В едно такова кратко резюме не може да се каже много. Какво би искала нашите читатели да знаят още за художничката Даниела Стойкова?
Здравейте читатели на списание „Амбиция”!
Преди всичко бих желала да ви поканя на следващата ми изложба, която ще бъде открита съвсем скоро в културен център „Люлин“ – „ Ретроспекция”. Откриването е на 4 септември, моят рожден ден, с мой солов концерт от 19:00. Ще изпълня арии и песни от класическия репертоар.
Завърших музикалната академия в София с оперно пеене и в последните 8 години наблягах много повече на развитието си в тази посока, с музиката, но понякога животът така ни обръща, че трябва да преустроим плановете си. Ето, че дойде ред и на рисуването в моя живот. Всъщност започнах да участвам в толкова изложби едва миналото лято. И предстоящата ми изложба в културния център ще бъде 17-а поред. Виждам много перспектива в рисуването и съм доволна как върви.
Друг факт за мен е, че свиря на пиано, орган, танцувам салса и танго. Обожавам танците и те ме зареждат повече от всичко.
Картините ми са маслени. Използвам само този материал. Експериментирам и се опитвам да покажа нещо ново с всяка изложба. Целта ми е да вдъхновявам хората и да им предам една емоция. Надявам се с времето това, което правя, да е достъпно за много хора по цял свят. Имам желание да направя изложби в различни страни, но всичко с времето си.
Кое е това чувство, което те кара да хванеш четката и боите и да започнеш да рисуваш?
Има различни неща, които ме вдъхновяват – понякога моите собствени преживявания и емоции, които имат много силен заряд; понякога ме вдъхновяват хората, които оценяват моята работа и я харесват. А друг път се вдъхновявам от нещо, което видя случайно навън и ми харесва, обикновено го снимам. Не винаги успявам да пресъздам идеите, не винаги имам необходимото време, но когато една идея е достатъчно важна, си я нося с мен дори по няколко седмици, докато намеря време да я осъществя. Вдъхновява ме също изкуството, което създават други хора – картини, фотография, танци. Радвам се да бъда част от този различен и вълнуващ свят, далеч от сивото ежедневие, където властват хармонията и мечтите. Смятам, че моите картини могат да накарат човек да потъне в него.
Обикновено идеите си пресъздавам бързо, поне в последно време, защото рисувам доста абстрактно, натуралистичното рисуване ми отнема много повече време и съответно носи много по-малко емоция. Защото една емоция не може да се задържи ден след ден в продължение на седмици. Не рисувам всеки ден, обикновено рисувам няколко месеца, после си правя творческа почивка известно време. И колкото повече рисувам, толкова повече ми се рисува. Апетитът идва с яденето, така да се каже. После завършвам една серия и почивам в търсене на нова тема и вдъхновение.
Избираш да живееш и работиш в София пред Милано. Може би много хора си поставят този въпрос – България или чужбина? Какви са твоите причини?
Моите причини са, че тук в моята родна страна хората са много по-отворени към мен. Подхождат с разбиране, доверие, ценят ме повече. Всъщност, откакто се върнах тук, всичко върви доста гладко и непрекъснато изскачат нови възможности.
Доволна съм. Не съм се отказала все пак от Милано. Септември ще участвам в панаира на модерните изкуства, ще се видя с много приятели и познати, но после пак ще се върна тук в София и ще продължавам да радвам своите сънародници с много нови изложби.
Какво ти даде обучението в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив?
Там положих основите на професионалното рисуване и научих много важни неща за живописта. Най-вече, че трябва да правиш това, което ти идва отвътре. А моят преподавател по живопис много насърчаваше новаторството и ескпериментирането в различни направления. Беше интересно преживяване да съм студент в АМТИИ Пловдив, там започнах и да вземам уроци по оперно пеене за пръв път.
Ти си член на дружеството на художниците в Италия ARTEADARONA. Разкажи ни за тази организация и изложбите ти с нея.
Член съм на тази организация от миналото лято. Те организират много колективни изложби в различни градове. С тях участвах в около 11 изложби. Беше вълнуващо.
Има събития, в които се организираме и рисуваме колективно навън, например на брега на езерото Лаго Маджоре в град Стреза и други. Както и изложби за Хелоуин, Коледа и други. Участвах и в конкурси, някои от които спечелих. Например конкурса „Food Art” в Белиндзаго, Италия, където спечелих първа награда.
Какво се случва в България в тази насока. Има ли български еквивалент на ARTEADARONA?
За момента не съм открила такова. Ако все пак има, ще се радвам да се свържат с мен.
Дотук организирам всичко сама, откакто съм се върнала от Италия. А кой знае, може някой ден аз сама да основа такова дружество и да помагам на младите таланти да се развиват. Бих се радвала да мога да подпомагам амбициозните млади хора, които се занимават с изкуство. Да им дам някакъв старт и насока, както е за мен Арте ад Арона.
Освен изложбите с тях направих една самостоятелна изложба в Милано – The Red Journey.
И участвах в няколко други важни изложби в Милано, една от които представена от Виторио Сгарби, известен италиански критик.
Харесвам картините ти, в тях намирам доза романтика, загадъчност и те разказват истории. Сигурен съм, че нашите читатели са на същото мнение. Как можем да следим творчеството ти?
Радвам се, че ви харесва моето творчество.
За момента се занимавам с подготовката на следващата ми изложба в културен център „Люлин”.
Новини за събитието и за следващи събития могат да открият най-вече на страницата ми в Facebook Daniela Stoykova Art или на сайта ми.
Интервюто с Даниела Стойкова взе Иван Белчев, автор в сп. „Амбиция“. август 2018 г.
Хареса ли ти тази статия?
50 от най-добрите ни интервюта ще намериш в книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи".
Виж повече
