число и хлебопроизводството. Отглеждането на древни култури, меленето на брашно, създаването на квас. Мисля, че в днешно време много хора не просто искат да ядат нещо вкусно, те искат да ядат нещо истинско, здравословно и достъпно.

Какъв съвет ще отправиш към тези, които искат да напуснат България?

На първо място да помислят добре. Дали са дали всичко от себе си и дали са опитали всичко възможно? Ако не са го направили и не са се провалили, ги съветвам първо да направят нещо и да опитат. Ако всички възможности пред тях са изчерпани, тогава вече да предприемат напускане на страната. Заради опита и знанията е хубаво според мен всеки да излезе извън България за определено време и да се върне после с тези знания и умения. Така ще стане истинската промяна.

Какво те вдъхновява и мотивира?

Вдъхновява ме това, че вярвам, че мога да произвеждам един ден най-вкусните и здравословни продукти от различен тип и да ги предложа по най-добрия начин на хората. В собствения си град, в България. А защо не и в съседна държава. Когато хората те разбират и оценяват, се изпълваш с много положителна енергия, без значение дали тези хора са ти клиенти или не. Няма значение откъде са хората, най-хубаво е, когато те разбират и оценяват. Все още са малко хората като цяло, които оценяват такива ниши и ги разбират. Аз живея и работя в България заради истинската промяна, която искам да видя и усетя един ден. Вярвам, че ще дойдат такива дни. Адекватните хора в България, плюс тези, които ще се завърнат от чужбина със същите добри амбиции и мисли за промяна, ще бъдем тези, които ще я променим. За някои може да прозвучи странно, но определено адекватните хора в България са тези, които ме стимулират да остана и да се боря с всичко.